Без съмнение, една от най-запомнящите се европейски вечери в историята на Милан дойде срещу Манчестър Юнайтед на "Сан Сиро" през 2007 г.
"Червените дяволи" бяха пристигнали в Милано с аванс от 3:2 от първия мач, въпреки геройствата на Кака на "Олд Трафорд". Това бе двубой, който противопоставяше два от най-добрите отбора по онова време, водени, от двама от най-добрите футболисти в онзи момент - Кака и Кристиано Роналдо.
Краен победител от него излезе Милан след едно безупречно представяне под дъжда на "Сан Сиро".
Докато на терена бяха част от най-добрите играчи от първото десетилетие на новия век, на резервните скамейки среща си дадоха два от големите умове на футбола - сър Алекс Фъргюсън и Карло Анчелоти. Сър Алекс бе спечелил първата среща, но италианецът бе безпощаден в реванша.
Нека се върнем към онзи велик мач в Милано, на който феновете на "росонерите" лепнаха етикета "La Partita Perfetta".
Коледното дърво на Анчелоти
След като Андрий Шевченко отиде в Челси и Мануел Руи Коща се завърна в Бенфика, Анчелоти трябваше да направи някои тактически промени. Татко Карло за пореден път доказа, че може да се справя при всякакви обстоятелства и е един от най-добрите, когато става въпрос за работа с футболистите на човешко ниво.
Анчелоти изработи системата си така, че да могат най-големите му звезди да изпъкнат, с което и да донесат успеха за Милан.
Италианският специалист измисли системата 4-3-2-1, станала известна като "Коледното дърво" заради формата си. Анчелоти се спря на схема с четирима защитници, трима халфове и двама атакуващи играчи зад централния нападател, "забравяйки" за фланговете.
Така Анчелоти искаше да постигне тотална доминация в централната част на терена. И притежаваше нужните футболисти да го направи - по онова време Милан разполагаше с някои от най-изкусните артисти в халфовата линия като Кака, Кларънс Зеедорф и Андреа Пирло.
С футболисти като Марек Янкуловски и Масимо Одо "росонерите" покриваха фланговете. Междувременно Масимо Амброзини и Дженаро Гатузо подсигуряваха зоната фронтално срещу вратата.
Двете звезди
В по-голяма или в по-малка степен, Милан бе зависим от блясъка в играта на Кака. Ролята на бразилеца бе да открива празните пространства, в които да получава топката, след което с нея или да надбягва противника, или да го елиминира с дрибъл един на един. Заради тези си качества Кака получи пълна свобода от Анчелоти.
Бразилецът често се връщаше в близост до собственото си наказателно поле, за да помага в дефанзивните действия или за да получи топката. Често се изнасяше и на дясното крило, за да създаде по-голяма широчина на атаката, като непрестанно търсеше топката, готов да завърши всяка една контра на Милан.
От другата страна бе Роналдо. Португалецът е с няколко години по-млад от Кака и въпреки че бе един от ключовите футболисти на Юнайтед, имайки предвид в какво страшилище се превърна впоследствие, на "Сан Сиро" все още бе просто изгряваща звезда.
Кристиано започна мача по лявото крило в опит да притеснява Одо. В това начинание му помагаше и Габриел Хайнце.
Първо полувреме
Както вече отбелязахме, ключът към победата над Юнайтед бе халфовата линия на Анчелоти. В първоначалната схема Пирло бе изтеглен най-отзад на халфовата линия, точно пред защитата, откъдето да праща дълги пасове по конец напред. Гатузо и Амброзини имаха задължение да внимават и за фланговете - те бяха черноработниците, хората, които трябваше да тичат най-много. Зеедорф пък бе изтеглен зад нападателя до Кака.
Показвайки се като голям тактик обаче, Анчелоти често превръщаше коледното дърво в диамант, на върха на който се оказваше Пирло. Гатузо влизаше в ролята на дефанзивен халф, а Зеедорф минаваше вляво. В друг момент холандецът минаваше назад до Гатузо пред защитата, а Амброзини и Пирло получаваха позволение да се включат в атаката.
