Първият ден беше паметен. Хуан Себастиан Верон тъкмо се бе присъединил към клуба, който спечели три последователни титли във Висшата лига. Отбор, който две години по-рано бе триумфирал с незабравимия требъл. Верон счупи трансферния рекорд на Острова. Когато пристигна на тренировъчната база на Манчестър Юнайтед, новите му съотборници вече бяха на терена.
"Едно от най-добрите първи впечатления, които съм получавал от играчи, бе от Хуан Себастиан Верон - спомня си тогавашният треньор на първия отбор Майк Филън. - Дойде на Карингтън, докато тренирахме. Докато се разхождаше, заниманието спря. Всички бяха възхитени, че го виждат - Скоулс, Гигс, Кийн, всички. Дойдоха и му стиснаха ръката. Умееше да предизвика подобна реакция у другите."
Но това, което щеше да последва, щеше да остави Малката вещица като един от най-големите провали в английския футбол.
Ако трябва да цитираме сър Алекс Фъргюсън, Верон често "можеше да те изпрати в небесата си" с възможността си да визуализира и да завършва пасове, които други не само не виждаха, но и не биха посмели да опитат.
Фъргюсън също не остана безразличен към класата му, спомняйки си за един негов пас в мач срещу Бирмингам: "Прати един пас към Бекъм с външната част на обувката си и топката просто мина покрай защитата. Бекъм я достигна и прехвърли вратаря. Имаше моменти, в които грандиозен." И това са думи от човек, който е виждал абсолютно всичко във футбола, и все пак е останал поразен.
Други може би си спомнят за подаването му към Оле Гунар Солскяер в двубой от Шампионската лига срещу Депортиво Ла Коруня. Това беше една от вечерите-шедьоври на Верон. Отново топката бе изстреляна от външната част на обувката му. Такъв пас по онова време се виждаше само във видео игрите.
И в моменти като тези лесно можеше да разберем защо имаше толкова много аржентински знамена по "Олд Трафорд", защото имаше и толкова много фланелки с името на Верон и защо Фъргюсън отчаяно се опитваше този му ход да проработи.
В друг мач - разгром с 4:1 над Евертън, Верон отново бе във вихъра си и забавляваше "Олд Трафорд". "Сядах на трибуните. Себа беше невероятен. Беше толкова добър, че си помислих, че никога повече няма да играя за Юнайтед", спомня си Ники Бът в интервю за фенското списание на Юнайтед "We Stand".
Дори футболист като Пол Скоулс можеше да се чувства леко некомфортно след пристигането на Верон. "Бях най-ентусиазиран за Верон - каза веднъж Скоулси. - Имаше и други брилянтни попълнения: Уейн Рууни, Рио Фърдинанд и др., но бях най-развълнуван за Верон. Той играеше на моята позиция, заради което го бях гледал много. Гледах го как играе за Лацио и Аржентина и си мислех: "Какъв футболист!" Можеше да тича цял ден, имаше великолепна техника, можеше да вкарва голове и да подава за тях."
Затова е още по-изненадващо защо репутацията на Верон в английския футбол е като за "провал" - първо в Юнайтед, който плати над 42 млн. евро, за да го привлече през лятото на 2001-ва, след това и в Челси, който извади 21,5 млн. евро две години по-късно.
Верон можеше почти всичко и едва ли бихте се сетили за него, когато стане дума за футболни провали. Но точно такава слава има той в Англия, особено по време на престоя му на "Стамфорд Бридж", където записа едва 14 мача.
"Той имаше специална аура - споделя бившият му съотборник в Челси Робърт Хут пред The Athletic. - Но в съблекалнята е тежко. Това, че имаш аура и успешна кариера зад себе си няма да ти помогне, ако не се сработиш със съотборниците ти. Аурата се губи доста бързо."
