В днешни дни топката на световните първенства има ореола на нещо изключително специално. На всеки четири години производителят опитва да се надскочи с все по-бляскав дизайн и по-оригинално име; дори се мисли как всичко това да се смеси с историята и културата на страната-домакин.
Още на първото световно обаче топката е просто подробност. В Уругвай през 1930-та домакинът осигурява топките за всички мачове, но на финала се получава проблем. Вторият финалист - Аржентина, протестира срещу уругвайската топка и настоява да си донесе своя.
Уругвайците отказват и така въпросът е отнесен до ФИФА. Футболните функционери излизат със соломоновско решение и отсъждат - едното полувреме ще се играе с топката на домакините, а другото - с тази на Аржентина.
Двата отбора се съгласяват и всеки с топка под ръка излизат пред сто хиляди души на "Сентарио" в Монтевидео. Организацията е сериозна. За да не може никой да "хване" съдията, името му се обявява няколко часа преди началото на мача.
Белгиецът Жан Лангенус се съгласява да ръководи напечения финал, но само при условие, че сигурността му е гарантирана. Говори се, че европейският рефер е поискал на пристанището да го чака лодка, готова за отплаване, ако нещо на стадиона се обърка.
За негово щастие, подобно нещо не се случва.
Финалът е повече от интересен. "Гаучосите" повеждат с 2:1 на почивката, след като през първото полувреме се играе с топката, която те са си донесли. През втората част обаче в игра влиза уругвайската топка. С нея домакините вкарват три безответни гола и печелят титлата след победа с 4:2.
Дали топката е била от толкова сериозно значение? Възможно, но едва ли. Но тази история завинаги ще остане във фолклора на световните първенства.
