Имаше всичко, но искаше още повече

Нужен е смел режисьор, за да разкаже житейска история, която Мартин Скорсезе вече е показал на екрана, но точно това прави Уорън Бийти с новия си филм "Правилата не важат".

Освен че е сценарист, режисьор и продуцент на филма - който планира в продължение на 40 години - Бийти играе в него ролята на Хауърд Хюз - ексцентричния тексаски пионер на аеронавтиката и холивудски магнат. По-рано Хюз беше изигран и от Леонардо ди Каприо в "Авиаторът".

Бийти обаче няма защо да се притеснява от сравнения между двата филма. Сюжетът в "Правилата не важат" се развива през 1958, десетилетие след действието в биографичния филм на Скорсезе, така че би могъл да се приема на практика за негово продължение.

Образът на изобретателя, филмов продуцент и ексцентричен саможив милиардер, който според легендите е страдал от обсесивно-компулсивно разстройство в последните си години и почти не се е срещал с хора, присъства в много филми и телевизионни сериали - от Melvin и Howard до The Rocketeer.

Хюз е едновременно интересен архетипен образ на енергичен млад магнат-плейбой, но и предупреждение за съсипващата сила на богатството.

Историографът Дейвид Томсън пише в "Новият биографичен речник на киното", че феновете на филмите - особено мъжете - се увличат по образа на Хюз, защото според тях той е изживял наяве най-мръсните пубертетски фантазии.

"Това е човек, дошъл от никъде, за да снима филми и ръководи студио. Той е бил достатъчно луд и достатъчно смел, за да си пожелае да има Джийн Харлоу, Джейн Ръсел, Катрин Хепбърн, Ида Лупино... и така нататък. Хюз е правил в живота си онова, което всеки свенлив, самотен кинозрител мечтае да направи".

"Правилата не важат", 2016, реж. и в ролята на Хауърд Хюз - Уорън Бийти

Когато четем за родителите на Хюз, най-логично би било да си представим Даниъл Плейнвю от "Ще се лее кръв", женен за Скарлет О'Хара от "Отнесени от вихъра".

Бащата на Хауърд Хюз е голяма клечка в петролния бранш, който редовно печели и губи големи суми.

Алийн Гано - майка му, е американска аристократка - внучка на генерал от армията на Конфедерацията. Тя едва не умира, когато ражда Хауърд-младши през 1905, но травмата й действа като мотивация за Хауърд-старши да спечели милионите си - и да ги запази.

През 1909 година той патентова революционна сонда, която може да пробива през гранит.

Петролните компании се редят на опашка да откупят правата за употребата й. Така компанията Hughes Tool осигурява на Хауърд-младши детство в изключителен лукс. Но и сред доста странности.

Майката на Хюз, която е вманиачена на тема болести, го кара да спи в нейната спалня през повечето нощи. Баща му, в опит да балансира нейното глезене, записва Хюз-младши в поредица от пансиони и частни училища, като заобикаля изискванията за учебни достижения чрез подписването на тлъсти чекове.

Свенливият, недочуващ Хауърд трудно се вписва в тези училища, но пък е привлечен от две начинания, които предлагат тръпка и блясък, без да изискват от него да води разговори: авиацията и киното.

Getty Images

Когато родителите му умират в рамките на две години, те оставят след себе си самотен, полуобразован, мрачно красив 18-годишен младеж със страст към киното и самолетите, с дълбоко вградени мании на тема здраве и хигиена, и твърдо убеден, че огромното му богатство ще му позволи да преодолее всяко препятствие със същия успех, с който са го правили сондите на баща му.

От фантазия към реалност

След като изоставя Хюстън заради Холивуд, където чичо му Рупърт е сценарист, Хюз започва да харчи наследството си колкото може по-бързо.

Getty Images

Питър Хари Браун и Пат Брьоски пишат следното в биографията "Хауърд Хюз: неизвестната история":

"Хюз никога не си купувал един чифт скъпи обувки, когато можел да си купи 20 и никога не купувал една кола, щом можел да има шест".

Милионерът си поръчва огромен брой скъпи часовници и само в рамките на един следобед му взимат мерки за 20 ръчно направени костюма от Brooks Brothers.

Повечето от парите на младия Хюз обаче отиват за филми.

Той преодолява възраженията на роднините си, като изкупува дяловете им в Hughes Tool Co, и после налива 3.8 млн. долара - рекордна сума по това време - в епоса си за въздушни боеве през Първата световна война - "Ангелите на ада".

Трима режисьори са наети и уволнени, преди той сам да поеме режисурата му.

