Светлини, папараци, журналисти... Бляскава церемония за най-мечтания индивидуален трофей във футбола. Всички са тук, но вечерта отново принадлежи на Лионел Меси. Аржентинецът взе Златната топка за четвърти пореден път и напълно заслужено според огромната част от любителите на футбола. Няма истински ценител на играта, който да не е щастлив, че има възможността да бъде пряк свидетел на безспорния гений на Лео и истинската красота на терена, която творят той и неговите подгласници Кристиано Роналдо и Андрес Иниеста.
Холивудският блясък в Цюрих обаче дойде в повече. В последните няколко години всяка една церемония ни заслепява със своята помпозност. Сякаш талантът на момчетата или любовта ни към футбола са свързани по някакъв пряк и неоспорим начин с този брокат, сипещ се отвсякъде. Ако е така, то би било твърде тъжно. По-тъжно от "усмивката" на Кристиано при обявяването на резултатите. На кого му пука, че абсурдният костюм на Лео и папионката са "Долче и Габана"? "Новина", която присъстваше в първите абзаци на много от материалите, отразили Златната топка.
Истинските феномени на великата игра живеят най-вече в нашата памет и сърца, а не във високобюджетна продукция и единственото нещо, което ги поставя там, са техният талант и всеотдайност. Същата тази памет може да ви припомни и за една друга такава церемония, но през 1956 г., когата Златната топка се връчва на футболист №1 за Европа и неин носител е легендата Стенли Матюс. Магьосника е един от най-големите английски футболисти и печели трофея на 41-годишна възраст. Неговите над 700 мача в английското първенство без нито едно изгонване няма как да не будят възхищение! Един джентълмен в истинския смисъл на думата, получил рицарското си звание през 1965 г.
Наричан още Дриблиращия магьосник, на 18 години изиграва своя първи мач за Англия срещу Уелс, завършил 4:0 с негово попадение. За националния отбор записва 11 гола и играе до 42 години, като последният му мач е през 1957 г. срещу Дания. Всеки от нас сам може да намери приликите и разликите между Сър Стенли Матюс и днешните звезди. Това, което можем да пожелаем с цялото си сърце на Лео, Кристиано, Андрес и остананалите е да доближат неговото дълголетие на терена. Това ще бъде привилегия и за нас.
Стенли Матюс се отказва от професионалния футбол на 50-годишна възраст, като играч на Сток Сити. Но това съвсем не е всичко. През 1985 г. бразилските ветерани сами се убеждават в неговата нестихваща енергия в двубой между бивши играчи на "селесао" и Англия. На 70 той вилнее по десния фланг, но въпреки впечатляващото му представяне, островитяните губят с 1:6.
Любовта на феновете и уважението на съотборниците му не променят скромната натура на Сър Стенли. Според Франц Бекенбауер той е бил толкова бърз по дясното крило, че почти не е имало футболист на планетата, който да е в състояние да го неутрализира. Един от най-ярките моменти в неговата кариерата е този от минутите след финала за ФА Къп през 1953 година. Тогава звездата на Блекпул е понесен на ръце на "Уембли" и вдига към небето своя златен медал, за да може неговият баща да го види. Финалът е между Блекпул и Болтън с краен резултат 4:3, познат още като "Финалът на Матюс".
В своята автобиография, с присъщото си спортсменство, той променя името на "Финалът на Мортенсен", за да почете Стан Мортенсен, който отбелязва хетрик в мача!
Матюс почина през 2000 г., само три седмици след като навърши 85 г., а през 2002-а бе приет посмъртно в английската футболна Зала на славата.
Лес Скот, който му помага с написването на автобиографията, описва Сър Стенли Матюс като "Упорит и енергичен, с прекрасно чувство за хумор и щедра душа. Въпреки безспорната си слава, той бе скромен и земен и обичаше играта, колкото всеки един фен отишъл да го гледа и копнеещ макар и за 90 минути да се докосне до неговата магия.
Кажете сега, къде най-ярко блести Златната топка - на церемонията в Цюрих или на зеления терен?