От една страна, Диего Форлан, който го познава достатъчно добре от престоя си на "Олд Трафорд" смята следното: "Себа, Шимао и Хуан Роман Рикелме са най-добрите футболисти, които играят само с единия крак, които някога съм виждал." От друга, The Times го постави на 11-о място в класацията си за Топ 50 най-лоши трансфера в ерата на Висшата лига. Преминаването му на "Олд Трафорд" и след това в Челси бяха слети в едно, "за да не трябва аржентинецът да попада в класацията два пъти".
Едва ли обаче има по-точен човек да анализира играта на Верон от Свен-Горан Ериксон, който беше негов треньор както в Сампдория, така и в Лацио.
"Техническо погледнато, той имаше всичко - разказва Ериксон пред The Athletic. - Визията... можеше да праща 40-, 50-метрови пасове, независимо от посоката. Асистираше, вкарваше голове. Беше много, много, много умен футболист."
Ериксон работи с Верон първо в Сампдория, където му е предложен от клубния президент Енрико Мантовани. До онзи момент Ериксон изобщо не бил чувал името на 21-годишния аржентинец, но веднага бил впечатлен от видео, на което се вижда по какъв начин се вихри в полузащитата на Бока Хуниорс. И така нарушава едно от основните си правила - никога да не взимаш футболист, когото не си гледал на живо.
"Когато пристигна в Сампдория, беше много тих, много стеснителен - казва още Ериксон. - С годините гласът му започна да се чува повече, но никога не е бил от най-разговорливите в съблекалнята. Той говореше на терена. Там беше като втори треньор - нещо като Роберто Манчини. Виждаше нещата. Верон и Манчини често идваха при мен до скамейката и ми казваха: "Хей, трябва да направим това, това и това."
Същото се случва и в Лацио, допълва Ериксон, когато шведът залага работата си на карта, гарантирайки на собственика Серджо Краноти, че ще донесе титлата от Серия "А", ако бъде събран отново с Верон.
Ериксон, който удържа на думата си, смята, че на Верон не му е потръгнало на "Олд Трафорд", тъй като аржентинецът не е знаел добре английски, което му е попречило да бъде авторитета, който беше в Италия.
"Мисля, че за Верон беше важно да се чувства като важен играч - продължава Ериксон. - В Сампдория нямаше проблеми с това. Не беше проблем и в Лацио, защото Манчини не ревнуваше от други лидери. Манчини, Верон и Синиша Михайлович бяха много добри приятели и не си завиждаха.
Може би в Юнайтед му е било трудно да бъде толкова важен. Всеки на "Олд Трафорд" е важен, но да бъдеш лидер... Това е друго. Не знам дали това е причината, но винаги съм бил изненадан защо не успя да пожъне по-голям успех в Англия."
Проблемът се крие другаде, според Алекс Фъргюсън. "Въпреки че имаше невероятни качества, Верон просто не можеше да се впише в нашия отбор - пише той в автобиографията си. - Той е индивидуалист. Дори на тренировките играеше за двата отбора. Играеше, където си пожелае. Бягаше навсякъде. И 100 години да ми дадат, не мисля, че ще разбера как да го използвам... Той просто беше свободна птица, която летеше навсякъде."
Фъргюсън винаги е изтъквал качествата му, като смята и че не играта в Англия е била причината за неуспеха му. Според него, Верон винаги е притежавал смелостта, издръжливостта и редица други качества, за да просперира на Острова. Може би има друга причина?
"Признавам, че винаги ми е било да работя с аржентински футболисти. У тях има един огромен патриотизъм към Аржентина. Винаги бяха със знамето на рамене. Никога не съм имал проблеми с това, но тези, с които съм работил, така и не се научаваха да говорят английски много добре. С Верон всичко се изчерпваше до просто "мистър".
Имаше слухове за разрив в отношенията на Верон с другите играчи, но не мисля, че е имало нещо подобно просто защото той не говореше с никого. Седеше сам в съблекалнята. Не говореше езика. Не че беше асоциален, просто не обичаше да комуникира. Когато идвах на работа, ме поздравяваше с: "Добро утро, мистър", и това беше. Не можеше да изкопчиш нищо друго от него."
