Христо Господинов е български учител. При това млад, което го прави представител на рядка порода. Нещо повече – той е и оптимист - за живота, работата, образованието в България. Труди се не само за да постигне по-добър живот за себе си, но и да помага на други – най-вече своите ученици.
Миналата година 30-годишният Христо се изправя пред голямо лично и професионално предизвикателство. Негов ученик – Драгомир, има желание да кандидатства в университета в Кеймбридж. Дисциплините, които са необходими на момчето за тежките приемни изпити, са такива, по които Христо преподава.
"Оказа се, че това е летвата, която искам да прескоча. Мерило за моите преподавателски умения", разказва младият учител. Така той се заема с подготовката на Драгомир, въпреки че има едва година учителски опит зад гърба си.
Изпитите са три на брой – по модерна история от Ренесанса до съвремието, по политически наука и американската политическа система. Освен в училище, Драгомир и Христо работят заедно и в свободното си време. За двамата няма почивни дни или ваканции – нужни са много часове работа и много усилия, за да бъдат спазени всички срокове и момчето да е готово за един от най-важните моменти в живота си.
И успява, при това по безапелационен начин. С отличния си успех на изпита по модерна история Драгомир се нарежда в топ 9 на учениците, явили се на този изпит през миналата година. Отлично се справя и с другите два изпита.
Трудът му се е отплатил и днес той вече следва право в Кеймбридж.
"Усещането е неописуемо. Безкрайна радост, щастие, удовлетвореност от постигнатия успех", разказва Христо Господинов. Убеден е, че Драгомир представя България по възможно най-добрия начин.
Христо продължава с подготовката и на останалите си ученици. Той преподава в Американо-английската академия в София. Има часове с целия горен курс – от 6-ти до 12-ти клас, на които преподава история, география, политически науки, публична реч и дебати и икономика.
Когато става дума за това накъде трябва да върви образованието не само у нас, но и по света, Христо цитира основателя на китайския търговски гигант Alibaba - Джак Ма. На Световния икономически форум в Давос той казва, че ако се опитваме да направим децата си равни на машините, най-вероятно ще се провалим.
Това, което е необходимо, е децата да бъдат научени на морал, да работят в екип и да развиват своята креативност - нещо, което машините не могат да научат.
"Това е идеята - да развиваме талантите", мисли 30-годишният учител.
Христо Господинов е завършил история и география в Шуменския университет (целият му род е от Шумен), а по-късно придобива магистърска степен по "Международни отношения и проблеми на сигурността" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Опитва няколко различни професии преди да се спре на преподаването.
"Дойде момент в живота ми, в който реших, че е дошло време да предам моя професионален опит на моите ученици", разказа Христо. И така вече три години.
Наясно е, че звучи банално, но и за него да си учител е не професия, а призвание.
Говори забързано и със страст за това какво е да си преподавател. Личи си, че има ясна идея какво иска да предаде на младите умове пред себе си и как точно да го направи – по един по-модерен, интерактивен и интересен начин.
А за желанието му да помага на децата тук говори и фактът, че е останал да работи у нас, въпреки изкушаващи оферти отвъд граница.
Да избереш да работиш в България
Успехът на Драгомир има своето отражение и върху живота на самия Христо. След като неговият възпитаник постига своя успех по пътя към висшето си образование, Господинов получава предложения да преподава и извън граница.
Първата работна офера идва от САЩ. Представители на американско училище са на посещение у нас и имат възможност да наблюдават как преподава младият българин. Впечатлени са от подхода му и му предлагат работа в Щатите. Той отказва.
Другото предложение идва от близкоизточна държава. Христо отива там на посещение на училище-партньор на това, в което работи. Заинтригувани от начина му на преподаване, а също така и заради това, че успешно е подготвил бъдещ възпитаник на Кеймбридж, домакините отправят оферта за работа на Господинов. Той отново отказва.
Христо остава да работи в България и е щастлив от това свое решение. Вярва, че патриотичните дела проличават точно когато реализираш успехи в родната си държава.
В същото време се надява, че и други млади преподаватели ще успеят да се реализират у нас, да се чувстват комфортно и спокойни за бъдещето си. И тъй като финансовата страна винаги ще е фактор – таи надежда и, че младите български учители ще получават такива примамливи предложения в България, а не от други страни.
Според него все още са твърде малко младите хора, които избират учителската професия, въпреки че тя е "крайъгълният камък" на обществото. Думите му се потвърждават и от зам.-министъра на образованието Деница Сачева, която в края на февруари разкри, че в следващите 8 години над 40 процента от учителите у нас ще се пенсионират.
