Светлини, папараци, журналисти... Бляскава церемония за най-мечтания индивидуален трофей във футбола. Всички са тук, но вечерта отново принадлежи на Лионел Меси. Аржентинецът взе Златната топка за четвърти пореден път и напълно заслужено според огромната част от любителите на футбола. Няма истински ценител на играта, който да не е щастлив, че има възможността да бъде пряк свидетел на безспорния гений на Лео и истинската красота на терена, която творят той и неговите подгласници Кристиано Роналдо и Андрес Иниеста.
Холивудският блясък в Цюрих обаче дойде в повече. В последните няколко години всяка една церемония ни заслепява със своята помпозност. Сякаш талантът на момчетата или любовта ни към футбола са свързани по някакъв пряк и неоспорим начин с този брокат, сипещ се отвсякъде. Ако е така, то би било твърде тъжно. По-тъжно от "усмивката" на Кристиано при обявяването на резултатите. На кого му пука, че абсурдният костюм на Лео и папионката са "Долче и Габана"? "Новина", която присъстваше в първите абзаци на много от материалите, отразили Златната топка.
Истинските феномени на великата игра живеят най-вече в нашата памет и сърца, а не във високобюджетна продукция и единственото нещо, което ги поставя там, са техният талант и всеотдайност. Същата тази памет може да ви припомни и за една друга такава церемония, но през 1956 г., когата Златната топка се връчва на футболист №1 за Европа и неин носител е легендата Стенли Матюс. Магьосника е един от най-големите английски футболисти и печели трофея на 41-годишна възраст. Неговите над 700 мача в английското първенство без нито едно изгонване няма как да не будят възхищение! Един джентълмен в истинския смисъл на думата, получил рицарското си звание през 1965 г.
Наричан още Дриблиращия магьосник, на 18 години изиграва своя първи мач за Англия срещу Уелс, завършил 4:0 с негово попадение. За националния отбор записва 11 гола и играе до 42 години, като последният му мач е през 1957 г. срещу Дания. Всеки от нас сам може да намери приликите и разликите между Сър Стенли Матюс и днешните звезди. Това, което можем да пожелаем с цялото си сърце на Лео, Кристиано, Андрес и остананалите е да доближат неговото дълголетие на терена. Това ще бъде привилегия и за нас.
Стенли Матюс се отказва от професионалния футбол на 50-годишна възраст, като играч на Сток Сити. Но това съвсем не е всичко. През 1985 г. бразилските ветерани сами се убеждават в неговата нестихваща енергия в двубой между бивши играчи на "селесао" и Англия. На 70 той вилнее по десния фланг, но въпреки впечатляващото му представяне, островитяните губят с 1:6.
Любовта на феновете и уважението на съотборниците му не променят скромната натура на Сър Стенли. Според Франц Бекенбауер той е бил толкова бърз по дясното крило, че почти не е имало футболист на планетата, който да е в състояние да го неутрализира. Един от най-ярките моменти в неговата кариерата е този от минутите след финала за ФА Къп през 1953 година. Тогава звездата на Блекпул е понесен на ръце на "Уембли" и вдига към небето своя златен медал, за да може неговият баща да го види. Финалът е между Блекпул и Болтън с краен резултат 4:3, познат още като "Финалът на Матюс".
В своята автобиография, с присъщото си спортсменство, той променя името на "Финалът на Мортенсен", за да почете Стан Мортенсен, който отбелязва хетрик в мача!
Матюс почина през 2000 г., само три седмици след като навърши 85 г., а през 2002-а бе приет посмъртно в английската футболна Зала на славата.
Лес Скот, който му помага с написването на автобиографията, описва Сър Стенли Матюс като "Упорит и енергичен, с прекрасно чувство за хумор и щедра душа. Въпреки безспорната си слава, той бе скромен и земен и обичаше играта, колкото всеки един фен отишъл да го гледа и копнеещ макар и за 90 минути да се докосне до неговата магия.
Кажете сега, къде най-ярко блести Златната топка - на церемонията в Цюрих или на зеления терен?
Това,че е нямало картони не значи,че е нямало изгонвания по време на мач!
Bichkiiata По-голям завистник от теб няма! Само единствено в този сайт обиждаш и критикуваш и най-важното се изразяваш като последна инстанция! Аз па мога да ти кажа,че в следващите 50 години ще има 25 англичани носители на Златната топка. Твоето мнение за тези 50 години е меродавно колкото моето. Освен ако не си баба Ванга. И колкото до произвеждането на коне успехите на английските отбори говорят достатъчно,че видиш ли не са коне и самото първенство е номер 1 по гледаемост! Ама сигурно за това са виновни диемата!
Вероятно намекваш за чужденците! Факт в Англия играят много чужденци и вдигат много класата, но интерес към английския футбол има много преди чужденците.Успехи английските клубове имат преди чужденците(като например периода 77-84 когато играеха основно местни играчи и тази доминация беше спряна по един изкуствен начин). Пък мен много не ме вълнува английския нац. отбор, защото все пак съм българин. Интересуваме шоуто което може да предложат английските клубове. Няма значение националността, има значение класата.
Mежду другото сега се загледах в класирането и има няма някаква зависимост кой колко чужденци има и колко местни има.Защото например Стоук,УБА(първите 10),Уест Хем(11 място) имат повече местни играчи и са пред Уигън и Нюкасъл които имат повече чужденци. Както казах важна е класата,а не това дали имат местни или чужди играчи.