И все пак, дори да е имало някакво спречкване между аржентинеца и други играчи, повечето бивши футболисти на Юнайтед говорят за Верон не само с уважение, но и по начин, който не индикира влошени отношения. И никой друг не коментира лошия му английски, за който Верон ходеше на уроци.
"Винаги присъстваше на срещите на отбора, излизаше с нас вечерите и винаги беше пълен с ентусиазъм - разказва неназован негов бивш английски съотборник. - Една вечер дори започна да ни учи на песни, които хулиганите в Аржентина пеят. Себа беше много популярен сред играчите."
Според Майк Филън Верон винаги е обичал Юнайтед, атмосферата и социалната страна на клуба. Дори Рой Кийн, който е сред яростните критици на Юнайтед след пенсионирането си, казва за Верон: "Очаквах повече. Понякога ми беше трудно да повярвам какво виждам."
Въпреки острите си думи към Верон в автобиографията си, десетина години по-рано сър Алекс винаги защитаваше полузащитника пред журналистите. Позволяваше си да обвини пресата в "лов на вещици" (доста подходящо, да), да гони репортери от пресконференции след неудобни въпроси за Верон.
Но винаги ще има една част от феновете, които никога не са доволни. Юнайтед спечели титлата във втория сезон на Верон, което означаваше, че аржентинецът ще напусне "Олд Трафорд"с шампионски медал. Фъргюсън, който дори бе обвиняван за това, че не изпълни обещанието си да се пенсионира през 2002 г. и след това спечели още пет титли, веднъж ФА Къп, три пъти Купата на лигата и още веднъж Шампионската лига, така и никога не се съгласи с едно от разпространените мнения, че привличането на Верон е можело да наруши квартета в средата на терена от Бекъм, Кийн, Скоулс и Райън Гигс. Всички от тях бяха още в 20-те си години, а Фъргюсън, може би пленен от качествата на Верон, не пресметна правилно как привличането му може да повлияе на играта на Скоулс - още един майстор на пасовете, и да доведе до дизбаланс в тима.
Скоулс и Верон нямаше как да играят на една и съща позиция и талантът от академията трябваше да направи място за южноамериканската звезда. Скоулс бе преместен по-напред, зад Ван Нистелрой, но така и не успя да свикне на тази позиция. Верон започна да се пропуква във важни мачове, след което Фъргюсън се върна към старата система. Въпреки това серията от три поредни титли на Юнайтед свърши и Арсенал бе новият шампион. Верон потъна в забвение и следващия сезон, в който Юнайтед си върна титлата, започна и завърши едва 13 мача.
Като цяло, аржентинецът изигра 82 мача за Юнайтед, в които отбеляза 11 гола, преди в един летен ден на 2003-та тогавашния изпълнителен директор на клуба Питър Кениън да обяви, че Верон няма да пътува с тима за предсезонната подготовка в Ню Йорк, защото е била договорена трансферна цена с Челси. Впоследствие самият Кениън последва Верон към "Стамфорд Бридж", за да напълни джобовете си с рублите на Роман Абрамович. Затова не се учудвайте, ако не чуете добра дума за него от Фъргюсън.
Играчите на Челси все още си спомнят онази вечер от Шампионската лига, в която осъзнаха, че не могат да разчитат на съотборника си, когото тогавашният мениджър на тима Клаудио Раниери бе нарекъл "най-добрия полузащитник в света".
Случи се в първия полуфинал срещу Монако през 2004-та на почивката при резултат 1:1, когато Раниери каза на Верон, че ще влезе на мястото на Йеспер Гьонкяер. Верон тъкмо се бе завърнал от операция на гърба, но бе играл 34 минути срещу Мидълзбро десетина дни по-рано и се предполагаше, че ще иска да играе в най-важния мач от сезона.
