През есента на 1987 година президентът на Гранада Алфонсо Суарес реши да направи ясно изявление. И то бе доста смело и помпозно.
Гранада тъкмо бе спечелил промоция от третото за второто ниво на испанския футбол, но това не бе достатъчно за Суарес. Той искаше слава и световно признание.
В края на 80-те имаше малко начини за постигането на това и един от тях, със сигурност, бе привличането на най-известното име в играта - Марадона.
Диего тъкмо бе спечелил световната купа предишната година, след което триумфира и с дубъл за Наполи. Просто нямаше как отбор от Сегунда да си го позволи.
Но това не отчайваше Суарес. Знаейки, че не може да се класира за Диего, той се насочи към Раул, по-познато като Лало, или казано по друг начин - вторият от тримата братя Марадона, с шест години по-млад от Диего.
Първо и най-вече, целта на трансфера бе да привлече внимание. Но в Гранада се надяваха и че Лало не е тотално спънат в краката.
Тогава той бе само на 20 и се бе появявал на няколко пъти като резерва за родния клуб на Диего Бока Хуниорс, като имаше и няколко мача за националния отбор на Аржентина до 17 години. Не притежаваше мощната физика на Диего, но според писанията в медиите се славеше с добър ляв крак.
Преди дебюта на Лало за Бока Диего дори бе заявил пред аржентинските спортни медии, че Лало е най-добрият от тримата братя. Тази най-специална препоръка направи не само привлече вниманието към Лало, но и го направи скъпа придобивка.
Твърдеше се, че Гранада е платил 25 милиона испански песети (около 120 хиляди евро) на Бока за подписа му. Някои говореха и за тройно по-висока цена, но не беше потвърдено. Спекулация си остана и срещата между Диего и Суарес, на която най-големия брат Марадона е поставил условие Лало да бъде титуляр, преди да подпише.
Договорката, ако изобщо е имала такава между световен шампион и собственик, е била сключена срещу обещание и от другата страна. Заради трансфера на Лало в Андалусия Диего трябваше да облече фланелката на Гранада за една приятелска среща.
А съперникът? По някаква причина Гранада избира за опонент шведския Малмьо, който тъкмо е спечелил третата си поредна титла под ръководството на Рой Ходжсън.
"Малмьо бе помолен за контрола с Гранада - тогава тим от втора дивизия на Испания, по време на паузата за националните отбори - разказа Ходжсън през миналата година. Не ни обясниха защо са избрали точно Малмьо, но когато отидохме, разбрахме, че Диего Марадона ще играе в този мач."
Самият Диего звучеше доста по-въодушевен от лондонския мениджър. "Великолепната идея на Гранада да ме доведе тук с братята ми и е сбъдната мечта за мен - споделя той пред местната преса. - Това ще бъде първият път, в който и тримата ще играем заедно в официален мач."
Енергията се усещаше в целия град. Все пак всички членове на клана Марадона бяха събрани там, заедно с майката, бащата и сестрите. Всички те бяха посрещнати на летището от многобройна тълпа и фойерверки.
Един от местните вестници излезе със следното заглавие на първата си страница: "Алфредо Суарес спази обещанието си. Днес Диего Армандо Марадона ще носи фланелката на Гранада."
"Естадио Лос Карменес" бе препълнен; местните бяха изпълнили всяко кътче на съоръжението с надежда да зърнат аржентинската звезда, който започна да ги забавлява с традиционната си порция финтове и крачета още по време на загрявката.
Необичайно, Диего не бе с десетката на гърба, оставяйки я на Лало, като той облече фланелката с №9, като сложи и капитанската лента. Хюго - дълбоко стоящ полузащитник, бе оставен да носи номер осем.
Гостите поведоха рано, но братята, и основно Диего Армандо, нямаше как да оставят нещата така. Преднината на Малмьо не издържа дълго. Диего получи топката в половината на шведите, веднага я пусна към втурналия се зад гърба на защитниците Лало, който с едно отиграване с върха на пръстите я прати в мрежата.
Малмьо отново поведе през втората част, но отново Марадона изравни. Този път Диего бе голмайсторът с хубав удар от пряк свободен удар малко пред наказателното поле.
Накрая бе останало време и за още един гол, с който Гранада да грабне победата. Диего отново се отчете с асистенция, която този път бе за новия съотборник на Лало - Маноло, който отпразнува попадението подобаващо, тъй като се оказа, че това остана първият и единствен мач, който изигра с екипа на "червено-белите".
Впоследствие сезонът тръгна добре за Гранада, който се задържаше около върха в класирането. El Pais пише през 1988-а: "Пристигането на Лало съвпадна с няколко поредни победи на старта на шампионата. След представянето си Лало Марадона се превърна в идол за местните фенове."
Приятелският мач се превръща в повратна точка за клуба. В негативен аспект. "Невероятен карък обгърна Гранада, който влезе в серия от девет поредни загуби. Феновете, които пълнеха трибуните на "Лос Карменес", спряха да идват на мачовете, а Лало загуби титулярното си място в отбора."
Без значение от призивите на част от привържениците, аржентинецът не успя да се върне в състава. Но неизползването му не донесе нищо добро за Гранада, който, след като вдигна сериозен шум около клуба, в края на кампанията тихомълком се завърна обратно в третото ниво на испанския футбол.
Лало не остана в по-долната дивизия, след което игра за различни отбори в Аржентина, Венецуела, Япония и Канада, но така и никога не успя да направи нещо забележително. Междувременно, Хюго прави малко по-добра кариера. Прекарва два сезона в Райо Валекано, преди да остави сериозна среда в японската Джей лига в средата на 90-те.
Въпреки че нито един от двамата не достигна висините на Диего и Лало далеч не бе най-добрият от тримата, Хюго и Раул завинаги ще имат спомена, че поне в един мач са играли рамо до рамо с легендарния си брат.
