Кристиано Роналдо продължава да опровергава всякакви клишета относно футболните ветерани и мястото им в английския елит.
Откакто се завърна в Манчестър Юнайтед, суперзвездата доказва, че все още е способен да доминира в безмилостно първенство като Висшата лига - независимо че скоро ще навърши 37 години.
Съществуваха съмнения дали новият треньор Ралф Рангник ще разчита на португалеца толкова много, колкото и Оле Гунар Солскяер, но те също се оказаха безпочвени. Роналдо е водещата фигура на "Олд Трафорд" и възрастта не му пречи.
Кондицията му е на свръхниво и вече се води дискусията дали CR7 всъщност не е най-впечатляващият ветеран, наблюдаван някога в Премиър лийг.
Английското първенство не се слави като идеалното място за играчи в напреднала възраст, но изключения не липсват.
И сред футболистите, прехвърлили 35 г., са се срещали истински легенди, остаряващи като виното.
Фернандо Йеро (Болтън)
В Болтън Сам Алърдайс умееше да извлича най-доброто от футболисти, за които се смяташе, че са в залеза на кариерата си и нямат какво повече да предложат.
Юри Джоркаеф и Джей-Джей Окоча могат да го потвърдят. Но в онези години един сезон при Уондърърс изкара и великият Йеро, дългогодишен капитан на Реал Мадрид и трикратен победител в Шампионската лига.
Славният защитник беше на 36, когато се пробва в Премиър лийг след престой в Ал Раян. В Катар изглеждаше, че Йеро е пред пенсиониране, но в Болтън той направи силна кампания с 28 мача, 15 от които като титуляр.
Неговият опит и изкусните му пасове помогнаха на отбора да завърши шести в първенството.
Не липсваха призиви от феновете и от Алърдайс към Йеро да продължи да играе, но той се оттегли след единствения си сезон на Острова.
Лес Фърдинанд (Лестър)
Братовчедът на Рио Фърдинанд беше на внушителните за футболист 37 години, когато подписа с новака във Висшата лига през 2003 г.
Той стана най-възрастният дебютант в историята на "лисиците" и още в първия мач спечели дузпа и вкара гол при равенството 2:2 със Саутхемптън.
Сезонът беше доста тежък за Лестър, с финансови проблеми и неприятен край, защото последва ново изпадане в Чемпиъншип.
Но Фърдинанд беше за пример с представянето си и даже отложи операция на коляното, за да помага до последно на клуба.
Нападателят завърши с 12 гола и стана голмайстор №1 и играч на годината в Лестър.
Теди Шерингам (Тотнъм)
През 2001 г. нападателят тъкмо беше станал най-старият носител на наградата за играч на годината във Висшата лига, когато реши да напусне Манчестър Юнайтед и да се върне в бившия си клуб Тотнъм.
Шерингам беше на 35, но усещаше, че има още какво да даде на футбола, и то не просто като златна резерва.
Затова отхвърли призивите на сър Алекс Фъргюсън да остане на "Олд Трафорд" и вместо това помогна на Тотнъм за най-доброто класиране на Спърс за последните 6 г. - девето място.
В първия си сезон Шерингам записа 10 гола и беше звездата в паметното 5:1 над Челси за Купата на лигата.
После остана при "шпорите" още един сезон и отбеляза 12 гола.
Дори това не му беше достатъчно и ветеранът остана по терените в продължение на още 5 години.
Тугай Керимоглу (Блекбърн)
Турчинът беше култов герой на "Елууд Пак" още преди да навърши 35.
Елегантен и интелигентен футболист, той не можеше да се откаже от навика си да пуши като комин и въпреки това често беше най-добрият на терена.
А кажи-речи всеки от 13-те му гола за клуба беше шедьовър.
Може би най-красивите от тях дойдоха в последните му години, включително смазващо воле от границата на пеналта срещу Тотнъм, когато беше на 36 и още едно срещу Рединг година по-късно.
Керимоглу се отказа през 2009 г., малко преди да навърши 39.
Гари Спийд (Болтън)
Пристигна в Болтън няколко седмици преди 35-ия си рожден ден, отново по настояване на Сам Алърдайс, който даже убеди клуба да плати 750 хил. паунда за уелсеца.
Оказа, се че това са добре похарчени пари, защото Спийд се утвърди като постоянно присъствие в халфовата линия на Уондърърс в следващите няколко години и допринесе за две класирания за евротурнирите.
През 2006/07 Гари Спийд беше на 37, но се разписа осем пъти и завърши като втори голмайстор на отбора след нападателя Никола Анелка.
Златан Ибрахимович (Манчестър Юнайтед)
След четири сезона в ПСЖ, не липсваха скептици, които смятаха, че на Ибра му е твърде късно да се наложи във Висшата лига.
Естествено, самият той нямаше подобни съмнения и оповести, че ще стане "Бога на Манчестър".
Самочувствието на Златан не беше без покритие и той направи силен сезон под ръководството на Жозе Моуриньо, разписа се победно за Къмюнити Шийлд и после и в дебюта си в първенството.
До февруари беше вкарал 15 гола в Премиър лийг и стана най-възрастният с това постижение - на 35 години и 125 дни.
Във финалните седмици от сезона Ибрахимович беше контузен, но все пак помогна за спечелването на ЕФЛ Къп и Лига Европа.
Тежка травма помрачи втория му сезон на "Олд Трафорд", но дори това не го пречупи и той продължава да играе и до днес в италианския гранд Милан.
Гари Макалистър (Ливърпул)
Жерар Улие описва привличането на Макалистър като своя "най-вдъхновяващ трансфер". Няма как да не се съгласим.
Шотландският полузащитник беше изгонен още в дебюта си, но с класа и опит поведе "червените" към безпрецедентен требъл - Купа на лигата, ФА Къп и Купа на УЕФА.
Специално финалът за Купата на УЕФА предложи един незабравим трилър с краен резултат 5:4 срещу Алавес, а на 36 години Макалистър си заслужи наградата за играч на мача.
Най-великият му момент обаче дойде във Висшата лига с фамозен победен гол от фал срещу Евертън в 94-тата минута - който се оказа решаващ за класирането на Ливърпул за Шампионската лига.
Райън Гигс (Манчестър Юнайтед)
Уникалната кариера на Гигс в единствения му отбор завърши с 963 изиграни двубоя във всички турнири - рекорд, който едва ли някога ще бъде надминат.
Може би най-скъпите спомени на феновете с него са от ранните му години като суперталант, летящ по лявото крило.
Но по-впечатляващите постижения на Гигс дойдоха в годините му като ветеран.
Уелсецът разви играта си, когато скоростта му се позагуби, премести се в по-централна част от полузащитата и започна да направлява играта на отбора оттам.
На 35 години той спечели за втори път в кариерата си дубъл с титла на Англия и купа от Шампионската лига.
На 36 пък стана играч на годината в английския футбол.
