"Здравей, свят. Това е толкова странно. Бях затворен за 15 години и най-накрая съм свободен човек. Но какво значи да бъдеш свободен. Винаги съм бил вътре в някакъв затвор - под една или друга форма". С тези думи започва блога си поета, татуист и бивш затворник Косал Киев. Той открива литературата в затвор в САЩ, където излежава присъда за опит за убийство.
Оттогава се е утвърдил като поет в Камбоджа и е представял страната си на фестивала "Поетичен парнас", част от Лондонската културна олимпиада през 2012 г. Киев разказва, че историята му е започнала в бежански лагер в Тайланд. Майка му видяла как обезглавяват първия й съпруг и всичко, което успяла да погребе, бил разбития му череп.
Приет със статут на бежанец в САЩ, когато е на година. Заедно с него са майка му, баба му и още шестима роднини. Баща му не е приет. Казва, че животът в САЩ е бил труден и усещането му за изолация е допринесло за това да се включи в банда. Там е срещнал хора, които идват от сходна социална среда.
"Спомням си, че някой ми каза: само няколко секунди са нужни, за да допуснеш грешка, но отнема цял живот да я поправиш. Все още изплащам своите грешки", казва Киев. Съжалява за действията си и се радва, че двамата простреляни са живи. Но счита, че е съден твърде сурово, защото на 16 е осъден на почти толкова години затвор.
Да си почти чудовище
Излежава присъдата си в девет различни затвора и е бил свидетел на жестоки бунтове. Казва, че когато си заобиколен от чудовища, почти се превръщаш в чудовище, за да оцелееш.
Излиза на свобода, след като излежава 14 години. Твърди, че един от най-преобразуващите му изживявания е дошъл, след като е бил изпратен в карцер заради участието си в сбиване. Държан е там година и половина. Почти полудява.
„Започваш да си говориш сам, принуден си да се сблъскаш със себе си. Това ме накара да се запитам това ли е всичко? Да умреш в затвор?", разказва той. Започва да пише за всичко - страховете, надеждите, кошмарите си. След освобождаването от мрачната килия, той се среща с други поети в затвора и започва да посещава курсове по поезия в програмата за корекция на поведението чрез изкуство. Така разбира как поезията може да промени перспективите на човек. Започва да говори и с младежи в риск и работи като посредник в проект към изправителната програма на затвора. Казва, че е чувствал тези занимания като свой дълг.
Връщане в родината
Тъй като няма американско гражданство, Киев е депортиран в Камбоджа след освобождаването си - държава, която не е познавал никога преди. Трудно приема новината, че ще бъде изпратен там. Всичките му мечти и планове са били свързани със САЩ и не е имал идея какво ще прави в Камбоджа.
Но все пак намира своето място. Прожектира филми в кино, а в почивния си ден е доброволец и преподава творчески дейности. Казва, че се е разплакал, когато е получил покана да участва в културната програма на Лондон през 2012 г. По това време е напуснал работата си, за да се отдаде на изкуство. Няма къде да живее, затова спи на кушетки у приятели, защото няма собствен дом. Напуснал е работата си, за да създава изкуство.
Мечтае да се завърне в САЩ и да се събере със семейството си някой ден. Днес работи и ръководи поетически работилници с млади хора. Надява се, че когато хората говорят за него, ще казват: този човек прави нещо добро.
