През 2003 година за пръв и последен път в историята досега спортист става почетен гражданин на Хамбург. Преди това с това звание са удостоени велики личности не само в германската и градската история.
Имената на Ото фон Бисмарк, Паул фон Хинденбург и Йоханес Брамс казват достатъчно. А преди 21 години Хамбург увековечава и своята футболна легенда Уве Зелер. И ако тази фраза често звучи клиширано, за северния германски град футболистът е икона.
Изиграва 20 сезона с екипа на Хамбургер Шпортферайн с 476 мача и 404 гола - фантастично постижение, отдавало се на малцина. Играе на четири световни първенства. Става първият с 20 мача на Мондиал, първият с гол и на четирите шампионата и първият с по две попадения на всяко от тях.
Началото е в тежките следвоенни години - през 1946, когато малкият Уве започва да рита във възстановената поне като идея школа на клуба. Цял Хамбург тъне в разруха след капитулацията на Германия. Игрищата са в окаяно състояние, но ги има. И оттам започва всичко. Бащата на Уве - Ервин, играе за клуба в годините преди войната и фамилията Зелер все пак помага на малчугана.
"Клубът осигуряваше хранене преди мачовете на първия отбор, а аз често бях този, който трябваше да занесе тенджерите или тавите с манджа. Ще излъжа, ако кажа, че за семейство Зелер не оставаше някакъв дял от обяда - признава Уве. - Живеехме на 11-12 километра от тренировъчните игрища. Първоначално ходех там с метрото. След това работих известно време в сервиза за велосипеди на наш познат. Бачках там, докато не се сдобих с две гуми и рамка, които сглобих сам. Оттам нататък вече се движех с колелото."
Но преди Хамбургер Уве показва талант в уличния футбол.
"Играехме улица срещу улица - на асфалт, на сгурия, на всичко. Топките бяха нашето съкровище - светиня. Толкова играехме с тях, че в един момент се налагаше да си ги зашиваме сами. Ставаха в яйцевидна форма, но оставаха нашето богатство. А чупенето на прозорци с тях беше ежедневие. Обикновено аз бях виновен за подобен тип зулуми. Много често - с право. Обикновено отнасях по няколко удара с черпак вкъщи. За щастие финансовите щети бяха в рамките на нормалното. А в блока ни живееше един стъклар, с който явно баща ми беше сключил сделка за отстъпки."
В дома на Зелер се пипа с твърда ръка.
"Аз и най-големият ми брат Дитер станахме футболисти. А баща ни обичаше да казва: "В тази къща не искам женчовци". Баща ми работеше до изнемога на пристанището, а на футболния терен беше безкомпромисен - продължава Зелер. - Но това беш част от закалката ни."
На терена Уве гори. Хока съотборниците непрекъснато, ако нещо не се върши както трябва.
"Такъв беше и Волфганг Оверат. Той се сърдеше, ако някой не му подадеше топката. Но такива хора ти трябват, за да печелиш. Той можеше да остане на терена толкова дълго, докато не победи. Франци Бекенбауер беше винаги миролюбив и джентълмен. Но ако мачът не се развиваше по негов вкус, по-добре да не си около него", припомня си за великите си съотборници в Бундестима Зеелер.
През 1954-та Уве влиза в първия отбор на Хамбургер заедно със своя много близък приятел Клаус Щюрмер. А ритуалът по посрещането е специален. Пие се шварцвалдска черешова ракия. На екс!
"Всеки, който изпиваше своята чаша, имаше право да стане от масата. Но ние новобранците трябваше да пием с всеки ставащ... Накрая трябваше да ни носят до стаите. Повръщахме като говеда. А освен това ни скроиха номер - намазаха ни ръцете с боя за обувки, така че може да си представите на какво приличаше стълбището след прибирането ни", разказва още легендата.
Любопитен момент от кариерата на Зеелер е, че през 1961 година той става търговски представител на "Адидас". И наред с футболната си кариера се среща с клиенти, пътува в цяла Северна Германия.
Разказва, че веднъж навърта 80 000 км за една година.
"Как това се съчетаваше с футбола ли? Обикновено, ако пътувах извън Хамбург, се свързвах с отборите в града, в който отсядах. И тренирах с тях. Макар че често ми се налагаше само да давам автографи", добавя Уве.
А 1961 година се оказва съдбоносна за германеца. Тогава Интер му предлага 1 млн. марки на ръка плюс годишна заплата от 1.5 млн. - фантастични суми за тогавашните стандарти. Но Уве казва "не".
"Интер направи всичко, за да ме вземе. Хеленио Херера бе три дни в Хамбург, за да ме убеждава. От спортно-техническо естество и от финансово офертата беше невероятна. Стигна се дотам, че ми обещаха да ме пуснат без пари да се върна в Германия след три години. Но сърцето ми каза друго. В Хамбург вече бях някой, вече си бях осигурил работата като търговски представител. Заложих на сигурното и отказах", връща се назад германецът.
Самият Херера е в шок. Той не може да си представи, че някой ще откаже такава колосална сума.
"За мен парите никога не са били на първо място. Баща ми обичаше да казва: "Човек не може да изяде повече от една пържола". А аз моята пържола можех да си я позволя и в Хамбург. И след като отказах на Интер, беше ясно, че няма да играя за друг клуб освен за моя. Когато се основа Бундеслигата през 1963 година и футболът стана абсолютно професионален, много хора се отказаха. Просто тогава парите бяха пари за семки. Аз бях най-добре печелещият играч със заплата от 1250 марки бруто. Като търговски представител печелех много повече."
Уве Зелер умира на 21 юли 2022 година. А феновете на любимия му Хамбургер го почитат на първото домакинство от сезона в Бундеслигата с фланелки "Лоялен и скромен - най-великият на всички времена."
