Краят на 90-те и първото десетилетие на новия век бяха златни години за Диего Фолан. Тогава уругваецът бе в пика си, спечели наградата за най-добър футболист на Световното през 2010-а, когато изведе "урусите" до четвъртото място, спечели Копа Америка и наниза безброй голове, печелейки и Лига Европа с Атлетико Мадрид.
Нападателят се озова в Англия още на 22 г., след като Манчестър Юнайтед забеляза таланта му и плати 11 милиона евро за него на Индепендиенте. В продължение на две години и половина Форлан стоя в сянката на Рууд ван Нистелрой, след което пое към Испания, за да облече фланелката на "жълтата подводница".
Във Виляреал Форлан заформи магическо партньорство с Хуан Роман Рикелме - аржентинецът подаваше, а Форлан вкарваше топката в мрежата. Още в първия си сезон уругваецът стана голмайстор на Ла Лига. Извън терена настроението също бе слънчево - около барбекюто или на плажа, отново в присъствието на Рикелме.
Головата му форма във Виляреал привлече погледите на по-големите отбори. Арсенал и Ливърпул бяха готови да извадят 15 млн. паунда за него, но Форлан бе категоричен, че няма да си тръгне. По-късно Диего съжали за решението си - заради напускането на Рикелме след скандал с треньора през 2007-а.
Тогава в картинката се появи Атлетико, който примами Диего с живота в Мадрид. При "дюшекчиите" уругваецът вдигна играта си с още ниво нагоре, но след това всичко се разпадна.
Атлетико от първото десетилетие на века и този на Диего Симеоне са два много различни отбора. "Дюшекчиитте" посрещнаха 21-ви век в Сегунда и дори не можеха да си позволят да мечтаят за Шампионска лига.
"Когато пристигнах, Атлетико беше напълно различен - спомня си Форлан. - Всички ги смятаха за слабаци и за обречени на вечен провал. В много от случаите беше точно така. Но след това играх с Агуеро, Де Хеа, Шимао и Хосе Рейес. На тях не им пукаше какво пишат журналистите."
Форлан не успява да се разпише в първите си три мача за клуба, но след това головете започват да влизат. В първия си сезон вкарва 16 попадения в Ла Лига и помага на Атлетико да се класира за Шампионската лига за първи път от над 10 години.
Това е един играещ освободено отбор на Хавиер Агире, който успя да убеди публиката, че проклятието на Атлетико е развалено.
В началото на престоя на Форлан се говореше за интерес на Атлетико към близкия му приятел Хуан Роман Рикелме, но ди сделка с аржентинеца така и не се стигна, а Диего заформи страхотно партньорство с неговия сънародник Кун Агуеро.
През следващия сезон Атлетико игра осминафинал в Шампионската лига, а Форлан стана голмайстор на Ла Лига с 32 гола в 33 мача.
2010-а бе най-успешната година в кариерата на уругваеца. Основно благодарение на Диего, Атлетико спечели Лига Европа - нападателят вкара на полуфинала с Ливърпул, както и двете попадения за победа с 2:1 на финала срещу Фулъм.
След евроуспеха с Атлетико Форлан отлетя за ЮАР за Мондиал 2010, където Уругвай стигна до четвъртото място. Въпреки че родината му загуби на полуфинала, а след това и двубоя за третото място, Форлан взе "Златната топка" за играч №1 на турнира.
Но кампанията изобщо не започна добре за Форлан. Уругваецът не бележеше толкова често в началото, а Атлетико печелеше трудно. При загубата от Майорка феновете дори освиркват нападателя, който влиза в директен спор с тях.
Начело на "дюшекчиите" тогава бе Кике Санчес Флорес. Двамата с Форлан не бяха в добри взаимоотношения. Наставникът често оставяше Форлан на пейката. Обясняваше решенията си простичко: "В състава влизат хората в най-добра форма. Форлан загуби титулярното си място, но може да си го извоюва отново."
Двамата бяха в открита война. Говореше се, че Форлан преговаря за трансфер в Реал Мадрид, като междувременно обяви, че никога няма да целуне емблемата на Атлетико. "Единствените две емблеми, които бих целунал, са на Уругвай и на Пенярол", каза уругваецът.
Това не се хареса на феновете, които на един мач от първенството опънаха банер с надпис: "Уругвайски наемник!"
"През 2009-а много клубове ме искаха, но Атлетико реши да ме задържи, предлагайки ми по-висока заплата - обяснява Форлан. - Подписах нов договор, бях щастлив в Мадрид и оправдах доверието на клуба с много голове, включително в два финала на Лига Европа. Добра сделка и за двете страни, нали?
Две години по-късно клубът реши, че заплатата ми е много голяма и искаха да се отърват от мен, но аз все още имах действащ договор - същият, който те ми бяха предложили.
Хората в клуба промениха отношението си към мен. От най-желания футболист изведнъж се превърнах в "персона нон грата" и накрая напуснах."
През лятото на 2011-а Самуел Ето"о си тръгна от Интер, за да опита от авантюрата на руския футбол. "Нерадзурите" търсеха човек, който да го замени, и се спряха именно на Форлан.
В началото на второто десетилетие на века "Джузепе Меаца" обаче не бе най-доброто място да продължиш кариерата си. След "златния" период на Жозе Моуриньо клубът тръгна надолу, претърпяваше честа смяна на треньорите и липсваше цялостна организация.
В Милано Форлан бе честа жертва на контузии, а и бе използван не на основната си позиция, а като крило.
"Започнах добре, но след това трябваше да играя по крилото - нещо, с което не бях свикнал - спомня си нападателят. - Контузията, която получих в мача на националния отбор, изигра сериозна роля. Лекувах травма в гърба цели 10 седмици, въпреки че подобно възстановяване отнема половината от това време. След това имах проблеми с глезена и бедрото. Успях да се възстановя в края на февруари, но бях в ужасна форма."
Крайният резултат за Форлан в Интер бе кошмарен - 2 гола в 22 мача. Диего искаше да остане при "нерадзурите", за да оправдае трансфера си, но клубът го разкара. Това беше и краят на кариерата му в Европа.
След това нападателят игра в Бразилия, Япония, Уругвай и Индия, преди да окачи бутонките в Хонконг.
Накрая футболът остана на втори план за Диего, чиято основна цел бе да пътува, да посети възможно най-много места и да се срещне с чужди култури.
Игра почти до 40 г. В пика си той бе един от нападателите, които можеха да носят наслада с играта си. И винаги даваше всичко от себе си на терена за своите отбори.