През юли 1923 г. Едоардо Аниели купува Ювентус. Няколко месеца по-късно 21-годишният Вири Розета се присъединява към клуба.
Така започва най-ранният мегаскандал в италианския футбол - защото Розета се превръща в първия платен футболист на Ботуша. С него започва ерата на професионалистите.
И това далеч не се харесва на всички.
Още в ранните си години Вирджинио Розета става звезда във водещия отбор в страната, но това не е Ювентус.
Още от 6-годишен той е наясно, че ще стане футболист, защото тогава получава първите си футболни обувки. Всички в квартала му завиждат, първо заради тях, а после и заради заложбите му.
Вири просто се отличава във всичко - техниката, подаванията, единоборствата и отнемането на топката, както и в самото си разбиране за играта.
На 16 години Розета вече е част от най-силния тим в северната част на страната Про Верчели, а на 18 дебютира за националния отбор на Италия.
По онова време талантът все още се изявява като нападател, но се оформя идеята да бъде превърнат в защитник. Постепенно го връщат все по-назад по терена и Розета става най-обещаващият бранител от своето поколение.
На 21-годишна възраст той вече има две титли на Италия с Про Верчели, но визията му за бъдещето се различава от тази на клуба. През 1923 г. италианският футбол все още е аматьорски и съществуват примери за футболисти, които са взели пари "под масата" при трансфери, но еднократно.
Никой не получава редовна заплата от футбол, а Вирджинио Розета се счита за твърде добър, за да играе безплатно.
Още няколко отличаващи се играчи, които са наясно със своята стойност, се обединяват с него в искането си за заплащане. Клубният президент Луиджи Бодзино вижда нещата различно и праща възмутено писмо към бунтовниците, за да им напомни - да играеш за Про Верчели е въпрос на чест и не се измерва с пари.
Искането за заплати е отказано и недоволните са пратени да ходят където си искат.
Три седмици по-късно Про Верчели пристига в Торино за приятелски мач с Ювентус. Но Вири Розета изобщо не се качва в автобуса с отбора и директорът на Юве Роберто Печеи разбира какво се е случило.
"Бианконерите" действат светкавично, за да не изпуснат удобната възможност да го привлекат, но това им причинява и сериозни неприятности.
В аматьорските времена договори не съществуват и когато се присъединява към някой клуб, играчът се подписва в счетоводната книга и получава членска карта. Позволено му е даже да бъде член на няколко клуба по едно и също време, но за първенството може да се регистрира само в един.
Прехвърлянето в друг клуб изисква разрешението на предишния му тим и на федерацията.
Тогава президентът на Про Верчели Луиджи Бодзино управлява целия италиански футбол, но няма навика да си връща думите назад, дори тези, изречени съвсем импулсивно.
Затова той спазва обещанието си да пусне бунтовниците да играят, където пожелаят, и одобрява трансфера на Розета. През ноември 1923 г. талантът вече е футболист на Ювентус.
Мечтата на Вирджинио става реалност, тъй като хобито му се превръща в доходоносна професия.
Едоардо Аниели го наема формално като счетоводител в малък офис и общата му заплата е солидните 1000 лири месечно - около 45 долара тогавашни пари. Така той получава няколко пъти повече от средностатистическия италианец.
"Все едно докосвах небето с пръст. Станах богат, а това се случи и с майка ми, която беше учителка и броеше дните до 27-о число на месеца. Случи се и с баща ми, който беше чиновник. Футболът осигуряваше семейството ми", радва се Розета.
Проблемите го застигат, защото той се оказва твърде добър. Толкова добър, че веднага променя съотношението на силите в местния футбол.
В осмия кръг от първенството Розета прави дебюта си в центъра на атаката на Ювентус. Отборът побеждава Модена в първия му мач, а във втория събаря Дженоа от първото място в класирането с негов победен гол.
В третия му мач е разгромен тимът на Падуа. На Апенините се заговаря, че може да има нов шампион и от Дженоа няма как да са доволни от ставащото.
Президентът на Дженоа се намесва, събира още няколко недоволни свои колеги и сформираната коалиция обжалва трансфера на Розета.
През февруари 1924 г. италианската федерация се съгласява да анулира трансфера и даже отсъжда служебни загуби на Ювентус в три мача.
