Един е Тони Адамс

През декември 2008 г. на стадион „Емирейтс" в Северен Лондон излязоха гостите от Портсмут. Феновете на Арсенал посрещнаха мениджъра на южняците с един традиционен за английските стадиони приветствен възглас: „Един е Тони Адамс!". Рядко се случва по този начин да бъде поздравен представител на противниковия отбор, но случаят беше специален и условностите можеха да бъдат пренебрегнати.

Всички запалянковци са склонни да преувеличават, макар в конкретния случай по-скоро става дума за обратното. Има най-малко двама души, известни на футболния свят като Тони Адамс. Единият от тях беше постоянен посетител в пъбовете,

падаше по стълбите в състояние на тежък махмурлук,

от всички инструменти, способни да издават звук, предпочиташе пожарогасителя  и прекара 58 дни в затвора. Другият често ходеше на театър, увличаше се от литература, свиреше на пиано, и прекара около горе долу същите 58 дни в беседи със затворници в опит да им помогне да преодолеят алкохолна или наркозависимост. Футболът беше единственото, което ги свързваше, но гледайки Адамс на терена, почти винаги беше трудно да се установи, че става дума за две различни личности.

16 август 1996 г. е точната дата, на която първият Тони Адамс започна постепенно да се превръща във втория. Тогава централният защитник, измъчван от спомена от обидната загуба на Англия от Германия на полуфинала на „домакинското" европейско първенство, от контузия в коляното и стремително рушащия се семеен живот, се напи за последно.

И двамата Адамсовци притежаваха предостатъчно воля и смелост. Капитанът на Арсенал публично се призна за алкохолик и започна продължителен процес на рехабилитация. „Най-после!", възкликна в този момент съдбата, която сякаш бе започнала да губи търпение. Тя, съдбата, откъсна още месец и половина от вечността, за да се убеди в това доколко сериозни са намеренията на Адамс, след което изпрати на „Хайбъри"

един френски учен с големи, „интелигентни" очила

когото мнозина първоначално взеха за Паганел от романа на Жул Верн „Децата на капитан Грант". Французинът, чиято самоличност хората бяха склонни да бъркат, се казваше Арсен Венгер и  беше футболен треньор.

За да срещнеш двама толкова различни треньори като Венгер и Джордж Греъм, понякога не е достатъчно да обиколиш и 20 клуба. Но Тони Адамс просто прекара 20 години в един и същи клуб и това му се случи. Смята се, че е с идването на Венгер се е променил не само извънфутболният живот, но и  играта на капитана, а методиките на французина са удължили значително кариерата на централния защитник и са му помогнали да достигне ново професионално равнище.

Само последното твърдение би било явно преувеличение. Самият Адамс, без да пести благодарности по адрес на Венгер, никога не казва нищо лошо и за Греъм, като винаги се стреми да подчертае заслугите му. Прагматичният, праволинеен Арсенал на Греъм навремето спечели толкова трофеи, колкото и изтънченият, изискан отбор, който изгради Венгер.
Може да се каже, че това е някакво особено, почти неповторимо величие - да станеш символ на две толкова различаващи се помежду си епохи, които са свързани  с една единствена дума - Арсенал.

Тони Адамс успя да го стори. През 1988 г. той стана най-младият капитан в историята на „топчиите" и никой дори не си помисли да му вземе лентата чак до края на кариерата му през 2002 г.

Особеното величие на Адамс изглежда много убедително и в цифрово изражение. Центрълният защитник стана шампион с лондончани през три различни десетилетия и два различни века. Нищо чудно, че той редовно заема челни места във всички възможни класации на най-големите легенди на Арсенал.

Що се касае до красноречивия му прякор „Мистър Арсенал", претендент за него няма и 10 години, след като Тони окачи бутонките. Историята на футбола помни достатъчно легендарни защитни формации, но дори сред тях трудно може да бъде открито

по-знаменито каре от онова, което  изведе Арсенал от 80-те до прага на новия век

Всички помнят Лий Диксън, Тони Адамс, Стив Боулд и Найджъл Уинтърбърн, макар че наред с Боулд, място до Тони в сърцето на отбраната често заемаше Мартин Киоун. Лидерът на тази четворка е безспорен - Адамс.

В началото на кариерата му таблоидите често рисуваха върлинестия бранител с магарешки уши, подигравайки се на непохватността му. Всъщност някои фенове, които не обичат Арсенал, и до ден днешен наричат Адамс единствено и само „магаре". Но подобни хора във футбола се броят на пръсти. Защото запалянковците могат да трактуват двояко футболните достойнства на защитника, но повечето от тях уважават жизнения път на Тони Адамс.

Автобиографията на Мистър Арсенал, издадена през 1998 г., се отличаваше с онази решителност, която беше присъща на бранителя в единоборствата на игрището. Адамс просто не умее да влиза по друг начин, той винаги стига докрай, без да се опасява от каквото и да е. През 2000 г. пък легендата откри клиниката „Спортинг Ченс", чието предназначение е да оказва помощ на спортисти, изпитващи проблеми с алкохола, наркотиците, хазарта и други нездравословни „хобита".

Що се касае до футболната кариера на Адамс, самият той веднъж призна, че да сложиш край не е момент, а процес.

Към своя край Адамс вървеше дълго и постепенно

и през август 2002 реши, че времето е дошло. Арсенал току що беше спечелил втори дубъл в рамките на 5 сезона и капитанът си тръгна, докато беше на върха. По онова време той все още можеше много неща, но прецени, че не може да продължава с изкусителния, но обречен опит да победи времето.

Страстта му към футбола обаче не секна и той стана треньор. Но пътят на мениджъра Тони Адамс засега е значително по-труден от този на футболиста. Мистър Арсенал претърпя неуспех в Уикъмб, натрупа опит в Холандия, върна се в като помощник на Хари Реднап в Портсмут, стана мениджър на тима и пак претърпя провал. През май 2010 Адамс започна за пореден път от нулата като замина за Азербайджан, за да поеме тамошния Габала. Задържа се на поста до ноември 2011г.

Възможно е един ден Адъмс да стане мениджър на Арсенал, но не по-малко възможно е също кариерата му на пейката да свърши в „девета глуха". В сравнение с футболиста, треньорът Адамс също е друг човек. Каквото и да стане с него, мястото на другия Адамс в историята на Арсенал и английския футбол е непоклатимо. В живота си той твърде малко е успял да стори с лекота. Затова пък е успял да постигне много по другия начин - с усилие и мъка.

* Материалът е част от поредицата на руския сайт „Спорт Сегодня" - Недосегаемите, посветен на футболисти, прекарали цялата си кариера в един клуб

Превод - Арам Потурлян