По този начин "росонерите" отново се подсигуряваха отзад, но постоянно меняха футболистите, с които нападаха, така че всички да пазят сили и да бъдат максимално енергични, когато се изисква от тях да се включват в по-предни позиции.
Ролята на Индзаги: Пипо завинаги ще остане в историята с действията си в наказателното поле. Сър Алекс дори веднъж се пошегува, че е роден в засада. Но в този мач Индзаги бе много повече от това. С неизчерпаемата си енергия нападателят даваше началото на пресата, увличаше защитници, с което да открива пространства за Кака, Зеедорф и Пирло. И бе основната цел на всички центрирания в наказателното поле.
Гледната точка на Юнайтед: Докато тактиката на Милан бе основана на коледното дърво, идеята на Фъргюсън бе топката да стига от Ван дер Сар до нападателите максимално бързо. Юнайтед излезе във формация 4-2-3-1. Карик бе натоварен с дефанзивните функции, докато от Скоулс се очакваше да ръководи играта от центъра.
Най-креативният футболист на гостите бе Роналдо, но планът на Фърги да го остави 1в1 срещу Одо не проработи. Вместо това, Анчелоти много добре бе предвидил, че именно това ще е целта на Кристиано, затова Гатузо и Амброзини често помагаха на крайния бранител и осигуряваха числено превъзходство на фланга.
Рууни водеше атаката, но често оставаше малко по-назад, позволявайки на Роналдо и Гигс да завършват атаките. Юнайтед разчиташе много и на крайните бранители в лицето на Джон О'Шей и Хайнце да помагат в атака.
Пресата на Милан: Разбира се, през 2007-а не може да говорим за преса тип Клоп или Пеп Гуардиола, каквато наблюдаваме днес от Ливърпул и Манчестър Сити, но "росонерите" се справиха перфектно в този аспект. Наситената средна част им помогна да "летят" към топката всеки път, в който я загубят, и да ограничават възможностите пред противника.
И докато първото попадение за домакините падна след объркване в защитата на Юнайтед, вторият дойде благодарение на отдадената преса на Индзаги и Пирло.
Второ полувреме
На Юнайтед му трябваха два гола (заради правилото за гол на чужд терен) и Фъргюсън веднага смени схемата на 4-3-3. Роналдо получи свободна роля, а Гигс се върна на титулярната си позиция отляво. "Червените дяволи" започнаха да нападат по-масирано, усещайки, че класирането на финала им се изплъзва.
Капанът на Анчелоти: За да контролира ситуацията, Анчелоти премина към т.нар. схема "среден блок". При нея играчите се опитват да бъдат максимално близо един до друг в средата на терена както хоризонтално, така и вертикално.
Предимството на тази схема е, че примамва противникът да атакува, създавайки дупка между халфовете и нападателите му и защитната линия. Ако атаката на противника е неуспешна, "средният блок" е изключително ефективен, тъй като нападателите му са близо - между линията на халфовете и на защитата на противника, и топката може да стигне до тях лесно и бързо.
Знаейки, че Юнайтед се нуждае от голове, Анчелоти направи именно това. Кака и Индзаги/Джилардино бяха пратени между линиите на гостите и ефектът бе мигновен, а резервата Джилардино реши всичко с гол десетина минути преди края.
Заключение
Това наистина бе един от най-великите отбори на Милан, а Анчелоти - легенда на "росонерите" и като играч - успя да построи наистина бляскав състав и като треньор.
Въпреки че загуби Шевченко и не успя да му намери заместник, Дон Карло демонстрира тактическата си брилянтност. С победата над Юнайтед Милан си осигури възможност за реванш срещу Ливърпул и кошмарната нощ в Истанбул две години по-рано и не я изпусна.
Година по-късно пък Юнайтед отново доказа класата си, грабвайки купата с ушите за трети път в историята си. Но през 2007-а просто не беше готов да се мери с онзи Милан на Анчелоти.
