Годината е 1980-та, а Манчестър Сити празнува вековния си юбилей с демонстративен мач. През първото полувреме Кажимеж Дейна играе в бяло, а през второто – в светлосиньо. Вкарва и за двата отбора, а мачът завършва 2:1. ”Sto lat, sto lat, niech żyje, żyje nam...” – “100 години, 100 години, да живее 100 години...“, пеят феновете на „гражданите“.
Той обаче остава на този свят само още 10.
Историята на Дейна започва от Старогард Гдански и завършва някъде на магистралата в Сан Диего. Това е историята на един от най-великите футболисти на Полша – невероятно надарен атакуващ полузащитник, който едновременно е обичан и мразен в собствената си родина, въпреки че извежда „дружината“ до най-безпрецедентните успехи в цялата й история.
Това е пътуване, белязано от разрушен брак, финансов банкрут, кариера, манипулирана от полския комунистически режим и... роля на големия екран редом до Майкъл Кейн и Силвестър Сталоун.
Кажимеж е петото от осемте деца в семейството – които всъщност са девет, ако броим и осиновената му сестра Уанда, чиито родители са убити по време на Втората световна война. Прякорите му са безбройни – Кажю, Каж, Кажак, Кака – последният лепнат от прочутия му съотборник – вратарят Ян Томашевски, който го бъзика, че върви като „kaczka“ (патица). Влюбва се в топката от най-ранна възраст. „Нямахме пари за обувки и играехме боси, но дори така кълбото не се отлепяше от крака му“, спомня си сестра му Тереза.
ЛКС Лодз е първият клуб, който дава шанс на Дейна. Дебютира на 19 години, но изиграва само един мач за представителния отбор. Причината – важни хора веднага забелязват елегантния му стил и невероятни способности, които го правят потенциална звезда. Решено е, че трябва да подсили тима на армията – Легия (Варшава), за да е близо до погледа на националните селекционери. Макар че е полузащитник, качествата му са универсални. По-късно Франц Бекенбауер ще каже, че Дейна „може да играе навсякъде по терена“ заради изключителното му чувство за позициониране и ориентация.
Томашевски пък набляга на „мръснишките“ му удари по време на тренировка: „Аз бях титуляр в националния, един от най-добрите вратари в Полша... но от 10 изстрела Кажю ми вкарваше 11. Не бях виждал някой, който да умее така да фалцира. Караше ме да изглеждам глупаво. Заради това хем го обичах, хем го мразех. За мен той бе герой. Виждал съм го наобиколен от трима-четирима защитници и изведнъж... него го нямаше, нямаше я и топката. Никой не знаеше как се е случило. Беше фантастичен. Футболният му интелект бе ненадминат. Виждаше играта като никой друг“.
Талантът на Дейна го прави особено ценен за властите. Държат го под ключ във Варшава, което едновременно го съсипва, но и го калява.
През 1972 г. извежда Полша до олимпийската титла в Мюнхен, отбелязвайки и двата гола във финала срещу Унгария. На 17 октомври 1973 г. Полша гостува на Англия в решителна световна квалификация на „Уембли“. Тимът на сър Алф Рамзи вече е загубил гостуването на „дружината“, но на свой терен всички очакват победа и подпечатване на визите за Мондиал'74. Мачът обаче завършва 1:1, англичаните отпадат, а Полша отива на световното. Дейна изнася рецитал, унижавайки многократно отчаяните съперници. На финалите във ФРГ съотборникът му Гжегож Лато става голмайстор №1, но признава, че всичко е започнало от онази студена вечер в Северен Лондон. „През 1974-та светът разбра за силата на полския футбол. Още в онзи мач на „Уембли“ обаче ние почувствахме, че сме готови за нещо велико. Тогава Кажю беше изключителен“, казва Лато.
Полша завършва на трето място на мондиала. „Дружината“ не просто е страхотен колектив, но разполага и с виртуози на топката. Лато вкарва 7 гола, Анджей Шармах добавя 5. За Томашевски обаче няма съмнение, че успехът се дължи преди всичко на двама души: „Треньорът Казимеж Горски и Дейна бяха нашето вдъхновение. Кажю бе човекът-оркестър, той дирижираше цялата ни игра. Всички говореха за Бекенбауер и Кройф, но този мондиал даде на света и Дейна. Той заслужаваше същото признание. Четеше играта 20 секунди преди всички останали“.
Дейна завършва годината като трети в класацията за „Златната топка“ след Кройф и Бекенбауер. Сдобива се и с лейтенантски чин в полската армия.
Извън терена Дейна е тих характер. Съотборниците му казват, че у него няма нито специална харизма, нито живец. „Като човек не привличаше вниманието. Не обичаше да говори. Казваше нещо, само когато се наложи. Ако футболният му интелект можеше да се пренесе у него като човек, той щеше да е минимум астрофизик. Щеше да е невъобразимо интелигентен“, смята Томашевски.
