Да нарисува квадрат. Това е всичко, което Доминик Матео трябва да направи.
Но когато хваща молива и започва да рисува върху листа, той създава кръг.
Терапевтите му повтарят инструкциите, а жена му Джес мило го окуражава. Но резултатът е още един кръг и нищо повече.
"Просто не можех да го направя. Беше ме срам, бях толкова раздразнен. В онзи моменти ми беше ужасно, ужасно трудно. Всичко беше толкова странно".
Изправен пред предизвикателството да се научи наново да чете, да пише и дори да говори, Матео се уповава на самодисциплината, с която успява да си извоюва 276 мача във Висшата лига с екипите на Ливърпул, Лийдс и Блекбърн.
"Трябва наистина да се концентрираш в това, което е пред теб. Какво можех да направя, за да подобря начина си на живот? Трябваше отново да се върна към упоритата работа. Все едно бях млад футболист и научавах отново основните неща".
"Беше ужасно, беше трудно и мъчително. Но мисля, че моят спорт - а аз съм късметлия, че го имам - е нещото, което ме измъкна".
49-годишният Матео е заедно със съпругата си и споделя за своето възстановяване от мозъчен тумор след претърпяната през 2019 г. операция.
Денят, в който техните животи се променят завинаги, започва сравнително спокойно.
Шотландецът вече е усещал пристъпи на главоболие, минавал е през боледувания, но те лесно са били обяснявани с други фактори.
В онзи ден личният му лекар го е пренасочил към ядрено-магнитен резонанс, какъвто Матео неведнъж си е правил като футболист. "Обикновено отнемат много време, но този път продължи около минута, явно веднага бяха видели нещо", спомня си той.
Изобщо не му позволяват да си тръгне от болницата и два дни по-късно вече е в инвалидна количка, зрението му е замъглено, а лицето - изкривено.
Джес остава неизменната му подкрепа. "Мислех си: важното е той да знае, че съм до него до последно", категорична е тя.
Двамата започват връзка още когато Матео играе в Лийдс в началото на 2000-те, после се разделят, женят се за други хора, а по-късно случайна среща ги събира отново.
Съпругата чака едни мъчителни 10 часа, през които трае операцията на Доминик Матео, преди хирургът най-сетне да я зарадва с добри новини: туморът е премахнат на 90-95%.
Оказва се, че това е тумор, който е съществувал в черепа му още от детските години. "Явно съм играл през цялата си кариера с мозъчен тумор - можех да бъда сносен футболист, ако не беше той", шегува се Матео.
Той е роден от млада 17-годишна майка, която решава, че не може да се справи с грижите си за него и го дава за осиновяване. В новото му семейство баща му иска неговото момче "да играе като Чезаре Малдини" и Доминик още десетинагодишен постъпва в академията на Ливърпул.
Шотландецът е способен да играе и като защитник, и като халф, успява да се пребори за професионален договор и да изиграе 155 мача за славния клуб.
През 2000 г. е продаден на Лийдс и е един от играчите с голям принос за достигането до полуфинала в Шампионската лига. Даже отбелязва паметен гол срещу Милан на "Сан Сиро".
По-късно му връчват и капитанската лента в Лийдс, а в заключителния период от кариерата си Матео преминава през Блекбърн и Стоук Сити.
Краят на футболните дни поради травма не води към период на спокойствие. Идват хазартната зависимост, обявеният банкрут през 2015 г., а после и туморът.
Възстановяването на Доминик Матео след операцията включва радиотерапия, през която той усеща подкрепата на футболния свят и на свои бивши съотборници като Дейвид О'Лиъри, Роби Фаулър и Стив Макманаман.
Доминик е трогнат от грижите на околните и е убеден, че благодарение на тях мозъкът му започва да работи отново.
Когато лекарите започват да го пускат да се прибира у дома, Джес го снима как извършва рутинни домакински дейности като правенето на чай. "Да намери чашата, да намери лъжицата. Неща, които вършим без да мислим, за него бяха нещо голямо", разказва тя.
Терапевтите започват да го водят и в супермаркета и да го карат да пазарува, а той е принуден да свикне да моли околните за помощ - нещо, което преди му е съвсем чуждо.
"Сега вече е много различно. Не мога да си позволя да се задоволявам с прогреса си дотук, но живея за момента и имам и някои добри дни", радва се бившият бранител.
Той и Джес разчитат на подкрепата на сина си Лука, а дъщерите на Матео от миналия му брак също живеят наблизо.
Но животът няма как да е какъвто е бил преди - нито за Доминик, нито за цялото му семейство.
Той никога няма да може отново да шофира и все още четенето дори на няколко изречения го изтощава.
"Един добър резултат на скенера е всичко, на което можем да се надяваме", признава съпругата му. "Това означава, че останалата част от тумора се държи добре".
Все пак Матео вече се завръща към футболните коментари и анализира мачовете на Лийдс.
Изнася и мотивационни речи, говорейки за проблемите от миналото.
Когато травма кара футболиста да сложи край на кариерата си, пристрастеността към хазарта го срива и го свлича до дъното.
В един момент дълговете му от залози достигат 1 млн. паунда.
"Това е епидемия във футбола. Знам го, усещам, че се случва. Може да загубиш 100 хиляди, 50 хиляди, но го скриваш. Тайно си мислиш, "По дяволите, какво направих", но можеш да го замаскираш", обяснява Матео.
"Не осъзнавах разрушението, което причинявам. Разрушаваш себе си, но и останалите, сега вече съм наясно. Джес трябваше да живее с това, приятелите и роднините ми също".
Съпругата му не крие колко близо са двамата до развод в най-тежките моменти.
Но нейната кариера на професионален танцьор ѝ дава представа каква склонност към пристрастяване имат спортистите на високо ниво. И именно нейната осъзнатост спасява връзката им.
"Да, можех да проявя някакво разбиране, макар и не много. Не много, защото той докарваше всичко до абсолютна крайност. Но аз го изслушвах. Докато в много бракове партньорът просто не може да разбере", смята Джес.
Днес изрисуването на квадрата идва по-естествено на Доминик Матео.
Най-тежките периоди изглежда са зад гърба му и той по-добре осъзнава какво богатство е да можеш да се радваш на живота.