Вместо това Верон обяви, че не се чувства готов да играе. Раниери не можеше да повярва на това, което чува, а според разкази на футболистите двамата са си разменили някои доста тежки думи. Верон не се е бил оплакал преди мача, когато е бил уведомен, че ще намери място на резервната скамейка. И беше прекалено късно да го обяви, когато треньорът искаше от него да влезе в игра.
Челси загуби с 1:3 след два късни гола, въпреки че Монако остана с човек по-малко в началото на второто полувреме. Верон, който все пак бе убеден да се появи на терена, застана на левия фланг, но не се прибираше достатъчно и не помагаше в защита. След това не игра при равенството 2:2 в реванша, а с изключение на 11-минутна поява срещу Саутхемптън, всичко свърши за него. Раниери не го използва никога повече. Аржентинецът получи и същото отношение от Жозе Моуриньо през следващия сезон.
Със сигурност няма да предизвикате много усмивки, ако споменете името на Верон сред фенове на Челси, където започна едва пет мача от Висшата лига като титуляр и е помнен като един от най-лошите трансфери в ерата "Абрамович".
В Манчестър имаше истории как Верон често посещавал клубния музей, за да учи за историята на клуба, за който баща му - Хуан Рамон, му е разказвал като дете.
Верон казваше, че разказите на баща му за Юнайтед и неговият гол във финала на Интерконтиненталната купа през 1968-а срещу Естудиантес са причините да избере "Олд Трафорд". Чичо му - Алехандро Сабейя, който бе селекционер на Аржентина на Мондиал 2014, а като футболист игра за Шефилд Юнайтед през 70-те, също му е разказвал истории за Англия, заради които Верон знаеше за Джордж Бест, Боби Чарлтън и Денис Лоу още преди да пристигне в Манчестър. Той купуваше десетки фланелки на Юнайтед от клубния магазин и ги пращаше да приятели и роднини в Ла Плата. И въпреки думите на Фъргюсън, по всичко изглеждаше, че Верон и съпругата му Мария Флоренсия, която говореше добре английски, искаха да се установят в Манчестър.
Но с Челси беше различно.
"Знам, че не му провървя в Манчестър Юнайтед и имаше огромно разочарование от представянето му там, но за тях изигра доста повече мачове, отколкото за нас - казва Хут.
Клаудио го доведе само защото си спомняше колко добре играеше в Италия. Искаше той да диктува цялата ни игра от полузащитата, както го правеше в Серия "А". Но английският футбол се беше променил. Нашият стил също. Беше станал много по-физически, по-бърз, а неговият стил бе да задържа топката и едва след това да я раздава наляво и надясно. Струваше му се хаотично, дори на тренировките.
В отбора ни имаше страхотни атлети - бързи и мощни. А когато дойде Моуриньо, той надгради още едно ниво нагоре в този стил на игра. Всичко се изчерпваше с физиката, така че Верон нямаше как да се впише. Той бе създаден за по-бавното темпо на италианския футбол, където не трябваше да се изправя срещу няколко души, бягащи едновременно срещу него в опит да го прегазят."
Но Джими Флойд Хаселбенк има доста добри думи да каже за Верон, описвайки го като "изключителен човек" и "винаги готов за някоя шега". Бившият нападател се чуди и дали Челси се отнесе правилно към новото си попълнение.
"Челси искаше да заяви присъствието си - казва Хаселбенк. - А да доведеш някого от Манчестър Юнайтед си беше точно такава заявка. Това помогна Челси да бъде поставен на карата и да покаже, че може да привлича играчи от този калибър. Играчи, с които да бъде изграден "новия" Челси. Но не помагаше много на отбора в смисъла на посоката, в която искаше да върви. Това беше повече трансфер, който да установи позициите на клуба повече извън терена, отколкото на него."
Освен това имаше и допълнителни фактори, които допринесоха за трудностите на Верон на "Стамфорд Бридж".
