Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Филмът "Гунди": Легенда за любовта с многото лица

Филм не толкова за футбола, колкото за страстта Снимка: Борис Славков
Филм не толкова за футбола, колкото за страстта

"Филмът хубав ли е, или съветски?", шегува се младата очарователна Лита Маркова, докато Гунди я изпраща до дома ѝ. С течение на времето този лаф често беше преиначаван на "Филмът хубав ли е, или е български?".

Лентата за Георги Аспарухов обаче чупи клишето и показва, че с хъс, желание и, не на последно място, достатъчно пари се прави красива, разкошно заснета чувствена история, която те залепя за комфортната седалка в киното.

Знам, че дори споменаването на Гунди разтуптява левскарските сърца, но е важно да уточня - "Гунди - легенда за любовта" е преди всичко точно това: легенда за любовта.

На преден план не е изтикан футболът, както някои очакваха, а изпъква любовта между Аспарухов, бедно момче от краен софийски квартал, в който още блеят овце, и Лита Маркова - остроумна богаташка дъщеря, на която нищо не ѝ липсва.

Вижте трейлъра тук:

Любовта им е толкова силна, че не признава нито социален статус, нито забрани, нито строгостта на комунистическия строй.

Изключително трудно е да представиш такава колосална обич на големия екран, без тя да започне да нагарча от сладост и захаросани нотки. Но сценаристът Емил Бонев разсъблича историята на Гунди и Лита от помпозност и ни я сервира такава, каквато всъщност е била - ясна, чиста и много, много човешка.

С всичките ѝ върхове и спадове, красоти, но и грозни моменти на неразбирателство.

"Гунди" все пак никак не ни лишава от любовта на Аспарухов към футбола - мощна и при него не по-различна от тази към Жената с главно Ж.

Снимка: Борис Славков

За него футболът не е просто спорт, а "Левски" никога, никога, никога не е бил просто столичен отбор. Аспарухов е до лудост влюбен във футбола, отдава му се по начина, по който се гмурва в любовта си към Лита - с главата напред, смело и понякога безразсъдно.

А към синята фланелка изпитва религиозно почитание и безрезервна отдаденост.

Бонев преплита чудесно нишките на двете любови на Гунди и ни показва, че те една без друга не могат. Обичта към Лита Маркова подхранва страстта към футбола и обратното - успехите на терена вдъхват на Аспарухов живецът, без който всичко посивява и избледнява.

Все пак виждаме и някои легендарни футболни мигове - размазващото 7:2 между "Левски" и ЦСКА Червено знаме; гола на "Уембли"; световните първенства в Чили и Мексико... Не е изпусната и поканата да играе в "Милан" и категоричният му отказ да напусне България.

Снимка: Борис Славков

В почти всеки кадър на "Гунди" си личи, че в реалния живот сценаристът се е консултирал внимателно с Лита Маркова, за да покаже възможно най-откровено историята на Аспарухов.

Емил Бонев, с помощта на Лита, вкарва една друга ключова сюжетна линия, без която филмът щеше да е непълен - сблъсъка на Гунди с вездесъщата Държавна сигурност. Години наред ДС се опитва да вербува футболиста и да го принуди да сътрудничи, къде с по-меки подходи, къде с брутално изнудване.

В не едно и две интервюта Маркова е подчертавала упоритостта, с която службите са се опитвали да съсипят Гунди и да го принизят до тяхното ниво.

Чест прави не само на Бонев като сценарист, но и на продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов от "Междинна станция", че не само не са избягали от щекотливата тема за ДС и за мракобесния режим на Тодор Живков, а са я захапали и разчоплили докрай.

Като зрители виждаме как с едно щракване на пръсти по високите етажи и опушени кабинети са съсипвани животи и погубвани таланти, понякога ей така - за да се покаже надмощие.

Снимка: Борис Славков

Колкото до актьорския състав - той е брилянтен не по-малко от сюжета около Гунди и Лита.

Павел Иванов няма най-убедителната физическа прилика с Георги Аспарухов, но във всяка секунда, в която е на големия екран и камерата се фокусира върху добродушното му лице и дълбок тъмен поглед, си личи, че играе от сърце и душа.

До него блести Александра Свиленова като Лита Маркова, която е невероятно многолика, ту срамежлива като малко момиче, ту силна и решителна като скалата, на която Гунди винаги се е уповавал. Истинско олицетворение е на онази приказка за силния мъж и силната жена зад него.

Димитър Маринов от "Зелената книга" влиза в образа на Аспарух/Паро - бащата на Гунди, а актьорът Емил Марков е бащата на Лита. Съзвездието се допълва от Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Пенко Господинов, Николай Урумов...

Роли имат и Стоян Радев, Александра Костова, Димитър Николов, Марио Василев, Дарина Радева, Мина Каукова, Даниел Върбанов, Владислав Карамфилов - Въргала, Владимир Люцканов, Петър Дочев и Христо Пъдев.

Режисьор е Димитър Димитров, а оператор - Борис Славков. Музиката е дело на Георги Стрезов

И понеже в началото споменах пари, редно е да отбележим, че за "Гунди - Легенда за любовта" не са пестени средства.

Кадрите са кристални и наситени с цвят, звукът е перфектен. Декорите, костюмите и реквизитът са изрядни, за да ни пренесат в епохата на Гунди. Автентичните кадри от архива, в които е истинският Аспарухов, са втъкани майсторски.

Категорична съм, че за "Гунди" тепърва ще се говори и изпише много, защото филмът го заслужава. И съм също толкова убедена, че лентата вдига сериозно летвата за всеки, който тепърва ще се стреми да прави хубаво българско кино. 

МОЯТА ОЦЕНКА ЗА "Гунди - Легенда за любовта": 5 от 5 кафенца

Филмът "Гунди - Легенда за любовта" тръгва по кината из страната на 18 октомври.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените