Милиардерът, който ходеше на работа с градския транспорт

Дори и българите откриха чудото, наречено IKEA, достъпните мебели с приятен дизайн и хитрите домашни потреби. Мебелният гигант дотолкова навлезе в живота на европейците и американците, че си спечели място и в поп културата, стигайки до култовия филм "Боен клуб" и до меметата, които се шегуват с лесносглобяемите мебели. Не е изненадващо, че тази империя от верига магазини донесе милиарди на създателя си.

Но починалият на 27 януари 2018-а година Ингвар Кампрад не беше типичният богаташ, заобиколен от плеймейтки, скъпи коли и грамадни замъци.

Той предпочиташе да се движи с градския транспорт, да обядва любимите си кюфтета в кафенето на собствения си магазин от веригата и да лети с икономична класа, въпреки че можеше да притежава частен самолет.

Караше старо Volvo, макар че се е качвал зад волана на Ferarri. Идеята му за идеалната почивка не бяха Карибите или Сен Тропе, а скромна вила и риболов в шведската провинция.

Злите езици твърдят, че дори е прибирал пакетчетата със сол и пипер от закусвалните. На този фон компанията му прави окол 28 млрд. долара приходи във всички 44 страни, в които има магазини IKEA. Годишният каталог на веригата е едно от най-популярните печатни издания - на година се печатат повече броеве от него, отколкото копия на Библията. IKEA е третият по големина консуматор на дървесина в света. Смята се, че един на десет европейци е заченат на легло от IKEA.

Основателят на всичко това - Ингвар Кампрад - е роден в Смоланд в Швеция.

Още на 7 години започва да продава на съседите си химикалки, картички, коледна украса, семена за цветя. Когато е на 17 години, баща му му дава пари като награда за успехите му в училище, въпреки че синът му страда от дислексия. Кампрад използва средствата, за да започне свой собствен бизнес.

Името IKEA идва от неговите инициали плюс Елмтарид и Агунарид - имената на фермата и селото, в които израства. В началото магазинът продава рамки за картини, портфейли, часовници, бижута и дори найлонови чорапи. Всичко е на изключително достъпни цени и отговаря на нуждите на клиентите. Кампрад купува на едро огромни количества стока и ги препродава евтино, което му позволява да е на печалба.

Първата реклама на IKEA се появява във вестник през 1945-а, а през 1956-а фирмата става наистина популярна.

Кампрад започва да използва изоставена фабрика и да произвежда собствена продукция. Идеята за мебели, които се побират с лекота в неголеми кашони хрумва на Ингвар, докато гледа как негов служител маха краката на маса, за да може тя да се побере в колата на клиент. Така се раждат и лесните за мебели, които всеки е в състояние да сглоби у дома си.

Това ги прави още по-евтини, защото едно от най-скъпите неща е било пренасянето на огромните мебели или разноските по сглобяването им от специалисти.

През 60-те успехът показва и тъмната си страна - по време на честите си пътувания до Полша Кампрад започва да пие все повече и повече твърд алкохол. По тази причина е принуден да си дава дълги паузи без алкохол, за да прочисти организма си.

В средата на 80-те години на миналия век веригата стъпва в Германия, Франция и стига чак до Австралия и Япония, а основателят й става един от най-богатите хора в света.

Няколко десетилетия наред той живее в Швейцария, защото данъците в родината му му се струват твърде високи. В свое интервю казва, че има особена страст към магазините за търговия с мебели и че се вдъхновява от супермаркетите.

Всичко това е помрачено от слухове за връзките му с нацистите по време на Втората световна война. В автобиографията си от 1988-а Кампрад разкрива, че е бил близък приятел с фашиста Пер Енгдал и членове на движението "Нова Швеция". Допълва обаче, че всичко това се дължи на младежка глупост и че е най-голямата грешка в живота му. Той дори изпраща писмо до служителите си, с което ги моли да му простят.

През 2013-а след смъртта на съпругата си Кампрад се завръща обратно в Швеция. През същата година се оттегля от борда на директорите, а неговият най-малък син поема позицията на председател. Кампрад има още двама сина, които също имат своя дял в компанията.

Въпреки че формално се оттегля от ръководната си роля, той не спира да участва в управлението на магазина с идеи и напътствия.

От компанията му го определят като "типичния швед" - трудолюбив и упорит. До края на живота си предпочита да нарича работниците си "колеги", а не "подчинени". И до ден днешен йерархията, създадена от Кампрад, е коренно различна от тази в други корпорации. Сложните наименования на различните позиции са забранени, а привилегиите са табу.

Конкурентите на IKEA се опитват да имитират дизайна и нововъведенията, но обикновено го правят неуспешно.

Въпреки че Кампард е човек на навиците и традициите - само около 20% от асортимента на веригата се променя годишно и на пръв поглед всичко изглежда лесно за копиране.

Мебелите на IKEA обаче успяват да се харесат както на редовните клиенти, така и на потребители, които за първи път пазаруват от там.

Кампрад успя да остави зад себе си стабилен, разработен бизнес, а лесносглобяемите, компактни мебели, които се побират в малки кашони, няма да си отидат скоро.