Георг "Шорш" Фолкерт е считан за едно от най-силните леви крила през 60-те и 70-те години на миналия век в Западна Германия. Въпреки големия си талант той не успява да се наложи в националния отбор, който става световен шампион през 1974-та. Причина за това е голямата му уста.
"Още като млад футболист не признавах авторитети - признава Фолкерт. - Без значение дали е млад или стар играч, всички бяха под ножа. Но се налагах благодарение на спортните си постижения."
Най-голямо влияние върху развитието му има треньорът Макс Меркел, който пристига в Нюрнберг през 1967-а и прави тима шампион още в първата си година. "Шорш, имаш всичко, но трябва да спечелиш и едно единоборство", елегантно поставя нещата на масата специалистът и Фолкерт става друго ниво.
"Силите бяха много изравнени. Меркел ни скъсваше от тренировки. Имаше така нареченият "мъжки вторник", в който тичахме 400 м с медицински топки в двете ръце. След тези занимания изглеждахме като примати. А треньорът само казваше: "Сега ви е трудно, но през сезона ще сте топ фит." Така и стана. И разбихме всичко по пътя си."
Дори Байерн Мюнхен със Сеп Майер, Франц Бекенбауер и Герд Мюлер е попилян със 7:3.
Кариерата му в националния отбор започва с летящ старт същата година. Отбелязва два гола в дебюта си срещу Белгия (3:1), а след това е титуляр и при първата победа за Западна Германия над Англия в официален мач.
А след шампионския сезон се случва нещо рядко срещано - шампионът изпада от елита. А случилото се през лятната пауза слага началото на неволите за Фолкерт. По време на контролна среща във Виена по време на подготовката той е изгонен от съдията, но отказва да напусне терена.
"Кога ще изляза, ще преценя аз", отсича отвореният Георг. Впоследствие е наказан да не играе три месеца от началото на сезона. Още по-лошото е, че заради случката селекционерът Хелмут Шьон го вади от отбора току преди среща с Бразилия.
А голямата уста на Фолкерт не остава затворена.
"Господин Шьон, заради нещо подобно ме качвате на нощния влак?", пита учудено Шорш вместо да си замълчи. Още преди това обаче той се провинява пред наставника. По време на турне в Южна Америка заедно с още няколко съотборници нарушава вечерния час в бара на хотела и по стечение на обстоятелствата е заловен само той.
"Аз за съжаление бях с гръб към вратата. В един момент някой извика "Бягайте" и всички изхвърчаха към терасата. Аз успях само да се скрия под масата, а репортерът от ARD Ернст Хуберти ме покри първоначално. Но Шьон излезе от залата, след което се върна и ме сгащи на място", разказва Фолкерт.
Селекционерът е бесен. "Ако не бяхме в Южна Америка, щях да те пратя на секундата у дома", изкрещява Шьон. А Георг не му остава длъжен.
"Г-н Шьон, нямам нужда от бавачка за самолета. Ако ми дадете билет, се качвам и си заминавам", налива още масло в огъня Шорш.
А след изпадането на Нюрнберг той заминава да играе два сезона в Швейцария, където печели Купата на страната с ФК Цюрих.
"За съжаление Нюрнберг имаше всичко тогава, за да стане голям клуб и доминант. Но липсваше управленска спортна експертиза. Нещо, което Байерн имаше с Роберт Шван", анализира Фолкерт.
През 1971-ва Георг се връща в Западна Германия и постига договорка да заиграе за Херта.
"Проблемът беше, че президентът реши да ни разведе с жена ми из града. И всяка завиваше вляво или вдясно, защото направо беше Стената. Жена ми беше категорична, че няма да живее в Берлин. Аз казах на шефа, че отивам там сам. Но той беше много фин мъж, отказа категорично да правя подобен компромис със семейството си и развалихме договорката", разяснява ситуацията Фолкерт.
Тогава на хоризонта се появява Хамбургер.
С тима от Северна Германия Фолкерт записва и най-силните си изяви. Отборът печели Купата на Германия през 1976 и турнира КНК през 1977, като Фолкерт бележи за 1:0 от дузпа във финала срещу Андерлехт, а след това асистира на Феликс Магат за второто попадение.
"През уикенда бях пропуснал дузпа и основното съмнение сред всички бе трябва ли точно аз да я бия, ако дадат такава, обяснява Шорш. - Винаги съм можел да нося отговорност и тогава ми беше ясно, че ще я вкарам."
Фолкерт всъщност става и един от най-великите изпълнители на дузпи в Бундеслигата с 31 вкарани от 34 изпълнения.
След Хамбургер той поиграва няколко сезона в Щутгарт преди да сложи край на кариерата си. Работи в сферата на недвижимите имоти преди да се върне във футбола като мениджър, първо в Санкт Паули, след това в Хамбургер. Там влиза в остър конфликт с президента Юрген Хунке. Двамата често се критикуват един друг чрез медиите, а сблъсъкът помежду им наречен "Фолкер-Хунке-хорър-шоу".
"Той беше странна птица. Веднъж ми каза: "Следвай ме и ще станеш голям мениджър". Веднага му отговорих: "Направете ми услуга и се успокойте. Аз не ви казвам как да си продавате застраховките." Такава ми е природата. Ако видя несправедливост, се боря срещу нея. Без да премълчавам."
Фолкерт почива на 16 август 2020 година.
