0:1 от Украйна в София не е най-добрият завършек на годината, но все пак това бе само контрола. В същия ден загубиха Италия, Англия, Белгия - три страни, които сигурно ще са на световното. Драма няма.
Но каква е равносметката за 11-те месеца на Любо с 9 мача, откакто пое отбора.
Победите са 3, като само една е в официален мач. Но бе спечелен мач с Холандия, и то в дните преди европейското, когато „оранжевите" бяха в оптимален състав и в заключителна подготовка за първенството. За сравнение холандците друга загуба у дома за годината нямат, дори от Германия. Този успех е за самочувствие.
Не бе допусната загуба от Италия, като бяха вкарани два гола. Но пък трудно бе победена Армения, която се оказа костелива, каквато и очаквахме да бъде.
Като цяло отборът се избистри, трудно ще влезе някой, който да промени коренно всичко с играта си. Такъв футболист извън националния няма. Тоест - има все още двама, но по различни причини те си играят само в клубовете в Англия. Бербатов и Мартин.
Останалото - това е материалът. Разликата може да дойде ако вдигнат класата си с трансфер и постоянни игри в силен шампионат хора като Бодуров, Манолев, Миланов, Гаджев, Дяков, евентуално Иванов и Михайлов. Засега е постигнат някакъв синхрон, някакъв гръбнак, спойка и колективен дух, подчинен на дисциплина, която бе непозната дума за националния преди Пенев.
Не е малко, но реалистично погледнато няма да е достатъчно. Отборите от средна ръка в европейския футбол, както и тези по-долу, разчитат освен на здравата организация, и на индивидуална магия.
При нас тя можеше да дойде от Бербатов, другаде не се вижда. Той обаче сам избра да я показва само в Лондон, което може и да не е толкова лошо. Защото един отбор е такъв и на терена, и извън него. Без Бербатов този отбор май е по-отбор.
Тимът ни е странен, но ефективен поне засега и с леки уговорки. Михайлов, Попов, Манолев и Иванов са от едно поколение, минали и през ада на предишните квалификации, оплюти покрай тарторите, но успяли засега да се отърсят от кошмара.
Това са лидерите на новия тим, харесвате ги или не. Божинов, Рангелов, Занев - момчета, взимали участие и преди, но никога постоянни величини в тима. Георги Миланов е бъдещето, необременен и напиращ да излезе навън за израстване и изява. Миневи, Бодуров, Дяков, Гаджев - странни птици, които играят в родното първенство (или Анталияспор) и късно бяха открити за националния.
Най-хубавото в Пеневия състав е очевидната амбиция за изява, като личните мотиви ги има, но има и видим отборен дух. Няма звезди, за добро и лошо. Има наченки на тактическа грамотност и стил, но все още непостоянство в прилагането и. Отличното второ полувреме с Италия, първото с Дания, нелошата постройка в Прага - чудесни неща, позабравени в изпълнение на българския отбор.
Но хаосът с Украйна (оправдан и от новите имена), мъката през второто полувреме с Армения - вижда се, че сме в началото на пътя. Ако той е правилен, може да чакаме резултати в края на тези квалификации и в кампанията за европейското (2014-2015 г.).
Посъбуждане има и при юноши, младежи, излизащи рано извън страната таланти... На фона на мрачните последни 6-7 години, очевидно има някаква надежда.
Дали има сериозен прогрес - спорно. Но следване на път има, стратегия - сякаш също има, а желанието е очевидно. С думите на селекционера - „ютията е отлепена от дъното". Като цяло в края на тази година, това май е достатъчно.
През следващата трябва да видим и повече.
Не ви знам статистиките, ама според Пенев (и някои журналисти) бихме Италия, Чехия и Дания с хиксове, а с Украйна завършихме на равен - 0:1. Така е, футбола не е просто числа, сигурно има и нещо, което не разбира всеки
На практика финалисти от Европейското като Италия, Дания и Чехия не успяха да бият отбор сглобен от футболисти основно играещи в "А" група. Други като Холандия пък дори загубиха, тъй че ютията определено е отлепена.
Да направиш цяла контрола на национални отбори за да видиш, че Валери Божинов не става - Безценно! Е това харесвам на феновете на националния отбор - оптимизма...
Залепете си я на носа, щом мачлето срещу Украина ви е харесало Рутинна загуба......или Х според Пенев Въпрос на гледна точка, от моя телевизор се видя като загуба
Ама винаги ще има недоволни сред стадото. Преди 1 година беше дори немислимо да вземем хикс на Дания или Чехия, сега ревете защо не сме ги победили. Датчаните даже си ги биехме, ако не беше тъпотията на Бандаловски, но това е друга тема. ;) Откъм качества не разполагаме с кой знае какво, даже е посредствено нивото ни, но не можете да отречете, че при Любо Пенев няма интриги и най-сетне има някакъв колектив. Футболистите играят като ОТБОР в най-пълният смисъл на думата.
Господа....аз лично не си спомням кога за последно съм треперил в щастие,че нашите ще вземат нещо срещу някой относително голям отбор...!Последно беше в големите мачове срещу Белгия и Хърватия!И всеки,който плюе срещу Бербатов да се върне лекичко във времето назад!Но тогава имахме и качествен Мартин Петров и Бербата го биваше за националния!Сега колкото и да си е класа просто няма как да направи каквото и да било!И плюсове .....и минуси да им давате...факта е,че сега селячетата от "А'' група са се посработили...и могат да ни осигурят някакви бегли надежди за някакво класиране!Статията е добре написана и смятам,че самият факт,че оправданията,от сорта на "ако не бяха картоните" и т.н са актуални,то значи наистина тази велика ютия е тръгнала нагоре!...............И като за..........Отидете и си вижте стадиона в родния град...та тогава излизайте с претенциите си за представянията им!