Преди години те са били както бели, така и черни, но всички в днешно време ги знаем като "червените дяволи". Така наричаме националния отбор на Белгия от години.
В навечерието на Европейското първенство McDonald's кръстиха бургер на прякора им.
Но как се стига до това название? Как така малката монархия в Западна Европа би могла да се сдобие с такъв прякор? Нека разберем.
Годината е 1906-а, датата - 29 април. Белгия се приготвя да за мач със съседите си от Нидерландия.
Националният отбор на Белгия съществува от само две години (ФИФА не признава мачовете им за официални до 1905-а, защото в тима играят няколко англичани).
Тъй като все още няма организиран официален международен турнир, държавите играят приятелски мачове, почти изключително със съседите си. Белгийците играят по два мача срещу Нидерландия всяка година и веднъж срещат тима на Франция.
Срещу "петлите", за които още над половин век напред във времето футболът ще остане просто забавление, Белгия се справя добре и записва победа и равенство в първите им две срещи. Но холандците са "друга бира" и ги отнасят с 4:1 и 4:0.
Тогава обаче идва неочакваното - Белгия громи с 5:0 и изненадва всички. Главният редактор на спортния вестник La Vie Sportive Пиер Валкирс пише за мача: "Холандците бяха фаворити. Затова беше много важно за нашите червени дяволи да излязат с кураж на терена."
Фразата веднага се превръща в култова, а няколко години по-късно става и официален прякор на националния отбор.
Но защо точно "червени дяволи"? Защо не "жълти лисици" или "черни глигани" - животни, които са доста по-често срещани в белгийската гора от дяволите?
Според най-често срещаната версия на историята това не е просто креативна хрумка на Валкирс, а референция към белгийския шампион по автомобилизъм Камил Женаци, който остава в историята с много повече от постиженията си като състезател.
Бащата на Женаци емигрира от Унгария в Белгия и отваря първия каучоков завод в страната. Синът му Камил пък е фен на колите и на бързите скорости. Наследява баща си в каучоковия бизнес, но в края на XIX век построява и завод за производство на електромобили във Франция, като сам тества колите.
Междувременно Женаци често участва в състезания и като всеки шампион, не обича да губи. Возилото му тогава носи името "Жаме Контант". Има изключително необикновена форма и изглежда като торпедо на колела. През 1899-а Женаци постига небивал успех с електрическата си кола и се превръща в първия човек, достигнал скорост от 100 км/ч.
Заради извънземната за онова време скорост, заради червената му коса и червеното му палто, всички започнали да го наричат Червения дявол.
Постижението на Женаци трае само три години. Тогава в производство влизат двигателите с вътрешно горене, които правят истинска революция в автомобилостроенето, а колите се сдобиват с максимална скорост от 120 км/ч.
Женаци продължава да се състезава дълги години след това, като вече сменя електрическия автомобил с такъв с двигател с вътрешно горене. През 1903-та печели състезание в Ирландия, след което обаче заявява, че един ден ще умре в кола на "Мерцедес".
За съжаление, Камил се превръща в пророк и успява да предскаже собствената си смърт напълно. Белгийският състезател и изобретател загива по изключително трагичен начин. По време на лов се скрива зад храст и започва да издава животински звуци в опит да се пошегува с приятелите си ловци.
Застрелян е по погрешка от журналиста Алфред Маду. Ловците правят опит да го спасят и го карат към болницата, но Женаци издъхва по пътя в колата, която го вози - "Мерцедес".
Но "червените дяволи" невинаги е бил прякор на Белгия. През 70-те години, под ръководството на Раймон Гуталс, екипите на националния отбор са сменени с бели. Причината - селекционерът смята, че бялото е по-лесно за забелязване по време на късните вечерни мачове. Тогава тимът на Белгия е познат като "белите дяволи".
След ерата на Гуталс Белгия се връща към червения цвят за титулярния си екип. В началото на новия век белгийците за кратко са известни и като "черните дяволи" (което е и прякор на националния отбор по ръгби) - заради черния цвят в екипа за гостуване.
През 2020-а Белгия се върна към белия цвят във втория си екип - в чест на успехите на тима в ерата на Гуталс, но в последните години, в които белгийците се превърнаха в сериозен фактор на всеки голям форум, червеното си остава основният цвят не само на екипите, но и на дяволите в прякора.
Преди началото на Евро 2020 Белгия стартира кампанията #DevilTime (Време за дяволи - от англ.), като си припомниха и най-успешните си участия на големи първенства: Евро 1972 (бронзови медали), Мондиал 1986 (четвърто място) и Мондиал 2018 (бронзови медали).
It’s #DEVILTIME. 💪🏽🇧🇪 #EUROHyped #EURO2020 pic.twitter.com/pTf80Iss5s
— Belgian Red Devils (@BelRedDevils) May 19, 2021
Във видеото тримата треньори: Роберто Мартинес (2018), Гай Тис (1986) и Реймон Гуталс (1972), "разказват" за успехите си. В кавички, защото Гуталс и Тис не са сред живите от почти 20 години. Благодарение на компютърната графика и на записи от техни стари изказвания обаче, бившите селекционери "оживяха", за да надъхат цяла Белгия за успех на Евро 2020.
Дори официалните профили на националния отбор в социалните мрежи носи името "белгийски червени дяволи", а не просто Белгия или национален отбор. Толкова силна е вече връзката между тима и прякора.
И един интересен факт накрая - националките на Белгия не са дяволки, а са известни като "червените пламъци".