Когато дълго отлаганият филм е завършен най-после през 1930 година, той става комерсиален хит и се радва на одобрението на критиката - и превръща първата "платинена блондинка" - Джийн Харлоу, в звезда. Хюз вече не е парвиню от Тексас, а холивудски играч и най-красивите жени в Лос Анджелис се увъртат около него.

След "Ангелите на ада" той се захваща и с други жанрове.

През 1932 той продуцира "Белязаният" - гангстерска драма, вдъхновена от Ал Капоне. После идва "Извън закона" - театрален уестърн, в който Док Холидей и Били Хлапето се карат до безкрайност заради кон.

Той би бил отдавна забравен, ако Хюз не беше открил пищната му главна актриса - Джейн Ръсел.

След като поема режисьорския пост от Хауърд Хоукс, той ясно заявява приоритетите си: "Не показваме достатъчно гърдите на Джейн".

Решенн да снабди Ръсел с повдигащ сутиен, който да не се вижда през блузата, той заявява: "Това е просто много лесен инженерен проблем". Ръсел е съгласна с думите му, но отказва да носи "тотално абсурдно изглеждащото" устройство, което той проектира за нея.

Сам на върха

За разлика от "Ангелите на ада", "Извън закона" е подложен на тотален присмех от критиците, но Хюз толкова успешно маркетира фигурата на Ръсел и пикантността на филма, че той също става хит.

После Хюз купува RKO Pictures, което го прави първия едноличен собственик на холивудско студио.

И все пак повечето от филмите с неговото име в надписите са предимно тласък за кариерата на Ръсел и различните му други приятелки. Той продава студиото през 1955-та, за да се фокусира върху авиацията.

В крайна сметка как някой филм би могъл да се състезава с шеметното въодушевление на живота му?

Getty Images

Някои от въздушните приключения на Хюз са показани в "Авиаторът": покупката му на авиокомпанията TWA; рекордът по трансконтинентален въздушен полет и полетът около цялата Земя, който го прави национален герой; построяването на най-големия хидроплан в света - "Херкулес", който критиците определят като "Спретнатата гъска".

Леонардо ди Карпио в "Aвиаторът"

След периода, отразен във филма на Скорсезе, компанията на Хюз - Hughes' Aircraft става основен подизпълнител на американската армия, като продава хеликоптери и ракети на американското правителство.

Към този момент животът на Хюз наподобява научнофантастичен филм.

През 1966-та неговата компания проектира и изгражда Surveyor 1 - първия американски летателен апарат, кацнал на Луната.

През 1970-та, когато ЦРУ планира да извади съветска подводница, потънала в Тихия океан, агенцията убеждава Хюз да осигури история за прикритие на акцията.

Убеден патриот, той заявява на пресата, че плавателният съд на ЦРУ за изваждане на подводницата всъщност е само негов минен кораб, наречен Hughes Glomar Explorer. Това е секретна мисия, която наподобява шпионски трилър от Студената война, включително и заради кодовото си име: "Проект Азориън".

Междувременно усетът на Хюз за бизнес и технологии го прави най-богатия човек в Америка и покупките му в Лас Вегас конкурират всичко показано в "Казино" на Скорсезе и "Бъгси" на Бари Левинсън. Между 1966-та и 1968-ма, Хюз купува повече хотели и казина от всеки друг инвеститор в историята на града и най-накрая купува и телевизионната станция в града - KLAS.

Твърди се, че той настоявал станцията да излъчва любимите му филми нощем и ако задремел по време на някой от тях, се е обаждал на KLAS и искал да му го пуснат филма отново от самото начало.

Хюз претърпява метаморфозата от самотно момче, стоящо в тъмното да гледа филми, през бляскав плейбой, който обикаля из Холивуд и създава филми, до смел пилот, чийто живот сам по себе си се превръща в тема на филми.

Но през живота си Хюз страда от обсесивно-компулсивно разстройство, както и от други психични разстройства.

Той изгаря гардеробите си, ако реши, че в къщата му има твърде много микроби и си мие ръцете, докато от тях не потече кръв.

Много биографи вярват, че тази му маниакалност допринася за неговия успех: без нея той не би притежавал трескавия перфекционизъм, който прилага към всичко - от бельото на Джейн Ръсел до нитовете на крилото на най-бързия самолет в света.

В последните му години глухотата и емоционалната му нестабилност се утежняват, както и употребата на лекарства. Той изчезва от публичния живот.

Хюз прекарва дните си затворен в различни хотелски апартаменти и гледа едни и същи филми отново и отново.

Когато умира през 1976-та кръгът на живота му е напълно затворен: той отново е сам, както в детството си, в сигурното убежище на проблясващия сребърен екран в тъмна стая.

Новините

Най-четените