25 февруари 2001 г. Манчестър Юнайтед води с 13 точки на Арсенал на върха в класирането и титлата изглежда предрешена, но конфронтацията между Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер е приковала световното внимание за четвърти пореден сезон.
Ако изключим проблясъка на Блекбърн от 1995-а, никой не се бе осмелявал да оспори хегемония на "червените дяволи" така, както "топчиите". Арсенал грабна шампионската титла през 1998 г., а на следващата остана само на една точка след Юнайтед. В края на хилядолетието разликата беше космическа - 18, но лондончани не отстъпваха втората позиция на друг.
В навечерието на сблъсъка на "Олд Трафорд" през зимата на 2001-ва тимът на Венгер е раздиран от проблеми в защита. Киоун, Адамс и Диксън са контузени и френският мениджър се чуди как да компенсира липсата им. Титулярната му четворка в отбрана е меко казано странна. От ляво надясно изглежда така: Ашли Коул, Олег Лужни, Игор Степанов и Жил Гриманди.
Прякото предаване започва. Камерите показват спокоен разговор между Патрик Виейра и Дуайт Йорк, а след това режисьорът акцентира на загадъчната усмивка на Тиери Анри.
Много скоро обаче усмивките по лицата на футболистите и феновете на Арсенал ще застинат. Защо ли? Ще разберете от репортажа по-долу:
2-ра минута на мача (15-та секунда от видеото) - Игор Степанов е на няколко метра зад Пол Скоулс. Докато халфът пропуска топката и се втурва в наказателното поле, отговаряйки на мъдрия пас на Дуайт Йорк, латвиецът дори няма време да се обърне. Когато най-накрая успява, Скоулс вече е асистирал на нападателя за първия гол.
18-а минута (3:25) - Рой Кийн получава топката, напредва до централната линия и праща пас към Дуайт Йорк, който бележи за 2:0. Степанов отново спи.
22-ра минута (5:48) - Почти двуметровият Степанов уж е плътно до Йорк, но след прецизния далечен пас на Бекъм, топката го прехвърля и тринидадецът отново вкарва. Хеттрик за 19 минути!
26-а минута (6:35) - Степанов нескопосано се хвърля в краката на Йорк в половината на Юнайтед в опит да избие топката в тъч, но нападателят го подминава и поднася кълбото на Рой Кийн на дузпата, а ирландецът вкарва за 4:1.
38-а минута (8:00) - Страхотна атака на Юнайтед. На левия бек Жил Гриманди е вързан на панделка и пада на задните си части, а Степанов покрива доста неадекватно Оле Гунар Солскяер, седейки на два-три метра от него. Норвежецът получава топката и лесно матира Дейвид Сиймън.
90-а минута (9:25) - Всички в Арсенал мечтаят да чуят последния съдийски сигнал. Домакините атакуват, а лондончани са в линия в опит за изкуствена засада. Но не и Лужни и Степанов. Те я покриват, а Теди Шерингам оформя разгрома 6:1.
"Откъде взехме този дървар?!", питат се привържениците на Арсенал, но логично обяснение няма. Степанов не става и за отбор от неделните лиги...
След дербито Дуайт Йорк се среща със съсипания Рей Парлър в дългия тунел на "Олд Трафорд". Опитва се да го утеши по свой начин.
"Друже, откъде го намерихте този парцал, с който избърсах пода?", шегува се нападателят.
"Ех, Дуайт, кучи сине! Това е дълга история", отговаря му Рей.
И е дяволски прав.
15 години по-късно Парлър най-накрая я разказа в своята автобиография.
През лятото на 2000 г. Арсенал се готви за новия сезон. Организират се контроли, в които се гледат потенциалните нови попълнения. Сред тях е и един висок и слаб русоляв тип. Името му е Игор Степанов и идва от Сконто Рига.
"Всичко за него веднага ни стана ясно - спомня си Парлър. - За долните лиги - ОК. Но за нас, свикнали със стандартите на Адамс, Мартин (Киоун) и Боулди (Стив Боулд), беше пълно менте - много меко казано."
Киоун скоро ще навърши 35 и знае, че краят на футболния му път е близо, но коравото куче от Оксфорд усеща, че има още няколко години голям футбол в краката си и не е готов да пусне кокала. Раздава се повече от младоците и винаги е подозрителен, когато мениджърът изпробва централни защитници, които застрашават мястото му. В отбора често го взимат за "мезе" и веднъж дори го избъзикват, че куриерът, който обслужва клубната база, е новият централен. Киоун се връзва. А човекът просто е дошъл да донесе или да вземе някаква пратка.
"Той беше идеалната мишена за бъзици - разказва Парлър. - И, разбира се, започнахме да го дразним с нестабилния латвиец."
Звездите на "топчиите" са наистина изобретателни.
Всеки път, когато Степанов докосне топката, хвърли се на шпагат или даде точен къс пас на няколко метра, цялата скамейка избухва в аплодисменти. Недоумяващият Киоун е видимо притеснен от това: "Стига бе, пичове, този не е чак толкова добър."
Тогава към постановката се присъединява и Денис Бергкамп. Великият холандец и Мартин имат по-специални отношения. Често на тренировките бранителят играе "на нож" срещу суперзвездата. "Трудно ти е сега, но ще ти е лесно в битките. По този начин те подготвям за тях", казва Киуон на Денис.
Холандецът цени много съотборника си, но в името на шегата се решава на сладко отмъщение. А и заради постоянните му "тесли", с които го "подготвя" за истинските битки.
В контролата, в която Венгер гледа Степанов, Бергкамп сяда точно зад мениджъра.
"Игор опита пас, а топката отлетя някъде извън стадиона, но Денис скочи на крака и започна да крещи: "Леле какъв играч!" директно в ухото на Арсен."
Мачът свършва, а в столовата звездите се превиват от смях на майтапа на гърба на Киуон и Степанов. Всяко чудо обаче е за три дни. И скоро забравят за дългия латвиец.
Но седмица по-късно, връщайки се на базата Колни, го виждат да седи спокойно на пейка на припек.
"Какво правиш тук?", пита го невярващият на очите си Парлър, за да чуе отговора: "Подписах за четири години."
"Невероятно! Арсен не беше разбрал, че просто се подигравахме на Мартин. Но едно е, когато глупак като мен се прави на шут, а съвсем друго, когато Денис прави комплименти на някого. По-вероятно е да се вслушат в неговите думи", връща събитията Рей.
След фиаското на "Олд Трафорд" Игор изиграва още само 4 мача за Арсенал, но във визитката му е вписано, че е шампион с тима от сезон 2001/02.
Редица британски издания поставят латвиеца начело в класациите си на най-големите "дървари", вдигали титлата в Премиършип.
FourFourTwo дори го класира на девето място в листата на най-слабите играчи в историята на Висшата лига изобщо.
Но Денис Бергкамп си го харесваше. Поне за пред Мартин Киоун.
