Преди Олимпийските игри в Сидни, Вин Бейкър пристига в баскетболния отбор на САЩ в особено лошо настроение.
Трансферът му от Сиатъл в Ню Йорк тъкмо е пропаднал и след като известно време си мисли, че е станал играч на Никс, го връхлетява разочарование.
"Семейството и приятелите ми бяха развълнувани. Имах нужда от свеж старт и Ню Йорк изглеждаше като добро място да го осъществя", въздъхва баскетболистът.
Контузия в глезена още на първата тренировка в Сидни допълнително влошава настроението му, но той се възстановява навреме за старта на олимпийския турнир и допринася с 11 точки в първите два мача - срещу Италия и Китай.
Дрийм тимът на САЩ реди победа след победа, а най-добрият мач на Вин Бейкър е на четвъртфинала срещу Русия - 13 т. за 13 минути. После добавя още 11 във финала с Франция и става олимпийски шампион.
Желанието му да заиграе в Ню Йорк Никс също се осъществява, но чак три години и половина по-късно, когато той е в тежко състояние след скандална раздяла с Бостън и след като цялата страна е научила за алкохолизма му.
Както се оказва, трудностите му тепърва започват - предстои да загуби всичко и да стигне дъното, за да започне пътя си обратно нагоре, първоначално като пастор в Баптистката църква в Харлем.
Това е една необичайна история на олимпийски шампион и изтъкнат представител на НБА, който напълно се съсипва, но по-късно намира сили да пребори демоните си.
Пастор е не само Вин Бейкър, но и баща му.
Бейкър-старши има и сходни проблеми с алкохола, строг е към сина си и му налага редица ограничения, но все пак го оставя да играе баскетбол.
От малък Вин мечтае за НБА, но до един момент не успява да отговори на собствените си огромни очаквания към самия себе си. Приет е да играе в университета в Хартфорд, а там попада на треньора Джак Фелан - точния човек, който да го развие.
"Не знам дали ставаш и за женския отбор", провиква се веднъж треньорът към Вин още в предсезонната подготовка. Момчето избухва в сълзи, а после вкарва едва по 4.7 точки на мач през сезона.
Но благодарение на Фелан прогресира и през 1993 г. влиза в драфта, за да бъде привлечен от Милуоки Бъкс.
И там в началото не му е лесно, защото не играе и не усеща доверие от треньора Майк Дънлийви.
Именно Дънлийви научава тежкото крило, че играе по-добре, когато е ядосан и вместо да потиска гнева си, трябва да го използва за мотивация.
Открил правилната формула, Вин Бейкър се превръща в един от най-добрите новаци в НБА за сезона. Свиква и с живота на баскетболист, намира си нови приятели в отбора и започва да излиза с тях по стриптийз барове след всяко гостуване.
"Харесваше ми да се показвам в скъп костюм, за да видят всички, че съм млад, успешен и бера плодовете на моя труд. Напивахме се, харчехме един тон пари и се връщахме в хотела - понякога и с жени. Вече не ме беше срам от момичетата, те сами ми се лепяха."
"Бях срамежлив и мълчалив син на пастор, но пиенето ме освобождаваше. Освен това изиграх някои от най-добрите си мачове, след като цяла нощ съм пил и съм спал само няколко часа. Не знаех, че съм предразположен към алкохолизъм. Мислех, че всичко е под контрол", разказва Бейкър.
Vin Baker and fans. pic.twitter.com/64BVKxAwY8
— Paul Knepper (@paulieknep) February 11, 2024
Следват още няколко силни години с екипа на Милуоки и крилото се превръща в редовен участник в Мача на звездите. Алкохолизмът му обаче се задълбочава.
През лятото на 1997 г. научава, че е трансфериран в Сиатъл Суперсоникс и се подлага на тридневен алкохолен маратон.
Пороците му тепърва ще си проличават, защото вече не е в Милуоки, а в един от най-добрите отбори в лигата. Със Сиатъл Бейкър изиграва звезден мач при победата над шампиона Чикаго Булс с 19 т. и 12 борби и се чувства все по-комфортно в новата обстановка.
