30 юни 1971 г. е една черна дата в историята на България.
Страната ни загубва две от най-талантливите си чеда - Георги Аспарухов и Никола Котков.
Освен великолепни футболисти от световна класа, двамата са и образец за достойно джентълменско поведение на терена и извън него.
След като автомобилът Алфа Ромео, управляван от Аспарухов, се сблъсква при прохода Витиня с изкочилия на пътя камион ЗИЛ, няколкостотин хиляди човека от цялата страна се стичат за последна почит на поклонението на Гунди и Котето на ст. „Левски" (дн. „Георги Аспарухов").
Комунистическата власт приема за опасно събирането на толкова много хора на едно място и на съвместно заседание на Политбюро на ЦК на БКП с колегиума на МВР от 13 юли 1971 г. Тодор Живков отправя обвинения за провеждането му към вътрешния министър Ангел Солаков, известен с пристрастията си към отбора на Левски-Спартак (както се нарича по това време).
„Участват в погребението над 150 000 души! Някои другари твърдят, че такова погребение в България не е имало! 150 000 души не са участвали в шествието при погребението на Георги Димитров!...
Защо извърши погребението в часа, когато погребваха съветските космонавти? Защо трябваше да се огорчат съветските хора, на какво основание?
Ние уважаваме всички талантливи хора в нашата страна, в това число и футболистите, но не можем да търпим и няма да търпим да се издигат други кумири за нашата младеж и за народа, освен тези, които партията издига!", са част от думите на Живков в стенограмата от заседанието.
Така въпросният Солаков е отстранен от поста си, народната милиция започва да къса некролозите на двамата по улиците, а изразяването на почит към тях се приема като дисидентска проява, която се наказва.
След смъртта си Аспарухов и Котков се превърнаха в символ на нещо много повече от спортна слава.
Вече 39 години - повече отколкото двамата живяха на този свят, любовта към тях не увяхва.
А който е жив в сърцата на хората, е жив завинаги.
Вечна памет!
