Преди девет години един от най-добрите фехтовачи на Съветския съюз - Виктор Модзолевски, намери смъртта си край Тула. Двукратният олимпийски медалист бърза да се прибере у дома след състезание за ветерани.
У дома го очаква цялата фамилия, за да отпразнуват семеен празник. Но така и не успяват да го дочакат. На 152-рия километър на магистралата М4-Дон Виктор е премазан от трактор.
Последният турнир
На 20 ноември 2011 г. 68-годишният Виктор Модзолевски се прибира във Воронеж от Руската купа за ветерани, която се провежда в Москва. Виктор е действащ шампион в категорията си - над 60 г., от предишната година, но не успява да защитава титлата си заради здравословни проблеми.
Модзолевски обаче няма как да пропусне турнира и отива като треньор на отбора на Воронеж. След турнира групата се прибира с две коли. Спират около Тула, за да хапнат в крайпътно заведение. Но за да стигнат до него, трябва да прекосят магистралата.
В тъмната част на деня в онзи черен ноемврийски ден се случва и трагедията. Виктор решава да прекоси магистралата по неосветена пътека и не по тази за пешеходци. Там намира смъртта си под гуми на трактор.
Фехтовачът няма шанс за оцеляване. Шофьорът на трактора Сергей Клушкин е напълно трезвен, но в тъмнината не успява да види пресичащия пешеходец на време и го смазва.
Дори и да го беше видял, едва ли е имало начин да спре. Тракторът е огромна машина, а и шофьорът е теглил ремарке. По свидетелства на очевидци, тракторът се е движил с около 100 км/ч (което, разбира се, е почти невъзможно).
Модзолевски умира на място.
"Оставихме му парче от тортата"
"Имаше толкова много неща, които не успя да завърши - споделя вдовицата му Валентина Модзолевска в интервю за KP. - Постоянно откривам нови и нови документи и протоколи.
В нощта на трагедията празнувахме рождения ден на снаха му. Виктор се обади и каза, че тръгват. Синът ни сметна, че би трябвало да се прибере след около три часа, но няма да дойде навреме за вечерята. Затова му оставихме едно парче от тортата."
Двамата се запознават след световното първенство през 1967-а в Монреал в туристически център във Воронеж. Тогава Валентина си няма и идея, че Виктор е известен фехтовач, световен шампион и част от националния отбор на СССР.
За Виктор първенството в Монреал е специално, защото именно там става световен шампион. Златният му медал и до днес се пази в държавния университет във Воронеж.
Три месеца по-късно двамата вече са женени, а Модзолевски вече трябва да съвместява кариерата си със семейния живот. Което не се получава особено добре.
"Виктор много искаше да се оженим още през 1967-а - казва още Валентина. - Следващата година - 1968-а, бе високосна. А и течеше подготовка за Олимпиадата в Мексико. В олимпийската година сметнахме, че съпругът ми е прекарал едва 30 дни вкъщи. В останалото време бе по лагери, тренировки, турнири..."
Баща, който иска да отглежда шампиони
На Олимпиадата в Мексико Виктор Модзолевски и съотборниците му печелят сребърните медали в отборното класиране, а четири години по-късно в Мюнхен - бронзовите. Освен световната титла от Монреал, печели още сребро и бронз, отново отборно, на други две световни първенства, както и още редица отличия.
След края на активната си кариера Виктор продължава като треньор. Основава и оглавява Федерацията по фехтовка във воронежкия регион. Две седмици преди смъртта му е открита нова зала за фехтовка във Воронеж. Но Виктор така и не успява да ѝ се наслади.
Синът му - Владимир, разказва за плана на баща си: "Баща ми мечтаеше да създава нови шампиони тук, във Воронеж. Но за да го направи, трябваше да вдигне нивото и трябваше да започне от нулата.
Създаде федерация, събра обещаващи таланти и започна да ги пуска по различни състезания. За мен те можеха да станат шампиони, резултатите им бяха стабилни. До смъртта си беше по детски максималист и винаги искаше всичко. Това никога не го напусна."
