Да си съдереш задника за родината. Буквално. Машчерано предаде Ливърпул, но за Аржентина даваше всичко

Ако питаме привържениците на Уест Хем или Ливърпул, Хавиер Машчерано няма да бъде определен като особено лоялен играч. Но аржентинецът винаги е давал мило и драго, в някои случаи дори прекалено буквално, за отборите, за които игра по време на бляскавата си кариера.

Дефанзивният полузащитник бе спечелил титлите на Аржентина и Бразилия, преди да реши да премине в Уест Хем през 2006-а. Вече имаше едно световно първенство зад гърба си и беше свързван с Ювентус, Реал Мадрид и Барселона, но избра да поеме към Острова и да облече червеното и синьото на "чуковете".

И до днес това си остава един от най-необяснимите трансфери. Вместо в някой от топ клубовете на Стария континент, Машчерано се оказа на пейката до Алън Пардю на "Ъптън Парк", докато Уест Хем се бореше за елитния си статус.

За разлика от сънародника си Карлос Тевес, Машчерано реши да напусне лондонския клуб при първата по-добра възможност, която му се отдаде. "Не мисля, че Тевес ще напусне, защото преди няколко дни той заяви пред всички, че в неговия речник не съществува думата "провал"."

Това предполагаше, че Машчерано се е провалил, изоставяйки тима си след само шест месеца, преминавайки в Ливърпул под наем през февруари. Но след само още четири аржентинецът игра финал в Шампионската лига, демонстрирайки, че "Ъптън Парк" бе тесен за класата му.

Снимка: Getty Images

Същото може да се каже и за времето му в Ливърпул. Или поне за онзи Ливърпул. В трите си години и половина аржентинецът бе една от най-обичаните фигури на "Анфийлд", но след като предпочете Барселона през лятото на 2010-а, бе разбираемо феновете на "червените" да го обявят за предател.

Разбира се, това е възприятието на привържениците. В професионалния футбол лоялността към един клуб е все по-рядко срещана, а и трябва да бъде ясно, че всички играчи искат да се развиват, да играят за най-големите отбори, да печелят трофеи и не могат да обичат всеки тим, чийто екип са носили, по фенски.

Работата на футболиста е да бъде професионалист на терена, да дава всичко от себе си през уикендите в първенството и през седмицата в евротурнирите. Единствените, които имат истинско право да очакват нещо от тях, са семействата им - на тях играчите са наистина длъжни.

"Бях много щастлив в Ливърпул, но в Англия бе тежко за съпругата и дъщерите ми - обяснява Машчерано пред "FourFourTwo" през 2021-ва. - Тежко е да гледаш, че семейството ти не е щастливо заради езиковата бариера, заради лошото време... Трябваше да отида някъде другаде за доброто на любимите ми хора."

Sportcafe Жълт картон

"В Англия храната е ужасна и не знаеш дали няма да те застрелят на улицата"

Съпругата на Анхел Ди Мария си спомня с ужас за времето в Манчестър

Въпреки трудностите Машчерано никога не се е скатавал по терена, което би трябвало да бъде най-важното. Едва ли някой наистина може да постави под въпрос отдадеността, която аржентинецът демонстрираше по време на тези три години и половина на "Анфийлд". Затова и бе толкова ценен от ръководството и феновете.

А когато говорим за раздаване на терена, веднага в паметта изниква един инцидент от полуфинала на Световното първенство през 2014-а. Аржентина спореше с Нидерландия за място на финала с мечтата Лео Меси да намерят място до легендарните състави на "албиселесте", триумфирали със световната титла.

Двата отбора не успяха да си отбележат гол в редовното време, а в първата минута на добавеното време Ариен Робен получи шанс да реши всичко в полза на "лалетата". След пас на Дирк Каут Уесли Снайдер изведе технично с пета Робен. Ъгълът бе малък, но крилото на Байерн бе задължен да стреля в отчаян опит да донесе победата.

Тогава, като че ли отникъде, долетя Машчерано, настигайки фурията Робен, хвърли се самопожертвователно, протегна десния крак и блокира удара на холандеца.

Истински футболен героизъм - шпагат на точното място в точното време, който впоследствие имаше цената на класиране на финал. Машчерано просто направи това, което винаги е правил в националния отбор, като истинско куче-пазач, да бъде последна преграда пред защитата, а понякога и зад нея. Но даде свидна жертва.

Два дни след полуфинала халфът разкри: "Имах чувството, че се подхлъзвам, че няма да успея да направя шпагата, а и си разкъсах ануса - болката... беше ужасна."

Впоследствие Аржентина спечели след изпълнение на дузпи, но на финала дори Машчерано не бе в състояние да спаси "златния гол" на резервата Марио Гьотце в продълженията. И ако се чудите - не, разкъсването в задните части не му попречи да играе в този финал.

Със същата отдаденост играеше и на "Камп Ноу". Машчерано бе взет в Барселона с идеята да се превърне в наследник на Серхио Бускетс. Това не се получи особено - Бускетс остана първи избор на позицията си, като и досега продължава да бъде основен футболист на каталунците.

Но Машчерано приемаше всяка роля, която му се предлагаше, и често попълваше дупки в центъра на защитата. Със своите 174 см височина не успяваше да се противопостави особено сериозно на нападателите във физическите сблъсъци, но именно перфектното му позициониране и перфектно пресметнатите му шпагати му позволиха да бъде част от най-великия състав на Барса.

Докато избраните моменти от кариерите на повечето футболисти са изпълнени с голове и асистенции, тези на Машчерано изобилстват от ключови намеси в именно подобни единоборства.

Той се разписа само осем пъти в своите общо 796 професионални мача, но това и не му бе работа. Аржентинецът бе абсолютната противоположност на бляскавия модерен футболист - той бе черноработник, за когото най-важното нещо бе отборът, а основното му верую бе тотално себераздаване не за себе си, а в името на общото благо.

Само си припомнете това негово действие срещу Арсенал от осминафиналите на Шампионската лига. 90-а минута от реванша на "Камп Ноу", общият резултат е 4:3 в полза на Барса. Джак Уилшър извежда Никлас Бендтнер сам срещу Виктор Валдес, но вратарят няма смисъл да се намесва, защото нападателят е настигнат от... разбира се, от Машчерано.

Шест години по-късно Машчерано казва следното пред "Гардиън": "Този шпагат бе повратен момент. Честно казано, пет-шест месеца след трансфера ми в Барселона не мислех, че ще се задържа за дълго там. Изглеждаше, сякаш моите качества не подхождаха на тима.

Но този момент преобърна всичко. Ако Бендтнер бе успял да овладее топката и ако бе успял да ме изпревари... не знам какво щеше да се случи. Но стана обратното и накрая спечелихме Шампионската лига. Всичко се разви перфектно."

Наистина бе така, и то благодарение на един невъзпят герой, който донякъде остана и неразбран напълно до края на кариерата си.

Sportcafe Жълт картон

"Къпех се в парфюм и се наливах с кафе, за да прикрия вонята на алкохол"

Бразилска звезда разказва как се е явявал пиян на тренировки в Реал и Рома