"Смятам, че ние, младите хора, трябва да показваме посоката на развитие на образованието. И задължително оттук-насетне са необходими реформи, които да направят преподавателската професия достатъчно атрактивна за всеки млад човек", казва Христо.
Според него нещото, което трябва най-бързо да се промени в образователната ни система, е да се осигури повече гъвкавост – учителите да се чувстват по-свободни, а не да трябва стриктно да следват някакви форми и модели.
"Това е идеята - реформата в образованието да тръгне отдолу нагоре. Младите хора да покажат къде са слабите места, какво може да се промени и предложенията им да тръгнат нагоре по веригата", мисли Христо.
Образование с фокус върху учениците
Христо е като едно от онези стръкчета надежда, че нещо в българското образование може да се промени към по-добро. За ролята на образованието и значението на учителската професия у нас се говори постоянно, но не са редки случаите, в които чуваме ужасяващи истории от класните стаи, в които ученици безсрамно си разменят обиди с хората, които би трябвало да оформят техните съзнания.
И ето как в тази толкова рискова среда има хора като Христо – млад мъж с интерес към историята, политическите науки и международните отношения, който в преподаването е видял добра възможност за своето развитие. Има ли своите хобита? Разбира се, разпуска с фитнес, футбол и, колкото и странно да звучи, готвене.
Но за разлика от мнозина се фокусира не само върху почивката, но и върху собственото си развитие. Чете литература предимно от сферите, които го интересуват и професионално. В момента за пореден път минава "Дипломацията" на Хенри Кисинджър, наскоро е препрочел и автобиографията на Желязната лейди Маргарет Тачър.
За разлика от нея, той не е твърде строг в класната стая. Учебните часове на Христо не са обичайните лекции пред публика, за които човек се сеща, когато си помисли за училище.
"Идеята е моите часове да излизат от рамките на стереотипния час. Всичко трябва задължително да е интерактивно, поднесено по различен начин", разказва той. За целта учениците играят различни игри, свързани с историята. Сами създават и развиват свои цивилизации, с което не наизустяват процесите, а ги разбират.
Основната роля в часовете не е на учителя, върху чиито думи да е насочено вниманието на всички в класната стая.
"Всичко е фокусирано върху ученика и неговото личностно развитие. Моите часове са повече дискусионни, в които децата изразяват мнението си, учат се да го защитават и да мислят", обяснява Христо.
Той се опитва се да държи летвата високо, за да се запазят "високите стандарти на българското образование", както сам ги определя. Същевременно се старае това да става с привнасянето на полезни образователни методи от други страни, както и с нещо ново, което дава от себе си.
Как да отгледаме по-конкурентоспособно поколение?
Друг важен елемент от часовете на Христо е това, че те протичат по т.нар. билингвална система. В класната стая се използват два езика – български и английски. Ако има блок от два часа, първият преминава на единия език, вторият - на другия. Не е изключение комуникацията да преминава от един език на друг и в самия час, което е полезно предизвикателство за младежите.
"В интерес на истината понякога децата може би изпитват известна трудност, защото езикът се сменя много бързо. Но това, което ми прави впечатление, е, че това изключително много отключва тяхната креативност", споделя Христо.
Според него ползите от билингвалната система са огромни, тъй като децата я възприемат добре и тя води до развитието на гъвкавост в тяхното мислене.
Младият учител посочва, че много работодателски организации в България искат обучението на два езика да намери място в повече училища, защото така учениците ще получат сериозно предимство в бизнес сферата, а и не само. Самият той смята, че тя трябва да бъде въведена във всички училища, дори ако това трябва да стане поетапно.
"В крайна сметка живеем в 21 век и конкурентоспособността на нашите деца трябва да е на едно много високо ниво", обяснява Христо. "Мисля, че точно това нещо отключва в децата начин на мислене, една креативност, една самоинициативност, която е необходима в днешно време", допълва той.
Подчертава, че в никакъв случай не става дума за отричане на българския език. Напротив, идеята е към него да има още поне един език, с който децата на по-късен етап да са по-конкурентоспособни.
Що се отнася до споделянето на опит в интерактивното обучение, самият той е отворен към идеята да помогне и на други учители, които биха решили, че неговият опит е достатъчен и той може да допринесе с нещо.
Това е Христо Господинов. Достатъчно уверен в това, което върши, че да предложи помощта си, но и осъзнаващ, че самият той има още много за учене. И за изненада на мнозина – млад човек, избрал да се бори и да постига целите си у нас. При това с една от професиите, които мнозина наричат "неблагодарна работа".
Но тези хора, изглежда, забравят, че да си учител не е просто професия. То все още е и ще продължава да бъде и призвание.
