В своята автобиография Марадона го нарича "най-добрият съперник, когото съм имал". И може би това е достатъчно, за да илюстрира футболното величие на Лотар Матеус. Осмиван заради слабия си ангел и страстта си към жените, гарнирана с пет брака, бившият селекционер на българския национален отбор е една от най-големите фигури в историята на великия спорт.
Носител на "Златната топка", световен шампион, Играч на годината на ФИФА, рекордьор по мачове в Бундестима и един от двамата, играли на пет мондиала. Другият е мексиканецът Рафаел Маркес. По време на кариерата си, продължила две десетилетия, Матеус е абсолютен еталон. 20 години на най-високо ниво. Нещо, с което малцина биха могли да се похвалят. И макар за Лотар да е казано и написано много, настоящата история ни връща в началото на футболния му път.
Той израства в градчето Херцогенаурах в Бавария. Мястото е много специално, защото е домът на два от най-големите световни концерни за производство на спортни стоки - "Адидас" и "Пума". Тогава градчето, подобно на самата Германия и Берлин, е разделено на две. Половината от населението работи за едната компания, другото - за втората. Разделя ги рекичката Аурах.
"Беше наистина особена ситуация. От едната страна на реката хората бяха свързани с "Пума", а от другата - с "Адидас". Всяка от страните си имаше собствена пекарна, месарница и никога не се стъпваше в "противниковия" лагер. Ние като деца знаехме къде може и къде не може да ходим", разказва Матеус.
Историята на неговото семейство обаче е тясно свързано с "Пума". Баща му работи 40 години за концерна.
"Той беше домакин на завода, нещо като момиче за всичко, връща лентата Лотар. - Майка ми шиеше футболните обувки. Аз самият работех през лятото за фирмата - сортирах кутиите за маратонки или помагах в кухнята. Всички ме познаваха и бях нещо като талисманът на компанията."
Този талисман в последствие ще стане суперзвезда на германския и световния футбол. И ще донесе още по-голяма популярност на марката.
Преди да се потопи във футболната слава Матеус е абсолютен любимец на създаделя на концерна Рудолф Даслер. Бизнесменът се отнася към него като към внук.
"Можех да влизам в офиса му по всяко време и да отлепям пощенските марки от писмата, които получаваше. Ходехме заедно на риболов, посещавах го в дома му. Винаги ми подаряваше по нещо - я нова екипировка, я футболна топка. Бяхме като дядо и внуче", с умиление си спомня легендата.
Точно от фамилия Даслер Матеус получава и първата си кола. За символичната сума от 1 западногерманска марка. След смъртта на Рудолф бизнеса със спортни стоки наследява и започва да движи синът му Армин. Един ден той привиква Лотар в офиса си. Матеус играе за местния ФК Херцогенаурах, който е спонсориран точно от "Пума". Но мечтама му е да облече екипа на Борусия Мьонхенгладбах. Клубът тогава също е в много тесни връзки с компанията. А самият Матеус вече е хванал окото на треньорския щаб на "жребчетата".
"Влязох в офиса на Армин и той ме привика до прозореца, обяснява Матеус. - Попита ме дали имам книжка. А аз точно тогава карах шофьорските курсове. "Когато вземеш книжката, онази кола долу е твоя", ми каза Армин."
Няколко седмици по-късно Лотар вече е с правоспособност и се сдобива с мечтата на перничанина - Фолксваген Голф на 60 000 км. За 1 марка!
"Трябваше да отида при секретарката, за да оформим "продажбата". Дадох ѝ една марка, тя ми върна един пфениг. Вече имах кола", разказва Матеус.
Скоро след това се сбъдва и най-голямата мечта на младия футболист - той подписва първия си професионален договор с Гладбах.
И започва да получава заплата от 2500 марки месечно. Три години по-късно той вече е част и от германския национален отбор, а подновеният му контракт му носи възнаграждение от 200 000 марки годишно. През 1984-та Байерн купува Матеус за 2,5 млн. марки, а със заплата от половин милион той се превръща в най-скъпоплатения играч в Бундеслигата.
Матеус е и футболистът, който променя правилата в бизнес отношенията в Германия. Съвсем логично, още преди да е изиграл и един мач за Борусия Мьонхенгладбах през 1979 г., той подписва спонсорски договор с "Пума". А малка подробност е, че доставчикът на екипировка на Байерн е конкурентът "Адидас".
"На преговорите казах на Ули Хьонес, че имам едно-единствено условие - да играя с бутонки на "Пума", завършва Матеус.
Искането му е изпълнено, след като шефът на Байерн урежда ситуацията между двата иначе враждуващи концерна, създадени от братята Рудолф и Адолф Даслер.
А Лотар става първият играч с позволение да играе с различна марка обувки от тази на официалния доставчик на клуба.
По това време голфът за 1 марка отдавна е сменен, но той си остава негова слабост и до днес. Е, не чак толкова голяма, колкото тази към красивите жени, но все пак...
