Успехът на Дания на европейското първенство през 1992-ра е най-голямата изненада на еврофинали, преди Гърция да триумфира с титлата през 2004-та.
Историята е известна на всички. Тимът на Рихард Мьолер Нилсен е събран от плажовете в дните преди шампионата, тъй като Югославия е изхвърлена от участие заради войната в Босна. А един от героите във финала срещу Германия и автор на едно от попаденията се разкъсва между Швеция и Копенхаген. Докато тече първенството, неговата дъщеря изживява последните си месеци. За Ким Вилфорт 1992-ра е година на възход и година на трагедия.
Дания пристига на първенството във ваканционно настроение, макар половината отбор все още да играе мачове от вътрешния шампионат. Но по-важните състезатели, които се състезават в чужбина, са накарани да прекратят лятната си почивка. Треньорът Мьолер Нилсен пък е планирал да ремонтира кухнята си, но отлага реновацията за след края на първенството.
"Тогава бяхме в такава ситуация, че нямахме никакво време да мислим колко куриозно бе всичко - признава Вилфорт. - Около контролата с ОНД, когато стана ясно, че ще вземем квотата на Югославия, аз и Флеминг Поулсен бяхме на едно мнение - че ще сме в състояние да изиграем 90 минути на този шампионат - 30 срещу Англия, 30 срещу Швеция и 30 срещу Франция. Но треньорът беше с твърдото убеждение още преди началото на турнира, че можем да спечелим. На нас и през ум не ни минаваше нещо такова, но той беше водил тази селекция още при младежите и знаеше какво можем. И някак поехме неговите думи."
Наставникът е привърженик на идеята, че отборът трябва да е в хармония, затова залага на по-лек режим. А настроението е на 6.
Другият голмайстор от финала срещу Германия Джон Йенсен едва не докарва инфаркт на лекаря на отбора. Вкарва бутилка с кетчуп на тренировка и след единоборство с колега разпръсква кетчупа по целия си глезен. Докторът е в пълен шок, а всички в тима се превиват от смях на тревата. Откриването за Дания е с равенство 0:0 срещу Англия, а след загубата с 0:1 коментаторът Йорн Мадер обявява: "Това е краят на приключението, Дания отпада от турнира". Но греши. Шансовете остават при успех над Франция и загуба на Англия от Швеция. И двете неща се случват, а Вилфорт пропуска двубоя с "петлите", защото трябва да е до дъщеря си.
"Лине беше диагностицирана с левкемия година по-рано - връща се към най-тежкия момент в живота си Вилфорт. - Журналистите искаха да изкарат сензация от това, но за моето семейство това вече беше нормалното ни ежедневие. Със съпругата ми се опитахме да регулираме живота си, доколкото това е възможно. Докато аз играех, жена ми беше вкъщи и се грижеше за детето. Влезех ли у дома, за мен футболът изчезваше. Това бяха две тотално различни неща - професията ми и ролята ми на баща на едно болно дете. Пропуснах мача с Франция, защото щеше да се изпробва ново лекарство на Лине и исках да съм до нея. След терапията тръгнах отново за Швеция и пак бях футболист."
За полуфинала срещу защитаващия титлата си отбор на Холандия Рихард Мьолер Нилсен влиза в ролята на Димитър Пенев - вместо тренировка изсипва отбора си на голф игрището. А след равенство 2:2 в редовното време и продълженията Дания печели с дузпи след пропуск на Ван Бастен.
На финала с Германия Йенсен открива резултата с гол от разстояние, а Вилфорт признава, че такъв удар съотборникът му не е правил и на тренировка.
В края на срещата самият Ким затвърждава победата на "червения динамит", а празненствата в Копенхаген започват.
Пилотът на самолета от Стокхолм към датската столица умишлено кръжи над града, за да видят Лаудруп, Шмайхел и останалите герои еуфорията отвисоко.
А след празненствата Вилфорт отново е в ролята на любящия баща.
"Лине почина месец и половина след финала на първенството. Надявахме се силно на трансплантация на костен мозък от Франция, но за съжаление бе твърде късно - тъгува Ким. - С днешните възможности на медицината тя вероятно още щеше да е жива, но сега можем само да спекулираме с това. Когато Лине се разболя, за нас беше огромен шок. След това дойдоха времена, в които шансовете ѝ за живот изглеждаха доста добри. Нямаше как да сме готови за смъртта ѝ, но тя не дойде и като гръм от ясно небе. След това обаче трябваше да се продължи. Винаги трябва да продължиш."
