"Това, което направи с живота си, е изключително. Той заслужава само възхищение", казва бившият съотборник на Антонио Валенсия Кевин Килбейн.
А историята на еквадореца е наистина вдъхновяваща. От това да събира стъклени бутилки от контейнерите, за да помага с прехраната на семейството си, Валенсия стигна до висините на световния футбол и играеше редовно пред 75 хиляди души на митичния "Олд Трафорд".
Като дете, младият Антонио и двамата му братя събират стъклени бутилки по улиците на Еквадор. След това ги носят вкъщи, а оттам баща им поема щафетата и носи шишетата за продан. С парите семейството слага храна на масата.
Съдбата наистина не е благосклонна към Валенсия, но той не се отказва от мечтата си да стане професионален футболист и след всичките пречки, които животът му предлага.
Освен че събира бутилки, младият Антонио помага на майка си, която продава напитки на местния стадион в родния му град Лаго Агрио. Когато не е зает с работа, Валенсия усъвършенства уменията си с топка, бос до бунгалото, в което живее с родителите си и петте си братя и сестри.
Когато е на 11, най-накрая е забелязан. Човекът, на когото ще бъде благодарен през цялия си живот, се казва Педро Перласа. Той забелязва босоногия Валенсия, докато момчето играе на прашно игрище в близост до дома си, и го привлича в местния отбор.
Още от малък, Валенсия блести с качествата си. Като 14-годишен, вече играе в младежкия отбор със и срещу момчета с по четири-пет години по-големи от него. "Той се превърна в лидер на тази група, въпреки че беше с години по-малък от останалите", разказва първият му треньор Перласа.
Две години по-късно Валенсия получава предложение да играе за Ел Насионал. Когато тръгва за столицата на Еквадор в опит да впечатли първия професионален клуб в кариерата си, решава да не казва на баща си, независимо колко важно за него е това.
"Не казах на баща си, защото знаех, че той няма да ме пусне - признава Валенсия. - Това беше първият път, в който напусках града. Притеснявах се, защото не знаех нито къде ще спя, нито с какво ще се храня. Но ако имаш мечта и искаш тя да се сбъдне, трябва да я преследваш."
Не казва на баща си, но получава подкрепа от майка си и по-големия си брат, които знаят за решението му. Те дори събират парите за билета за осемчасовото пътуване с автобус. Именно с това пътуване започва истинската кариера на Валенсия.
Първата му заплата е 60 долара на месец. Сумата може и да не изглежда голяма, но за човек, който допреди това е събирал стъклени бутилки от улицата, за да ги предава, са цяло състояние.
"Спомням си как когато за първи път отидох в Ел Насионал, ми дадоха чисто бели бутонки adidas. Бяха невероятни! - споделя по-късно Валенсия, вече пред официалния сайт на Манчестър Юнайтед. - С какво ритах преди това ли? С нищо. Имах едни обикновени гуменки, но те се скъсаха и така си и останах..."
Валенсия пристигна в Европа през 2005-а, след като бе доведен на Стария континент от Виляреал. Впоследствие игра за испанския Рекреативо, мина и през Уигън, за да достигне до върха в кариерата си, когато през лятото на 2009-а бе купен от Манчестър Юнайтед.
Сър Алекс Фъргюсън го бе набелязал за наследник на Кристиано Роналдо, който бе продаден на Реал Мадрид, което казва достатъчно за качествата му. Еквадорецът игра цели десет сезона с фланелката на "червените дяволи", записвайки 339 мача за клуба. С Юнайтед спечели по два пъти титлата и Купата на лигата и по веднъж трофеите от ФА Къп и Лига Европа.
С напредване на годините, Валенсия бе дръпнат по назад и вместо като крило, започна да действа като бек, но отново шареше по цялата дължина на фланга. Феновете на Юнайтед все още не са забравили агресията и прострелните му центрирания, които не рядко водеха до голове в противниковата врата.
Nani was on fire against Bayern Munich on this day in 2010. #Mufc #UCLpic.twitter.com/hOKWr32CRW
— Premier Bet Ghana (@Premier_Ghana) April 7, 2020
Той игра за сър Алекс, бе доверен човек на Луис ван Гаал и Жозе Моуриньо, който дори го искаше в Реал, но не успя да го привлече. Носи фланелката с №7 на гърба, сложи дори капитанската лента и служи вярно на Юнайтед в продължение на цели десет години.
"Аз не мисля. Аз слушам ритъма на сърцето си. Мисля, че винаги съм бил такъв и затова винаги съм давал всичко от себе си във всеки един момент от тези десет прекрасни години, които изживях с моите любими "червени дяволи", каза съвсем наскоро Валенсия в интервю за Diario Extra.
Наистина, себераздаването му бе несравнимо, заради което толкова много го обичаха, а и все още го помня с добро на "Олд Трафорд".
Какъв живот и каква кариера само! А тя дори все още не е приключила...
През 2019-а Валенсия се завърна в родината си и изигра последния сезон в цветовете на столичния Кито. Договорът му изтече през юни и въпреки че на 4 август навърши 35, Антонио не смята да спира. Последните спекулации го обвързваха с различни отбори от Латинска Америка, но според по-запознатите той ще продължи кариерата си в МЛС или в някоя страна от Близкия Изток.
Каквото и да реши, Валенсия винаги ще бъде нагледен пример, че когато искаш нещо наистина силно и работиш то да се случи, няма сила, която да ти попречи да сбъднеш мечтите си.
