През 1936 година в Испания бушува Гражданската война. Въстанието на гернерал Франсиско Франко, подкрепен от нацистка Германия и фашиста Италия, се превръща в тригодишно клане, което отнема живота на половин милион души.
На страната на правителството на Втората испанска република стои СССР и антифашистки доброволци от целия свят. Сред тях е и Фирмин дел Боске - бащата на треньора, който изведе Реал Мадрид до два триумфа в Шампионската лига и който направи Испания световен шампион.
Франко, на чиято страна се бие почти цялата испанска армия, установява диктаторски режим в страната след победата си в Гражданската война, който продължава до смъртта на Каудильо (прозвище на Франко, от Caudillo de España - водач на Испания - б.а.) през 1975 г. Много от противниците му търсят спасение в други страни, а тези, които остават, са подложени на кървави терори.
Веднага след войната Фирмин е изпратен в затвора за период от три години, след като е предаден от съседа си. Във времето зад решетките обаче поривът му да се бори срещу режима става още по-голям.
Висенте дел Боске се ражда през 1950-а и е второто дете в семейството. Заради политическото си минало баща му трудно си намира постоянна рабоа и е принуден да работи на няколко места почасово. Семейството ивее в Саламанка, чийто футболен клуб е далеч от елитния футбол и по онова време постоянно се лутал между втора и трета дивизия. Висенте и по-големият му брат, който също се казва Фирмин, се вмъквали тайно на стадиона, тъй като нямало как да си позволят да си купят билети, за да гледат мачове.
Междувременно, баща им продължава борбата си. Той е активист, подклажда протести, раздава антиправителствени материали, а бюрото му е пълно с нелегална марксистко-ленинска литература.
"Атмосферата вкъщи беше доста напрегната - спомня си Висенте за детството. - Постоянно слушахме нелегални радио станции като "La Pirenaica" (радио със съветска пропаганда - б.а.), а в същото време живеехме в бедност. Нямахме правото да протестираме, нито възможността да променим статута си към нещо по-добро."
Футболният пейзаж след Гражданската война в Испания е доста по-различен от този в момента. Водещите отбори по онова време са Барселона, Атлетико Мадрид и Атлетик Билбао, а по волята на Франко в хегемон се превръща Реал Мадрид. Старият стадион "Чамартин" е сринат, а в първите пет години след войната обаче постиженията на "белите" се изчерпват с място в челната тройка.
Всичко се променя през 1943-та, когато Саняго Бернабеу - приятел и съмишленик на Франк, става президент на клуба.
Той се бие на страната на Каудильо под ръководството на генерал Аугустин Муньос Грандес, който по време на Втората световна война е начело на "Синята дивизия" (военна част от испански доброволци, известна още като 250-а пехотна дивизия - б.а.) и заедно с германската армия навлиза в територията на СССР.
Веднага след назначаването си Бернабеу получава голям заем от "Banco Mercantil" за развитието на клуба, благодарение на който купува земя до стария стадион "Чамартин". На 5 септември 1944 г. архитектите Мануел Муньос Монастерио и Луис Алемани Солер са наети за строежа на новия стадион, а на 27 октомври започват строителните работи на стадиона. Новият "Чамартин" отваря врати три години по-късно с мач между Реал Мадрид и португалския Белененсеш, в който домакините побеждават с 3:1. През 1955-а стадионът приема сеашното си име и е преименуван на "Сантяго Бернабеу" - по името на президента си.
През 60-те години Реал вече е водеща сила в Испания и най-добрият отбор в Европа, печелейки първите пет издания на Купата на европейските шампиони.
В същото време Висенте дел Боске тренира в родния си град Саламанка, а вечерите е залепен за телевизора, за да наблюдава Алфредо Ди Стефано, Амансио, Игнасио Соко и останалите звезди на "кралете", които покоряват не само Испания, но и цяла Европа.
Дел Боске-старши не може да се примири с любовта на сина си към отбора на Франко и когато малкият Висенте отива при баща си, за да го помоли за позволението му да заиграе за Реал, Фирмин избеснява.
"Баща ми е от хората, които в Испания са известни като "progresista". Три години лежа в затвора заради политическите си виждания. Баща ми беше изключително отговорен, справедлив и праволинеен човек, но и доста краен в част от разбиранията си за живота. Неговото поколение е трябвало да преживее войната, след което да оцелее в следвоенния режим. Отказът на молбата ми беше разбираем", спомня си още Висенте дел Боске.
Все пак, любовта към сина му надделява над политическите му възгледи и Висенте отива в Реал. По време на пробите Висенте впечатлява скаутите на "белите" с техническите си умения и способността си да "чете" играта. Така 17-годишният Дел Боске се озовава в академията на хегемона по онова време в Испания. Колкото и да го е обичал обаче, в сърцето на баща му остава едно разочарование. "Сърцето на Фирмин беше пръснато на хиляди малки парченца - разказва семеен приятел. - Синът му играеше за отбора, който се управляваше от протеже на големия му враг."
Висенте се мести в Мадрид сам, едва след което баща му пристига при него няколко години по-късно. Присъства дори на стадиона и гледа мачове на живо на сина си, но никога не коментира играта му публично. Фирмин така и не успява да преглътне напълно избора на сина си.
В резултат на него обаче Висенте дел Боске, първо, се превръща в легенда на Реал като футболист, изигравайки над 400 мача за "белите" и спечелвайки пет титли и четири купи на Испания. След това става един от най-великите испански треньори, донасяйки две титли и два трофея от Шампионската лига на "кралете" и извеждайки "ла фурия роха" до първото си и до сега и единствено злато от световни първенства през 2010 година.
