"Той беше лунатик - спомня си Хари Реднап. - Погаждаше номера на всички. Влудяваше ме. Набутаха ме с него в една стая, защото никой друг не искаше да спи при него.
Беше много луд. И обичаше да се перчи. Понякога финтираше противник, след което се връщаше при него, за да го финтира втори път. Веднъж се подигра и на Джордж Бест, като го накара да оплете краката."
Иронията е, че човекът, за когото става въпрос, е сравняван именно с иконата на Манчестър Юнайтед. С прякора Новия Бест Питър Ноулс е смятан за един от най-талантливите футболисти, които някога са играли по британските терени.
Това е един от най-сериозните комплименти, които някой играч може да получи, но хората, които са наблюдавали играта на Ноулс в края на 60-те години, са категорични, че сравненията са основателни.
"Хората забравят, че той беше много, много специален футболист - казваше за Ноулес бившият защитник на Уулвс Франк Мунро. - Тогава имахме добър отбор, а той бе може би най-добрият ни играч. Ако беше продължил с футбола, щеше да спечели много.
Подаваше добре, можеше да играе и с двата крака и ударите му бяха клинични. Отбеляза много голове и играеше интелигентно - беше от онези футболисти, за които не се съмняваш, че ще отбележат, когато излязат на удобна позиция."
Вместо да се окъпе в световна слава и безброй трофеи, Ноулс шокира футболната общност и на 23 г. слага край на кариерата си, за да се присъедини към сектата от Свидетелите на Йехова.
Peter Knowles signing an autograph for a fan after his last game for Wolves v Nottingham Forest on 6 September 1969, 3 weeks before his 24th birthday. pic.twitter.com/yEGWo6Soln
— 71/72 Football’s Greatest Season (@71Season) September 16, 2022
Нападателят обявява изненадващото си решение през септември 1969-а, седем години, след като пристига на "Молиню" като талантлив тийнейджър.
В погледите на феновете Ноулс притежава всичко. Пари, красива външност, слава. Мениджърът на Ливърпул Бил Шенкли обмисля дали да не го привлече на "Анфийлд", а мястото му в състава на Англия за Световното през 1970 г. е почти сигурно.
Какво повече може да иска един футболист от Острова?
Ноулс открива отговора малко след сватбата си, когато отваря вратата след почукване от представител на Свидетелите на Йехова, представил се като Кен.
Заклет атеист, след като баща му и сестра му умират, когато е на 11 г., Ноулс е скептичен, когато Кен започва с проповедта си, че за всичко си има причина.
"Баща ми беше многоуважаван човек, но почина от рак на само 42 г. - разказва пред сп. Watchtower Ноулс. - Все още си спомням колко ядосан бях при полагането му в гроба.
Само две седмици по-късно сестра ми почина. Майка ми беше разбита. Аз бях само на 11 г., но никога няма да го забравя. Качих се по стълбите, носейки мъртвото дете, и го поставих да легне на леглото. Защо ни се случи всичко това?"
Все пак Кен успява да придума Питър да отидат заедно да се помолят, след което футболистът започва да изучава Библията.
По време на предсезонна подготовка в САЩ нападателят присъства на няколко срещи на местната организация на Свидетелите на Йехова. Именно това той описва като времето, в което открива вярата.
Когато се връща в Англия, Ноулс се запътва към "Уембли", но не заради футболен мач, а за да присъства на международна асамблея на Свидетелите на Йехова.
"Никога няма да забравя тази седмица - не само присъствах на първата си асамблея, но и изиграх цели три мача - спомня си Ноулс. - Имах уникалната възможност да сравня атмосферата в съблекалнята с тази на семейния дух, който имаше асамблеята.
Можех да сравня и аудиторията, пред която играех футбол, с онези 82 хиляди души на срещата на Свидетелите на Йехова в неделя. В онази седмица осъзнах огромната разлика между живота на една футболна знаменитост и този на човек, отдаден на Бог."
Ноулс не просто шокира обществеността с резкия си завой от футбола към вярата. Съотборниците му също са изумени от решението му.
"Всички бяхме шокирани, когато разбрахме, защото това не беше типично за него - споделя още Мунро. - Той бе далеч от скромен. Тъкмо си бе купил нова спортна кола и си беше залепил името на едната ѝ страна. Звучеше невероятно."
"Много фенове ме боготворяха. Идолизираха ме, а аз знаех, че това е грешно", разказва Ноулс.
#152 - Peter Knowles of Wolves
— Miles McClagan (@TheSkyStrikers) November 23, 2020
What every footballer is wearing..... pic.twitter.com/Ubr89w6mDA
На 6 септември 1969 година, след равенство 3:3 с Нотингам Форест, Ноулс напуска терена за последен път. И никога повече не стъпва на него.
Ни вест, ни кост от него. Клубът му изпраща различни предложения за нов договор, но без отговор. Писмата са върнати автоматично. Никой няма връзка с нападателя.
Уулвс пази регистрацията му цели 12 години с надежда Ноулс да се върне. Феновете също не губят вяра, но именно вярата отвежда Питър далеч от футбола.
"Можеше страшни номера с топката - спомня си за Ноулс халфът Кени Хибит, който прекарва само 20 минути на терена с него. За Хибит това е дебют в професионалния футбол, а за Ноулс - последния мач в кариерата му. -
Обичаше да се перчи, но имаше и невероятна харизма. Не съм виждал друг футболист да играе с такава увереност като него. Той беше специален, шоумен. Играта се нуждае от повече хора като него."
"Обичах да бъда център на вниманието още със стъпването си на терена. Така е с повечето талантливи хора. Не става въпрос просто за един мач, хората искат да видят нещо необичайно. А аз правех неща, от които дори се срамувах", споделя още Ноулс.
А други биха казали "срамота" заради една провалена велика кариера.