Манчестър Юнайтед и Барселона предизвикаха огромен интерес със срещата си в плейофите за достигането до осминафиналите на Лига Европа. Два от европейските грандове се намират на необичайно за тях място, но и в двата лагера възходът е огромен.
Само преди 12 години (2011-а) те се срещнаха на финал в Шампионската лига, а две години по-рано отново европейският първенец бе излъчен от тази двойка. И двата пъти триумфира Барса.
Но преди 32 години каталунците и "червените дяволи" отново играха континентален финал - в турнира за Купата на носителите на купи. А главното действащо лице в мача беше нападател, който бе отхвърлен от Барса, но приет отново с отворени обятия в родния Манчестър Юнайтед.
***
Английските клубове се завърнаха в европейските турнири през сезон 1990/91, след като изтече наказанието им заради трагедията на финала за КЕШ през 1985 г. между Ливърпул и Ювентус на стадион "Хейзел" в Брюксел. След смъртта на 39 фенове (предимно италиански) УЕФА реши отборите от Англия да бъдат изхвърлени от турнирите за пет години, а Ливърпул - за шест.
"Червените" станаха шампиони през сезон 1990-а, но не бяха допуснати до Европа наесен. В Купата на УЕФА английският представител беше Астън Вила, който бързо приключи курса, а Манчестър Юнайтед се бе класирал за Купата на носителите на купи.
Напрежението по това време върху Алекс Фъргюсън беше огромно и уволнението му висеше на косъм, но успехът на финала за ФА къп над Кристъл Палас даде малко спокойствие на шотландеца.
Притиснат до стената, той насочи цялата си енергия към европейски трофей, а и "червените дяволи" имаха и късмет по пътя към финалния двубой. Юнайтед отстрани унгарския Печ, уелския Рексъм, френския Монпелие и полския Легия, като в осемте си мача отбеляза 15 гола и допусна само три.
Походът на Барса към решаващата битка беше много по-труден.
Турският Трабзонспор и исландският Фрем не създадоха особени проблеми на каталунците, но на четвъртфиналите се изправиха срещу страховития тогава Динамо Киев, а след това трябваше да преминат и през италианския колос Ювентус.
Тимът на Йохан Кройф обаче притежаваше магия, а допълнително настроение на Христо Стоичков и компания даваше първата шампионска титла в Ла Лига от пет години.
За съжаление Ицо бе контузен за финала на "Де Куип" в Ротердам, но Роналд Куман, Хулио Салинас, Микаел Лаудруп и останалите бяха на линия.
Тогава все още не можеше да го знаем, но първият легендарен състав на Фърги също бе започнал да се формира. "Червените дяволи" стигнаха до финала с бойци като Стив Брус, Гари Палистър, Пол Инс, Брайън Робсън, Лий Шарп и Марк Хюз. Но въпреки силата си, отборът от Острова беше нервен преди големия европейски финал.
"Не знаех къде се намирам преди мача на живота си - спомня си Лий Шарп. - Бях гледал телевизионно интервю преди това, в което Роналд Куман беше попитан какво мисли за Шарп и бях много изненадан от казаното от него. Току-що бях навършил 20..."
"Бях много нервен по пътя към финала. Йохан Кройф бе казал, че Бруси и аз не можем да вържем един пас, така че бях решен да му докажа, че греши", разказва пък Гари Палистър.
За един от играчите на Манчестър Юнайтед обаче мачът носеше и друг заряд.
Марк Хюз бе прекарал слаба година в каталунския клуб, след като се присъедини към него през лятото на 1986-а. В последвалия сезон уелският нападател изигра само 28 мача, в които отбеляза скромните четири гола. А очакванията бяха различни. Още повече, че в Барса играеше англичанинът Гари Линекер, а треньор бе Тери Венейбълс. Спарки обаче не успя да се адаптира, което разочарова ръководството и бе преотстъпен на Байерн. След една година при баварците Хюз се завърна на "Олд Трафорд" и определено имаше какво да доказва на "Де Куип".
***
През първото полувреме преобладаваше дебненето, а темпото не беше особено забележително. Положенията също не изобилстваха и двете нули останаха в резултата.
Кройф бе заложил на прагматичното 3-5-2 с Куман като дефанзивен халф и сякаш нямаше съмнение, че ще спечели тактическата битка с Фъргюсън.
"Тактическата настройка на Барселона във финала ни затрудни много през първото полувреме - спомня си шотландецът. - Те играха с двама флангови нападатели и без изявен централен нападател. Халфовата им линия пък беше много наситена. След като променихме някои неща при нас на полувремето, изглеждахме значително по-добре."
Резултатът бе открит в 67-ата минута, а голът отбеляза този, който го искаше и търсеше най-много - Марк Хюз. След центриране от свободен удар на капитана на Манчестър Юнайтед Брайън Робсън, Стив Брус засече топката с глава, а Хюз подложи крак на голлинията и известно време имаше спорове относно авторството на попадението. Дори самият Марк приписваше гола на съотборника си, но името на уелсеца остана в историята. Седем минути по-късно нападателят на Манчестър Юнайтед отбеляза втори гол, а английските медии със задоволство пишеха как ръководството на Барса си е "гризало ноктите", гледайки какво се случва на терена.
Барса се опита да промени хода на събитията и Роналд Куман се разписа 10-ина минути преди края на редовното време от фаул.
Юнайтед обаче не допусна обрат и спечели Купата на носителите на европейски купи в първия си европейски финал след този за КЕШ през 1968-а. Тогава Боби Чарлтън, Джордж Бест и компания побеждават Бенфика с 4:1.
"Бяхме по-добрият отбор до 75-ата минута и заслужавахме да победим. Бях много горд. Тази купа беше най-хубавото нещо в моята футболна кариера", отбелязва Палистър.
Испанската преса също признава, че Юнайтед е заслужавал трофея. "Излязоха облечени в бяло като ангели, но след това победиха Барса по дяволски начин", пише един от големите ежедневници.
Твърди се, че първият голям европейски трофей окончателно убеждава шефовете на Юнайтед да повярват във Фъргюсън, който не ги разочарова и донесе истинско величие на клуба.
Под негово ръководство отборът триумфира с 13 титли от Висшата лига, пет Купи на Англия, четири Купи на лигата, две Шампионски лиги и с много други значими трофеи.
А след като се доказа на Барса през май 1991-ва, Марк Хюз прекара още четири невероятни години с фланелката на клуба на сърцето си.
