3 септември 1989 г., стадион „Маракана“. Бразилия приема Чили във финална световна квалификация за Мондиал 1990. „Кариоките“ са единственият отбор, който е участвал на всички световни първенства и е на път да го направи отново.
20 минути преди края на редовното време домакините водят с 1:0 и са спокойни, тъй като и равенство ще ги класира за Италия `90.
Изведнъж камерите се обръщат към чилийската врата. Вратарят Роберто Рохас се превива на тревата и се държи за лицето, а до него угасва факла. Съотборниците му тичат към него. Пристига и съдията. Всички започват да ръкомахат, а медицинският екип нахлува на терена.
Бразилците започват да се притесняват – изправени са пред забрана да участват на предстоящия мондиал. „Веднага ми мина през акъла, че може да не отидем на Световното първенство“, казва Рикардо Гомеш пред CNN.
След около три минути паника чилийските футболисти изнасят вратаря си извън терена с окървавено лице.
Катастрофата за Бразилия идва след още толкова – мачът е прекратен. Една хвърлена факла от агитката на домакините е на път да им коства участието на най-големия футболен форум в света.
Телевизионните камери не са това, което са в момента. Нито една не е успяла да хване точния момент на „удара“, но тогава на помощ се притичва един фотограф.
Журналистът Пауло Тейшейра разкрива историята на снимката, която спасява Бразилия. „Не успях да хвана момента, както и повечето фотографи. Но имаше един човек до мен, Рикардо Алфиери, мой добър приятел. Попитах го „Рикардо, успя ли?“, а той ми отговори: „Да, направих 4-5 снимки.“
Тейшейра мигновено осъзнава важността им. Приятелят му обаче работи за японско списание и има договор да изпрати непроявени снимки. „Няма да те пусна да напуснеш страната с непроявени снимки. Само ти имаш доказателство, че Рохас мами”, казва му Тейшейра.
Веднага след двубоя Тейшейра чува как чилийски коментатор съобщава, че е видял факлата да удря Рохас по главата. „Отидох при него и му казах, че Рикардо има снимки. Той го включи на живо по радиото, след което цялата атмосфера се промени.”
„Десет минути по-късно, президентът на Бразилската футболна конфедерация (BFC) Рикардо Тейшейра (никаква връзка между двамата, просто съвпадение на имената – бел. ред.) влезе в съблекалнята, където бяхме. Лицето му беше бяло, черно, червено, жълто – имаше всички цветове.
„Къде са снимките?”, ни попита. Отговорих, че са при мен. Това беше най-ценното нещо на света тогава, а Тейшейра искаше да е сигурен за снимките. Аз обаче имах доверие на Алфиери, защото той просто е най-добрият.”
Започва работата по проявяването на снимките. Globo дори плаща пет хиляди долара за тях. „Когато ги видя, Тейшейра бе толкова облекчен.” В понеделник Globo излиза със снимките, на които се вижда измамата на Рохас, а Тейшейра пътува за централата на ФИФА в Швейцария.
От международната федерация приемат снимките за доказателство. Дават служебна победа за Бразилия с 2:0, което класира „кариоките” на Мондиал 1990. ФИФА наказва Чили за преждевременно напускане на терена и забранява на страната да участва на Световното първенство през 94-та.
Роберто Рохас пък е наказан с доживотна забрана да не играе футбол – впоследствие отменена през 2001-ва, повече като символичен акт.
Впоследствие се оказва, че Рохас е опитал една от най-големите и най-добре подготвените измами. Скрил е бръснарско ножче в ръкавиците си и сам е порязал лицето си.
„Срещнах Рохас няколко години след това и той си призна. Той не е лош човек, просто имаше лош ден и направи грешка. Планът, който Чили бе подготвил, не бе за вярване, наистина невероятно. А най-странното бе, че имаха добър отбор тогава”, казва журналистът от CNN Пиърс Едуърдс.
Тогава Рохас е на 32. Продължава да се занимава с футбол в Чили, но като треньор. Година по-късно пристига и интересно предложение.
„През 1993-та треньорът на Сао Пауло, Теле Сантана, дойде в Сантяго (столицата на Чили) и предложи на Роберто да започне работа като треньор на вратарите”, споделя съпругата му, Вивиан Рохас, пред CNN.
Рохас приема предложението и въпреки постъпката си, никога не е имал проблеми в Бразилия.
„Роберто винаги е бил обичан в Бразилия – продължава Вивиан. – Най-важното за бразилците бе, че той постъпи като човек. Призна си и му бе простено.”
Роберто Рохас става треньор не на кого да е, а на великия Рожерио Сени – вратарят с най-много голове в историята. Дори за кратко е начело на Сао Пауло през 2003-та.
Прякорът му, Кондора, е жив и досега. В Коло-Коло, където Рохас играе четири години, започва кариерата на друг чилиец с ръкавици – Клаудио Браво. Бившият вратар на Барса и настоящ на Манчестър Сити в началото е наричан Малкия кондор.
Вече на 59, Рохас живее с трансплантиран черен дроб, след като се е разболял от хепатит С. В Бразилия името му ще се помни вечно – и заради инцидента, и заради човека и треньора, който беше.
