Скиорката Соня Маккаски е родена в шотландския град Елгин. След Втората световна война обаче майка ѝ Дороти се премества с трите си деца в Съединените щати. Соня започва да тренира ски заедно с брат си и сестра си и се откроява като най-талантливата от тримата.
Резултатите ѝ са добри и момичето мечтае за участие в олимпийски игри. Проблемът е, че е с британско гражданство и няма как да се състезава за Щатите. Решава да пише до британската ски федерация с молба да я изпробват и ако я одобрят, да я включат в националния отбор. Месеци по-късно британците пристигат за събитие на американска земя и се срещат със Соня, която успява да ги впечатли по време на пробите.
Провалът на олимпиадата
През 1960 г. Маккаски участва в Зимните олимпийски игри, които се провеждат в Скуо Вали, Калифорния. Соня е селектирана от треньорския щаб да се състезава в гигантския слалом. По време на състезанието обаче пада и завършва последна. Заради провала изпада в тежка депресия.
"Не е толкова зле като резултат, тъй като четири състезателки изобщо не завършиха - обяснява майка ѝ пред репортери в защита на детето си. - Другите скиорки от националния отбор не се представиха кой знае колко по-добре от нея."
Личната драма
Раждането на първото ѝ дете помага на Соня да излезе от дупката. Щастието ѝ обаче не трае дълго, тъй като момченцето е от краткотрайна извънбрачна връзка, а когато среща бъдещия си съпруг - учителя по физическо възпитание Джеф Шмид - той иска бебето да бъде дадено за отлеждане в приемно семейство. Соня се съгласява и скоро отново става майка. Връзката ѝ с Шмид обаче също не се получава и спортистката се развежда, след което се премества в градчето Рино в Невада, известно със своите казина.
Там тя се запознава с Дейвид Конрад, преподавател в катедрата по английски език на Университета на Невада. По време на този романс скиорката става майка за трети път. Но отново я сполетява познатата драма - отношенията ѝ с Конрад се пропукват, а двамата се съдят дълго за попечителството над детето и издръжката.
Соня си води дневник, в който описва страданията си заради неуспешните любови и се оплаква от безпаричие. Захваща се на работа като секретарка във фирма, а после и като ски инструктор в курорта Слайд Маунтин. Постепенно стъпва на крака и започва да мечтае за още една олимпиада.
И Маккаски наистина има шансове да участва на Игрите през 1964 г. Представители на британския отбор я окуражават да тренира активно и да си върне формата, за да е готова за най-големия спортен форум. Но се случва непоправимото...
Трагичната смърт
На 5 април 1963 г. рано сутринта психопат влиза в къщата ѝ, която току-що е купила и е започнала да обзавежда. Маниакът удушва 24-годишната жена, изнасилва я, след което я реже с нож и напъхва в сандък.
Трупът е открит от полицая Морт Амерман, който е повикан от бавачката на 10-месечния син на скиорката. Тя е изпаднала в паника, че майката не е дошла да вземе бебето си. Полицаят чука на вратата, но Соня не отваря, въпреки че колата ѝ е паркирана пред къщата. Служителят решава да влезе и вижда нещо, което няма да забрави през целия си живот.
"Трудно се описва с думи - разказва той. - Имах чувството, че някой току-що ме е цапардосал с брадва между очите. Наоколо имаше вътрешности и някакъв орган. Но дори и през ум не ми минаваше, че може да е човешко сърце. Първо си помислих, че кучето е разхвърляло месо на пода."
Бруталното убийство е истински шок не само за провинциалния град, но и за цяла Америка и Великобритания. Местните започват да сменят ключалките на домовете си, засилва се полицейската охрана, а вечер по улиците на Рино няма жива душа.
Шефът на местната полиция Елмер Бриску също коментира жестокостта на престъплението: "За мен това е най-ужасяващото убийство, което някога съм разследвал. Никога не бихте искали да видите това, което видяхме в онзи апартамент. И никой никога не трябва да вижда нещо подобно, прекалено брутално е."
Времената са различни и National Enquirer решава да увеличи тиража си и публикува необработена снимка на жертвата на първа страница с цитат от маниака: "Извадих сърцето ѝ и го настъпих!". Този брой на вестника все още се счита за един от най-противоречивите в историята на медиите в Съединените щати.
Психопатът
За издирването на престъпника пристигат подкрепления от съседните полицейски участъци, а хората изпадат в паника, след като няколко дни няма резултат. Идват и агенти на ФБР. Заподозрени са всички бивши любовници на скиорката, разпитани са нейни колеги и съседи и са им снети отпечатъци.
Липсващ фотоапарат дава безценна следа на полицията. Предишния ден бавачката го е видяла в дома на Соня, но след убийството и той липсва. Започват проверки по заложните къщи и така униформените се натъкват на маниака.
Оказва се, че извършителят е 18-годишният Томас Ли Бин. Той израства в семейството на свещеник и живее с баща си и брат си само на два километра от Соня. Взети са му пръстови отпечатъци и те са идентични от тези на местопрестъплението.
Маниакът и жертвата му не се познават. Избрал е Соня по бельото ѝ на простора, което за него е било фетиш.
Ли Бин е с психични отклонения. Томас израства с баща тиранин, който го малтретира, а поведението на майка му също е смущаващо. Преди да ги напусне, на няколко пъти става свидетел на това как води любовници в дома им.
И преди зверското убийство Томас има регистрирани нападения над хора, заради които го водят на психиатър. Специалистът му назначава лечение и е задължен периодично да се явява на комисии, на които да се проследява състоянието му. Година преди убийството обаче е освободен от този ангажимент.
Томас Ли Бийн е осъден на смърт в газова камера, но през 1972 г. Върховният съд на САЩ постановява, че смъртното наказание е противоконституционно и отменя присъдата му. Тя е заменена с доживотен затвор без право на замяна. Маниакът все още е зад решетките - вече почти 60 години - и е затворникът, лежал най-дълго в историята на щата на Невада.