"Най-вече не разбрах защо ни отнеха точно 6 точки. Оказа се, че целта е просто Дженоа да стане шампион", спомня си Розета.
Макар и без новата си звезда, Юве приключва сезона на първо място и именно затова са служебните загуби - за да осигурят на Дженоа титлата по служебен път.
В италианския футбол и преди е имало скандали, но случаят с Вири Розета е първи толкова очевиден бюрократичен произвол, определил крайния изход на първенството.
Публиката започва да се пита наистина ли ще бъде позволено на шефовете в кабинетите да зачеркнат с едно решение постижения, извоювани с месеци усилия на игрището.
Но възниква и друг етичен въпрос. Мнозинството е наясно, че трансферът на Розета е извършен по правилата, но не всички смятат, че е редно да сменяш отбора си заради пари. Или пък да получаваш заплата за всеки мач.
Може би Вири Розета е осквернил футбола и е предал истинската идея на играта?
Все пак, когато сезонът завършва, на играча му е позволено да осъществи трансфера в Ювентус, а "старата госпожа" трябва да плати 50 000 лири за Розета.
Оказва се, че борбата на Аниели за футболиста напълно си е заслужавала, защото той променя цялостно бъдещето на футбола в страната.
През следващия сезон Вирджинио отбелязва 10 гола в 23 мача и най-сетне е преместен в отбраната.
"Когато пристигнах, отборът си имаше вече утвърдени защитници. Отне време да се докажа като по-добър от тях. Но скоро сложих фланелката с №2, която носих близо 13 години и това беше най-хубавото, което ми се е случвало", разказва легендата.
Вири се превръща в същински професор в защитата, който преподава лекции на терена.
Играчът притежава не само силен удар, точен пас и завидна техника, но е способен да организира отбора си и да предугажда действията на съперниците.
Висок е едва около 170 см и не блести с играта си във въздуха, даже съвременниците му се шегуват, че никога не играе с глава - и то не само защото се грижи за старателно зализаната си коса.
"Беше най-добрият защитник, който съм виждал", категоричен е бившият му съотборник и двукратен световен шампион с Италия Джовани Ферари. "Не беше феноменален на втория етаж, но чувството му за пласиране компенсираше това. Просто затваряше зоната си и това беше".
Редом до Розета в Ювентус и в националния отбор играе Умберто Калигарис - защитник с нрава на пират, елиминиращ безмилостно опонентите си.
Химията между двамата толкова различни по същност футболисти поставя фундаментите на успешното партньорство в отбрана. Вири и Берто определят правилата, по които по-късно през десетилетията се водят и наследниците им като Барези-Костакурта, Неста-Канаваро и Бонучи-Киелини.
"Розета беше хладнокръвен и пресметлив, Калигарис беше изпълнен с огън. Първият изучаваше противника, вторият го атакуваше", пише журналистът Алберто Фасано.
"Така те създадоха най-елегантния футболен съюз в италианската история".
Вири взима под внимание импулсивността на своя съотборник, когато определя своите собствени ходове. Двамата се разбират без думи или знаци и предварително предвиждат действията на другия.
С такава защита Ювентус печели шест пъти Скудетото и се превръща в гранд на Италия ("бианконерите" имат само една титла преди ерата на Розета).
Бранителят записва и 52 мача за националния тим, а на Олимпиадата през 1928 г. Италия печели бронзовите медали и Розета е обявен за защитник №1.
Когато ФИФА въвежда новите правила за засада в средата на 20-те, това налага тактически иновации. А треньорът на Италия Виторио Поцо решава да изгради защитата около способностите на Розета и Калигарис и да създаде контраатакуващ модел, поставил основите на италианския стил за десетилетия напред.
В период от 10 години Поцо печели 4 трофея с Италия и Вирджинио Розета допринася за три от тях.
Звездата в отбраната е част и от състава, който става световен шампион през 1934 г. - но преди полуфинала на първенството е изненадан да разбере, че е отпаднал от титулярния състав.
Оказва се, че фашистките генерали от режима на Мусолини са наредили да играе политически удобният защитник Ералдо Мондзелио, приятел на самия диктатор.
Затова Вири Розета никога повече не играе за Италия. Но мястото му в историята като един от най-големите италиански футболисти отдавна е бетонирано.
А и кой от останалите най-велики на Апенините може да се похвали, че лично е превърнал футбола в професия?
