Хората, които променят света, обикновено изглеждат малко луди отстрани, леко странни и объркващи. Вероятно така изглежда и Сюзън Хайнц в очите на минувачите, докато се снима заедно със „съпруга си" и „дъщеря си" - две кукли от витрината на магазин за дрехи.
Сюзън няма против да говори с всеки от тях и да им разкаже за The Playing House Project. Това е визуална поредица от снимки и видеа, насочени към промяна на стереотипните нагласи в обществото за обществената роля на жената, която може да гради успешна кариера, но едновременно с това е задължена да бъде домакиня, майка и съпруга - в противен случай не е завършена.
Проектът се цели в промяна на образите, които всеки от нас носи в главата си за това какъв трябва да бъде, изградени от предишните поколения, а не от собственото му развитие.
В началото бе майката
Отраснала в семейство на мормони, Сюзан е възпитавана, че жената е задължена да се ожени, а смисълът на живота - да има деца. В противен случай тя не изпълнява мисията си.
„Това е мит", казва Сюзън.
Когато навършва 30 години, вече се чувства притисната да изпълни тези свои функции, въпреки че реално онова, което иска, е да се развива кариерно на този етап от живота си. Тя работи в телевизия, завършила е дизайн в колежа, където през 1999 година се връща да учи фотография.
Казва, че никой не й е вярвал, че просто е щастлива да развива кариерата си, а вместо това всички добронамерено са се чудили защо като е толкова забавна, доста сладка и мила, не е омъжена.
Веднъж в спор, майка й казва: „Сюзи, никой не е перфектен, просто трябва да избереш някого, ако искаш да създадеш семейство. Можеш да търсиш до края на живота си - никой не е перфектен".
„Майко, какво очакваш да направя?! Не мога просто да го накарам да се случи! Това е съдба! Не мога да изляза и да си купя семейство!", отговаря й Сюзън. Този разговор се запечатва в главата й и изплува, докато тя подготвя учебния си проект в колежа, като преподавателите изискват да се опре на личен опит.
Скоро след този случай вижда на витрина да се продават манекени и...така в главата й се оформя The Playing House Project: Life Once Removed.
„Женена" от 15 години
В началото, разбира се, не очаква, че проектът й би имал някакъв ефект. Веднъж нейна приятелка от телевизията решава да се обади в сутрешното шоу на CBS, в което разказват любопитни истории, и да им сподели за проекта на Сюзън. След гостуването си в предаването, Сюзън получава обаждания от телевизии, вестници, всякакви медии, включително BBC. Проектът става „вайръл" в интернет.
Шест месеца по-рано, докато е на гости при приятелка в Париж, е изхвърлила „семейството си". След спор с приятелка, решава, че този проект съсипва отношенията й и се отказва от манекените. Когато обаче се завихря цялото това медийно внимание около проекта, осъзнава, че не може да се откаже от него - това е възможността да променя нагласите на жените по света.
Горе-долу по това време получава обаждане от дами, които имат сватбена агенция и имение наблизо. Видели историята на Сюзън и предложили, ако иска, да снима в техния кът за сватби. Така Сюзън подновява „обета" си към проекта. (виж снимки)
Holiday Skating with the Familyquins from Suzanne Heintz on Vimeo.
Проектът се казва „Life Once Removed", защото в английския „once removed" е определение, което означава всички роднини от предходното поколение. Нейният проект се бори именно срещу очакването, че животът ти трябва да изглежда по калъпа, създаден от предходните поколения. Затова и на снимките е облечена в ретро дрехи, като тези, носени от майка й през 50-те години, за да покаже, колко нелепо изглежда човек, „облечен" в живот, който не му е по мярка.
Сюзън уточнява, че не е срещу брака и създаването на деца - напротив. Но онова, което казва е, че да се приема жена, която няма мъж и деца, за жалка, за стара мома, е ужасно.
„Жените винаги са съдени според връзките си. Това не става с мъжете. Дори актрисите получават въпроса „Как успявате да балансирате между личния си живот и кариерата?" Мъжете не получават същия въпрос. Приема се, че жената е онази, която носи отговорност за дома, а мъжът се грижи за кариерата. За жената - сякаш е ужасно да няма и двете", казва Сюзън.
The Playing House Project 15 години след началото
Години след началото на проекта, майка й е най-големият й почитател. Идва на въображаемата сватба, участва в предавания, посещава изложбите й. Мъжете от семейството възприемат по-скептично проекта.
Същевременно Сюзън вече има покана за изложба във Виенския музей Леополд, известен с голямата си колекция модерно изкуство.
Казва, че съвременният човек е нещастен от това, че непрекъснато живее с чувството на липса, която не може да осмисли. Дава пример с хората в Индия, които е срещнала, докато снима там - те имат най-малко възможности, но са в мир със себе си. Докато съвременният човек е изпълнен с тревожност и страх, че не прави каквото трябва, а не знае какво трябва. Затова и светът е толкова негативен.
Надява се, че след 60 години жените ще се освободят от „картината в главата си", която рисува идеалното семейство и ролята им в него, а тази картина ще бъде видяна в истинските й цветове - смешна, абсурдна, изкуствена до гротескност. Казва, че в онзи разговор майка й е била права - никой не е съвършен, затова трябва да приемем себе си живота си такива, каквито са.
Фотографската изложба на Сюзън Хайнц Playing House Project може да бъде видяна до 29 юни 2015г. във ФотоСинтезис Арт Център, кафе-галерия, София, бул."Васил Левски"57