Отстрани изглежда, че 26-годишният Вин е най-прогресиращият баскетболист в НБА, но тялото му не издържа. Преди четвъртия му пореден Мач на звездите изведнъж открива, че се чувства тотално изцеден.
Предната вечер е обикалял из нощните клубове в Ню Йорк и направо заспива преди тренировката с Майкъл Джордан, Патрик Юинг, Грант Хил и останалите топ състезатели.
Вин Бейкър вече не просто е в един отбор със звездите - самият той е звезда, макар да не оправдава този статут във втората половина от сезона, когато формата му спада, докато продължава да купонясва по 3-4 пъти седмично.
Спомня си, че с всяка следваща седмица се чувства все по-изморен и разконцентриран, сякаш е остарял с пет години за шест месеца.
"Живеех от напиване до напиване, но и нещо повече - от една лъжа до друга. Например, излизах с две момичета (без да броим мимолетните афери). Днес се обаждах на едната, утре на другата. Компенсирах изневерите с пари, те карат хората да толерират неща, които са считани за неприемливи", спомня си Бейкър.
Той има амбицията да се стегне за следващия сезон, но началото му е отложено заради локаут и Вин прекарва цялото лято на 1998 г. в пиене на коняк - тъй като го счита за по-малко вреден от уискито и водката.
Когато се завръща към тренировките, открива, че е натрупал цели 20 кг излишно тегло.
His victory over alcoholism is the greatest win of his life! Vin Baker was one hell of a PF during the NBA’s greatest era of play at that position. I’m happy the Bucks have retained him as a coach and he’s prospering in life
— Bootleg Liquor on a Sunday Night (@MikeTroy81) May 10, 2024
pic.twitter.com/O4FUMAtg30
Започват и официалните мачове, а феновете му се подиграват, че не може да вкара дори един фал и записва 0 от 14 опита. Приятел на Вин шеговито му предлага да пробва да излиза на игрището пиян, но крилото не схваща шегата и наистина го прави.
Когато започва да вкарва стрелбите си, пиенето преди мач се превръща в традиция. Макар че неговите показатели не са същите като преди, Бейкър все пак получава нов договор от Сиатъл, както и място в националния отбор за Олимпийските игри. Просто тогава все още малко хора са наясно доколко е затънал.
Самият баскетболист трупа все повече фалшива увереност, че ще може да продължи да се алкохолизира и да върти на пръста си по няколко жени едновременно.
В един момент живее паралелно в три отделни къщи - в едната сам, в другата с отдавнашната си любов Моура, а в третата с новата си приятелка Шони.
Твърди, че искрено обича и двете момичета и продължава лъжата дори когато те му раждат деца.
Продължава да пие и преди мачове, но в един момент треньорът Пол Вестфал не издържа и го изхвърля от тренировка.
Тогава Вин Бейкър все още е вторият най-добър реализатор в отбора и когато се оплаква на генералния мениджър, клубът решава да уволни треньора.
Премахването на Вестфал обаче не спасява Бейкър, който на прага на 30-ия си рожден ден изиграва своя най-слаб сезон.
Новият собственик на Сиатъл Суперсоникс Хауърд Шулц решава да вземе мерки.
Но вместо да разтрогне договора на Бейкър, пробва да го вкара във форма и да му уреди някакъв трансфер.
По това време играчът вече е започнал да пие и по време на мачовете и в бутилките му за вода има бял ром.
Но с диетични хапчета успява да отслабне, да подобри статистиката си и да си осигури преминаване в Бостън Селтикс.
"Нямам проблем с алкохола", уверява Вин генералния мениджър на Бостън Крис Уолъс, но клубът му назначава човек, който да се грижи за адаптацията му - реално да заживее с него и да опита да му спре пиенето.
Резултат няма, защото Бейкър продължава да се налива тайно, понякога в банята, друг път в спалнята.
