Лесно би било да погледнем с пренебрежение към ранните телевизионни сделки във Висшата лига, особено на фона на сумите за ТВ права напоследък.
Но 1997 беше година на радикална финансова промяна за елитните клубове в английския футбол.
В първите години след създаването на Премиър лийг, инвестицията на Sky Sports за излъчването на мачовете се изразяваше в несъществените 191 млн. паунда на сезон. Но преди началото на кампания 1997/98 сумата скочи повече от три пъти.
Онези общо 670 млн. - или средно по 2.79 млн. паунда на мач - продължават да изглеждат скромно в сравнение с милиардите, които валят в наши дни, но тогава дадоха неподозирани нови възможности на клубовете.
Изведнъж сериозните инвестиции не бяха опция само за водещите отбори, забогатели от евротурнирите. Затова Барнзли счупи трансферния си рекорд и рискува да хвърли 1.5 млн. паунда за ексцентричния македонски нападател Георги Христов, другият новак в елита Болтън пък плати на Лацио 2 млн. за защитника Марк Фиш.
Третият тим, дошъл от втора дивизия, беше лондонският Кристъл Палас, който осъществи редица сделки за 7-цифрени суми.
За сравнение, в предишния сезон на Палас в елита (1994/95) бяха изхарчени по-малко от 2 млн. за трансфери, докато през лятото на 1997 г. клубът надмина тази сума още в първата седмица на август.
Няма съмнение коя беше перлата в селекцията - Атилио Ломбардо.
Да, точно този Ломбардо.
Един от емблематичните футболисти на 90-те години и същинска легенда на Серия А, спечелил 14 големи трофея с екипите на Сампдория, Ювентус и Лацио.
Десният халф беше прочут и в България, станал причина за култовата реплика на Николай Колев-Мичмана: "Ломбардо развява буйните си коси по терена на "Уембли".
Тогава, през 1992 г., №7 на Сампдория вече беше почти без коса на главата си и това се превърна в запазената му марка. Мичмана произнесе репликата преди финала за КЕШ, в който Сампдория се изправи срещу Барселона с Христо Стоичков и загуби с 0:1.
Този велик момент за Барса (първи триумф за КЕШ) и за Стоичков беше тъжен за Ломбардо, но само 4 години по-късно италианецът спечели Шампионската лига с Ювентус. После се разписа във финала за Суперкупата на УЕФА при разгрома с 6:1 над ПСЖ, а в следващия сезон изигра над 20 мача в калчото и помогна за шампионската титла на Юве.
Трудно е да си представим как такъв футболист, макар и вече на 31 години, осъществява трансфер не другаде, а в... Кристъл Палас.
Новаците във Висшата лига нямаха звезди в състава си и да привлекат име като Ломбардо си изглеждаше голям летен удар, особено на съвсем приемливата цена от 1.6 млн. паунда.
Не можеше да става и въпрос за някакво сравнение между човека с "буйните коси" и останалите попълнения, с които тимът смяташе да опита да запази мястото си в елита.
Ломбардо трябваше да е най-добрият, трябваше да е лидерът - и всичко започна отлично за него.
Палас взе 6 т. от първите си три мача, а още при дебюта си Ломбардо се разписа срещу Евертън за успеха с 2:1. Той беше подписал своя договор само седмица по-рано.
Добрият старт обаче се оказа подвеждащ и до март вече беше ясно на всички, че Палас няма да бъде нищо повече от опашкар във Висшата лига. Не помогна и бившият съотборник на Ломбардо от Ювентус Микеле Падовано, който беше привлечен през ноември, но успя да вкара само един гол.
Селекцията на тима се оказа слаба, с изключение на самия Ломбардо - звездата беше с класа над съотборниците си, но се контузи през ноември и когато се завърна в игра през април, отборът вече беше последен в класирането.
Ситуацията за Кристъл Палас и Ломбардо придоби още по-странно развитие, тъй като италианецът пое мениджърския пост в отбора.
Клубът беше купен от местния бизнесмен Марк Голдбърг и мениджърът Стив Копъл беше повишен в спортен директор, в очакване новият собственик да направи свой избор за треньор.
Голдбърг обаче така и не намери човек, който да поеме отбора веднага и Тери Венебълс беше назначен едва от следващия сезон. Дотогава временен мениджър стана Атилио Ломбардо, докато шведският му съотборник Томас Бролин влезе в ролята на негов асистент и преводач.
С нулев треньорски опит до момента, от изтъкнатия играч не можеха да се очакват чудеса. След завръщането си на терена той помогна за единствените домакински победи през сезона, но Кристъл Палас си остана на последно място до края на сезона.
Палас беше непобеден в мачовете, в които Ломбардо се беше разписал, но за съжаление това се случи само пет пъти и изпадането беше неизбежно.
Италианецът прояви лоялност и реши да остане през следващия сезон във втора дивизия, за да поразява мрежите на Торки, Оксфорд и Бъри едва две години след като беше вкарвал за Юве в Шампионската лига.
Вероятно за решението на играча е допринесъл фактът, че не е било лесно да намери друг клуб, който да плаща сериозната му заплата. Но освен всичко друго, Палас беше застигнат и от финансова криза и продажбата на звездата стана неизбежна.
През януари Ломбардо премина във водения от Свен-Горан Ериксон Лацио и след по-малко от 18 месеца отново стана шампион на Италия.
Така халфът затвори кръга след странното си приключение в английския футбол - едно трудно за обяснение отклонение в иначе славната му кариера.
Преживяното в Лондон обаче определено се оказа от полза на Атилио, защото след като спря с футбола, той се отдаде на треньорската професия и натрупа солиден опит. Днес, на 54 години, Ломбардо е асистент на Роберто Манчини в националния тим на Италия, след като вече помагаше на Манчини в Галатасарай и Манчестър Сити.
А феновете на Палас няма как да забравят, че именно в техния клуб и при доста необичайни обстоятелства легендата направи първите си стъпки като треньор.
