Милан Барош така и не успя да прехвърли формата си от националния тим на Чехия в Ливърпул.
Той получи шанса да бъде част от клуба във вълнуващи години и да допринесе за велик момент, а привържениците го помнят с добро, и то не без причина. Но какво не достигна на чешкия нападател, за да се превърне в легенда?
След като отиде на "Анфийлд" през 2002 г., Барош прекара голяма част от сезон 2003/04 извън терените.
В петия кръг на Висшата лига футболистът, който носеше нелогичния за нападател номер 5 на гърба си, падна лошо и пукна десния си глезен. Това го извади от игра от средата на септември до края на февруари.
Несполуката обаче може да бъде тълкувана и като възможност. Ако не за Ливърпул, то за Чехия на предстоящото Евро 2004.
В това паметно Европейско първенство отпочиналият Барош се оказа един от главните герои. Чехия достигна полуфиналите, след като първо излезе с пълен актив от три победи от група с Германия, Нидерландия и Латвия. После чехите разбиха с 3:0 Дания на четвъртфиналите, а Барош беше звездата и вкарваше в абсолютно всеки мач.
След попаденията в мачовете от групата, той се разписа два пъти срещу Дания и натрупа пет гола, за да спечели в крайна сметка "Златната обувка" на първенството.
В полуфинала срещу Гърция походът на Чехия приключи, както и головата серия на нападателя - гърците изтръгнаха една от типичните си победи с 1:0 и продължиха към финала, където сензационно взеха титлата.
Милан Барош обаче вече си беше осигурил статута на култов герой с неочаквания подвиг на Европейското и завръщането му в Ливърпул се очакваше с вълнение от привържениците.
Периодът му на "Анфийлд" беше стартирал мъчно и по-късно Барош призна, че ако мениджърът Жерар Улие беше останал след сезон 2003/04, нападателят е щял да поиска да бъде продаден.
Ливърпул обаче вече имаше нов мениджър в лицето на Рафа Бенитес и това представляваше нова възможност за чешкия голаджия.
Майкъл Оуен и Емил Хески тъкмо бяха продадени, а новото попълнение Джибрил Сисе получи тежка контузия, затова цялата отговорност в нападение падна върху Барош и от него се очакваше да направи голям сезон.
За съжаление, нещата така и не се получиха, по една или друга причина. Барош се стараеше, тичаше много, тормозеше защитниците и енергията му беше очевидна.
Но просто не беше толкова безмилостен в завършващия удар, както с фланелката на Чехия, инстинктът на голов хищник го нямаше.
Когато Владимир Шмицер му хвърлеше някой извеждащ пас за чешкия национален отбор, сякаш нямаше съмнение, че топката ще свърши в мрежата на противника. Но когато същото се случеше на "Анфийлд" и Шмицер направеше един от марковите си пасове, Барош най-често се оплиташе и пропускаше.
Затова Бенитес свали доверието си от него и след един сезон го продаде на Астън Вила през август 2005 г.
Преди да тръгне с багажа си от Мърсисайд обаче, Барош прибра нещо особено ценно - златния медал на победител в Шампионската лига.
Той не беше сред звездите на шоуто по време на тази изумителна и крайно неочаквана шампионска кампания на Ливърпул в Европа, но изигра голяма роля в два ключови момента.
В полуфиналния реванш срещу Челси бързата му мисъл и скоростта в краката му позволиха да изпревари Рикардо Карвальо и да стигне пръв до извеждащия пас на Стивън Джерард, след който Петър Чех направо го помете в наказателното поле.
Ако тогава имаше ВАР, в ситуацията щеше да бъде отсъдена дузпа за Ливърпул. Вместо това, атаката продължи и Луис Гарсия вкара прочутия си "призрачен" гол, по думите на Жозе Моуриньо - който тогава водеше Челси и беше бесен, че това попадение в крайна сметка се оказа разликата между двата тима.
В незабравимия финал в Истанбул, Милан Барош избяга на Алесандро Неста и майсторски с едно докосване отклони топката към нахлуващия Джерард, който беше свален в пеналта, за да се стигне до дузпа за отбора му.
Дида спаси наказателния удар, изпълнен от Шаби Алонсо, но при добавката испанецът реализира и така абсурдното завръщане на Ливърпул в мача стана факт - от 0:3 до 3:3.
Преди това Барош беше успял да се отдръпне навреме, когато кинжалният удар на Владимир Шмицер летеше към вратата за 2:3. Нападателят беше заменен малко преди края на редовното време и не участва в продълженията, в които "мърсисайдци" геройски удържаха резултата, не участва и при дузпите, с които купата беше спечелена.
Но си беше част от нощта, която винаги ще бъде свещена за феновете на Ливърпул.
Ако оставим емоциите настрана и опитаме да оценим безпристрастно кариерата на Милан Барош в Ливърпул, ще видим, че 19-те гола от 68 мача не са нещо впечатляващо. Особено ако сравним резултатността му за Чехия, където общо взето вкарваше най-малко веднъж на всеки два мача.
В клуб като Ливърпул, който е бил дом на толкова много велики нападатели, Бярош няма как да е някъде в горната част на списъка, но има любовта на агитката, което в случая е по-важно. Годините му на "Анфийлд" бяха по-скоро като забавен уикенд романс, отколкото като истински щастлив брак, хубавите спомени обаче остават и няма кой да ги отнеме на двете страни.
Една последна история може би обобщава най-добре преживяното от чеха в Ливърпул.
Ако той беше спечелил да речем Европейското първенство с Чехия, сигурно щеше да балансира с купата на главата си, да я завърти на пръст и перфектно да я пласира на съотборника до себе си.
Но след великата нощ в Истанбул, Барош е изтървал купата с големите уши и е направил вдлъбнатина на една от дръжките по време на партито на отбора в хотела.
Купата е можела да бъде поправена, но кураторът на музея на "Анфийлд" Стивън Дон по-късно обясни: "Решихме да не я поправяме, защото това вече е част от характера на тази купа".
Спомените за нападателя в Ливърпул са малко противоречиви и необичайни, но няма съмнение, че Милан Барош буквално остави следа.
39-годишният футболист приключи кариерата си съвсем наскоро тази година заради зачестилите контузии. Той до последно игра за родния си клуб Баник Острава в чешкия елит и доказа, че дори на напреднала възраст не е загубил качествата си.
А за цяла Чехия винаги ще си остане човекът, който вкара повече от всички останали през онова лято на 2004-а.