Арежнтинецът получи тежка контузия в гърба по време на мач на националния отбор, след която реши да остане да се лекува в родината си, което вбеси клуба. Операцията и рехабилитацията заличиха пет месеца от сезона за него.
"Като професионален футболист, според мен, той беше в правото си да се оперира при който иска хирург - пише Раниери през 2004 г. в книгата "Proud Man Walking". - Същото важи и за възстановяването след операцията, но честно казано, почувствах, че може би трябваше да се завърне няколко седмици по-рано от уважение към съотборниците си."
Друг фактор, който често се пренебрегва, е един инцидент, когато Верон се прибира в Лондон. Аржентинецът и съпругата му Мария Флоренсия бяха обект на грабеж, при който крадецът, въоръжен с мачете, заплашва да убие двете им деца и отмъква бижута на стойност 60 хиляди паунда.
Мария Флоренсия е принудена да свали брачната халка от ръката си, а семейството е заключено в банята с калъфки за възглавници на главите. Обирджията е познат на полицията с редица подобни влизания с взлом, а след като е заловен е осъден до живот. Но за Верон и семейството му тази случка е изключително травмираща.
И Хут му съчувства. "Опитваш се да се установиш на ново място, не можеш да играеш заради контузия и след това случва нещо подобно. Колко ли травмиращо е било? Въпреки че може да прозвучи по грешен начин, спортът е брутална среда. В момент, в който всеки се бори със зъби и нокти за мястото си в първия отбор, личната страна губи значението си. Или бива забравяна.
Знам, че звучи шокиращо, но ако се опитваш да откраднеш мястото на някого, не се интересуваш дали е бил обран снощи, или не. Средата е такава. Оставяш всичките си тревоги на вратата (на съблекалнята), така да се каже. Но си представям ужасяващо е било за него.
Видяхме какво се случи и с Анхел Ди Мария (в чиято къща също се опита да влезе крадец през 2015-а, когато е в Юнайтед). Той така и не се възстанови от това и малко по-късно отиде в Пари Сен Жермен. Хората не се замислят за подобни неща. Не е изненада, че формата ти може да пострада - притесняваш се за жена си, за децата. Ужасно е."
Със сигурност не е помогнало и че през цялото това време Верон бе обект на разследване за използване на фалшив италиански паспорт, докато риташе за Лацио. Агентът му Елена Тедалди бе пратена в затвора за 15 месеца, но в края на разследването, което продължи няколко години, Верон беше оправдан.
По онова време той вече се бе върнал в Аржентина и отново беше в Естудиантес след двугодишен период под наем в Инер. С "нерадзурите" Верон спечели Купата на Италия, както и служебната титла през 2006-а, която бе отнета на Ювентус след скандала Калчиполи.
Верон използва заплатата си в Естудиантес да финансира детско-юношеската школа. В края на първия му сезон отборът оглави класирането. Три години по-късно Естудиантес достигна финала на Копа Либертадорес за първи път 1971 г. Там победи бразилския Крузейро и въпреки че игра с превръзка на коляното, Верон бе избран за играч на турнира. Пет години по-късно се отказа и в момента е президент на Естудиантес.
С други думи, не се справя зле за футболист, който е помнен като провал от феновете на Висшата лига, без да знаят обстоятелствата около това какво му попречи да бъде постоянен и да покаже най-доброто от себе си по английските терени. "Верон беше от онези елитни футболисти - казва Хут. - Някой с огромна репутация, голямо име, който е разпознаван като един от най-добрите. Беше нещо като легенда в Аржентина. Струваше много пари на Юнайтед и изигра важна роля в революцията на Челси. Сигурно му е било трудно постоянно да бъде под светлините на прожекторите. Напрежението понякога си оказва думата."
И така английският футбол ще остане с грешното впечатление за Верон. Верон провалът. 70-ина мача за Аржентина, титла на Висшата лига, две на Серия "А" и два пъти играч на годината на Южна Америка. Най-брилянтният и талантлив провал, който някога сте виждали.
