В България мерилото за ексцентричен футболен треньор е Велислав Вуцов. Но колкото шарен да е Вили, той по нищо не може да се мери с германеца Уве Климашевски. Последният е считан за най-смахнатият наставник, подвизавал се на скамейките в Бундеслигата.
Доста погрешно германските колеги го наричат Немския Балотели заради постоянните щуротии, с които е свързван. Трябва да се отбележи нещо важно - за разлика от историите с участието на италианеца, тези на Климашевски са верни.
Германецът се ражда през 1938 година в Бремерхавен, тогавашна ФРГ. Баща му е докер на пристанището и работи здраво, за да докара някоя и друга марка вкъщи. Заради майка си Уве учи за водопроводчик, но още на 17 взема първата си заплата като футболист. 6 месеца по-късно вече печели повече от баща си и знае, че е на прав път. Кариерата му преминава през родния Бремерхавен, Байер Леверкузен, Херта и Кайзерслаутерн. Още като играч му тръгва име на грубиян по терените.
"Да, не бях чувствително момче - признава Климашевски. - Но не бях и гадняр на терена. Този имидж се дължеше най-много на периода ми в Кайзерслаутерн. Тогава трибуните бяха толкова близо до терена, че страничният съдия често получаваше по един чадър при "неправилно" отсъждане. И тази атмосфера повлияваше и на нас футболистите. В един прословут мач с Байерн, който загубихме с 1:2, реферът изгони трима от нашия отбор, в това число и мен."
На 29 Уве трябва да спре активната си състезателна кариера. Лекарят му казва: "Момче, никога повече футбол. Коленете са ти за боклука."
Но водопроводите продължават да не са привлекателни за Климашевски.
"Във футбола се чувствах като у дома. Разбирах играта, а и имаше много повече пари за печелене", ясен е германецът.
Завършва прочутата Кьолнска треньорска школа в един курс с Ото Рехагел. Негов ментор е легендарният Хенес Вайсвайлер, а Уве е част от последния му курс.
"Вайсвайлер беше изключителен треньор, но непредсказуем човек. Веднъж Гюла Лорант от унгарския Вундертим от 1954 си позволи да му поправи нещо на дъската за тактика. Вайсвайлер го скъса нарочно на изпита", връща се към началото на треньорския си път Климашевски.
Благодарение на Вайсвайлер Уве прави първия си гастрол в чужбина, поемайки Апоел Хайфа. В началото на 70-те германец да работи в Израел звучи тотално немислимо, но именно футболът е този, който прави най-успешните начални стъпки по стоплянето на дипломатическите отношения между двете страни, тъй като раните от Холокоста още не са зараснали.
"В последния кръг гостувахме на Бейтар Йерусалим. Знаех, че феновете им са луди, но нямах идея, че ще треперим за живота си - разкрива един от най-страшните моменти в кариерата си Климашевски. - По пътя към стадиона виждахме момчета, които с жест показваха, че ще ни отрежат главите. Теренът беше отделен от трибуните с бодлива тел. Трябваше да спечелим точка, за да станем шампиони. Загубихме с 0:1 и въпреки това един час се криехме в съблекалнята, а по вратата ѝ се хвърляха камъни. Трябваше да чакаме да се уталожат страстите. След 6 месеца се върнах в Германия. Един мач за титлата ми стигаше."
Клубът, най-близък до сърцето на Уве, е Хомбург. В него той започва и завършва треньорската си кариера, а общо има пет престоя в тима. С президента Удо Гайтлингер се сдушват бързо. И двамата са луди за връзване.
Веднъж играч отива пиян на тренировка. Уве му тегли здрава балтия в учебната игра, а президентът му бие едно кроше вечерта на купон.
Причината - момчето си позволява да хване мацка за дупето, естествено без разрешението ѝ. Друг футболист се оплаква на Гайтлингер, че треньорът ги нарекъл "задници". "Ами вие сте си такива", отговаря лаконично шефът.
В Хомбург дивотията на Климашевски търпи своя разцвет.
Преди мач, за който има няколко контузени футболисти, той измисля гениален начин да отложи срещата. Нарежда на пазача да наводни терена. Температурите са минусови и на другия ден условията са като за фигурно пързаляне, а реферът отлага двубоя.
Същият този пазач си пати, след като пристига пиян на работа. Климашевски го връзва за едната греда и с играчите го целят с топката. Няколко пъти, докато жена му не го спасява.
През 1974 година като треньор на Майнц е обиден от фен на отбора. Моли го да му подържи сандвича и го нокаутира с майсторски ъперкът. Логично не се задържа дълго начело на отбора и се връща в Хомбург. Няколко години по-късно отстранява Байерн за Купата на Германия, а след края на сезона получава телефонно обаждане - баварците го искат за треньор.
"Тогава си мислех, че имам много да уча и подобна оферта пак ще дойде. Добре ми беше в Хомбург и не бързах. От друга страна, ако бях приел, сигурно трябваше да се смиря. Едва ли щях да мога да завържа пазача на стадиона за гредата. Какво ли щяха да си мислят там: "Тоя идиот ли ще ни тренира?", смее се Уве. С Хомбург Уве достига до Втора Бундеслига, до днес държи рекорда за най-много мачове - 404. Извежда Саарбрюкен от регионалната лига до елита на Германия. С втородивизионните Хомбург и Саарбрюкен достига до полуфинали за Купата на Германия.
"Ако не бях успешен като треньор със сигурност мнозина щяха да казват "Този с голямата уста си падна на зъбите", сигурен е Уве.
Краят на кариерата му като треньор е не по-малко любопитен. Футболистите на Хомбург не са доволни от методите му и се оплакват на ръководството. То решава да го освободи. А президентът Гайтлингер подава оставка в знак на солидарност с приятеля си.