Селтикс го задължават да си прави ежедневни тестове за алкохол и не след дълго се налага да постъпи в рехабилитационна клиника под фалшиво име.
За шест месеца Вин забравя за алкохола и се представя силно в подготовката преди новия сезон, а в Бостън са обнадеждени, че най-после ще видят най-доброто от него.
Старите навици обаче не умират лесно и един ден Вин Бейкър си спомня, че водата за уста съдържа алкохол. Започва с изпиването на половин малка бутилка, но скоро вече пие по литър и половина на ден.
Когато отново е хванат, не му се разминава и остава без договор през февруари 2004 г.
Тъкмо си мисли, че сезонът е приключил за него, но Ню Йорк Никс го привлича и му дава възможност за четвърти път в живота си да играе в плейофите на НБА.
Бейкър обаче вече няма сили за състезателна кариера в лигата и след неуспешни периоди в Хюстън и Ел Ей Клипърс, периодът му като активен състезател приключва.
Проблемът е, че междувременно се е пристрастил и към успокоителни, дадени му, за да си лекува паническото разстройство.
Погълва по 30-40-50 хапчета на ден (рекордът му е 80 за 24 часа) и веднъж в пълно умопомрачение отива в Лас Вегас, за да профука 800 хил. долара за една вечер.
Преди това е загубил 4 млн. при неуспешна инвестиция в ресторант и само на 35 години се оказва напълно фалирал.
"Хората се чудеха как може да фалираш, когато си припечелил над 100 млн. долара в кариерата си. Но е лесно, ако харчиш пари без никаква мисъл. Когато осъзнах мащабите на катастрофата, вече беше твърде късно", обяснява Бейкър.
През април 2011 г. бившият баскетболист се чувства на дъното и когато се поглежда в огледалото на банята, се разплаква от ужас.
Тотално съсухрен и с пожълтели очи, той осъзнава, че няма да оцелее, ако продължава по същия начин. Моли се на Бог за утеха, но не я получава и се обажда на баща си: "Готов съм да постъпя в клиника. Можеш ли да ми помогнеш?"
Седмица по-късно Вин излиза от клиниката за алкохолици и отива в църквата на баща си, където също като него става пастор.
Когато спира алкохола, започва да се храни добре и да възвръща загубеното тегло, даже се включва в баскетболни мачове на ветерани. Подновява отношенията си с Шони и с трите си деца от нея, тя му ражда и четвърто дете.
Но финансовите проблеми на Бейкър продължават и той е принуден да си търси работа. Отново му помага Хауърд Шулц, който е собственик на Starbucks и го урежда в кафене в Роуд Айлънд.
Вин започва като стажант и в началото не може да различи мока от макиато, но постепенно се научава. Клиентите пък го разпознават като някогашния ас от НБА и едни го разпитват, други му се подиграват, трети решават, че това е някакъв номер и питат къде е скритата камера.
За обществото той е пропаднала звезда, но самият Вин Бейкър вярва, че всъщност се е издигнал, за да бъде отново пълноценен човек и да се труди честно за прехраната си.
Някогашният му съотборник в олимпийския отбор на САЩ Джейсън Кид го привлича да тренира младите играчи на Милуоки и Вин намира новото си призвание като треньор.
Няколко години по-късно става помощник в треньорския екип на Бъкс и малко преди 50-ия си рожден ден ликува с титлата в НБА - за да достигне до своя личен хепиенд и в професионален план.
Преди шампионския сезон Вин прекарва два месеца в Гърция, през които работи с бъдещия най-полезен играч на финалите Янис Адетокунбо, който по-късно го определя като свой "голям приятел".
"Не смятах, че Янис знае за миналите ми премеждия", обяснява Бейкър.
"Но един ден на обяд ми каза: "Тренер, историята ти е невероятна. Трудно е да си представя през какво си преминал". Той беше изумен, че съм се вдигнал след всичко преживяно".
Възстановяването на Вин Бейкър и успешното му завръщане в НБА наистина са нещо изумително - и представляват най-голямата победа в неговата кариера.