По признанията на Казимеж Горски, който му е треньор в Легия и в националния тим, Дейна е роден индивидуалист, но има една слабост: жените. В мига, в който мине покрай хубава дама, забравя за самоизолацията си и започва да търси компания. „Често се случваше да събера момчетата, но Кажю да го няма. „А, той си говори с рецепционистката“, ще ми каже някой. Кажю не говореше друг език, освен полски. Само Бог знае как го е правил“, спомня си Горски.
Ситуацията обаче се променя, когато Кажю среща Мариола. Всеки ден Дейна тренира с Легия, после се мята на влака за Познан, за да се върне на другата сутрин във Варшава. И така ден след ден – изминава над 600 км. За всички, които го познават, това е чиста лудост. Романсът им обаче процъфтява. По време на световното през 1974 г. Кажимеш и Мариола вече имат 4-годишен брак и едногодишен син на име Норберт.
Към средата на 70-те Дейна вече е обект на интерес отвсякъде. Интер и Милан отправят запитвания, Байерн е готов да плати огромна сума за онова време, както и Сент Етиен, а Реал Мадрид е толкова отчаян в намерението си да го привлече, че му изпраща фланелката с №14, за да я „пробва“.
Барса има Кройф, така че Реал иска Дейна. Фен му е и принцът на Монако. Кажю иска трансфер, но държавата не дава. Набързо му „организират“ интервю в Żołnierz Wolności (Войник на Свободата), от което трябва да стане ясно, че цялата му кариера щяла да протече в Полша. Близките му обаче знаят истината. Докато Роберт Гадоча и Влодзимеж Любански са пуснати съответно в Нант и Локерен, ембаргото за Дейна продължава.
Постоянно потисканият гняв го превръща в герой за едни и в дявол за други. Феновете на останалите отбори (освен Легия) го мразят неистово. Пикът на гнева им идва на 29 октомври 1977 г., когато Полша завършва 1:1 с Португалия и си гарантира класирането за световното в Аржентина.
80 000 зрители във Варшава виждат как Дейна вкарва с феноменален изстрел директно от корнер..., но не спират да го освиркват цял мач.
При смяната му малко преди края на мача стадионът се тресе от дюдюканията по адрес на Кажю. Той сяда на пейката с каменно лице. По-късно, в съблекалнята, проронва само една дума: „Защо?“.
На световното в Аржентина Полша стига до втората групова фаза, но отпада и не успява да повтори постижението си от предишния мондиал, а Дейна пропуска решителна дузпа срещу домакините. У дома стоварват цяла вина върху него.
За Мариола Дейна в този миг съпругът й е свършен за Полша. „Той отчаяно искаше да се махне. Трябваше да се махне. След световното нарочно ни оставиха известно време във ФРГ... Знаехме, че не трябва да се връщаме. Щяха да изпочупят колата му, да го нападнат, да го замерват с камъни – и това нямаше да са други фенове, а полски. Всичко това, само защото играеше за Легия. Кажю натрупа твърде много омраза и разочарование у себе си“, спомня си тя.
През есента на 1978 г. на Дейна най-после му е позволено да излезе зад граница. Семейството се насочва на Запад – но не към Италия, Испания или Франция. Дестинацията е Манчестър Сити, и то по стечения на обстоятелствата. Делегация от „Мейн Роуд“ пристига в Полша, за да отмъкне младия Збигнев Бонек, но партията не разрешава. Посоченият е Дейна – който междувременно отхвърля оферта от нюйоркския Космос на Пеле.
Трансферът е почти сюрреалистичен – Легия обявява, че не иска пари, а оборудване. Така англичаните доставят медицинско оборудване и копирни машини за 110 000 паунда, на колкото се оценява сделката. Самият Дейна пък е принуден да се представи пред новите си работодатели във военна униформа.
Кажимеж акостира на „Мейн Роуд“ през ноември 1978-ма, когато вече е на 31. Клубът обаче е в преходен период и през следващите 18 месеца целият гръбнак на първия отбор е разпродаден. Същевременно Англия се тресе от жестока политическа и социална криза. Никой от близките и приятелите на Кажю не е убеден, че изборът му е правилен.
“Кажю не можеше да отиде на по-лошо място", казва Томашевски. "В Англия имаше само едно – бягане, бягане, бягане. Спомням си, че веднъж го посетих в Манчестър и той ми каза: „Ян, всичко, което правим, е да тичаме. Тичаме от съблекалнята до терена, после пак тичаме и се връщаме обратно в съблекалнята, тичайки. Не спираме да тичаме. Това не е футбол“.
31-годишният Дейна не е готов за това. Не е готов и за централен нападател, който да засича безкрайните центрирания – а в Сити го използват точно като такъв. През цялата си кариера дотогава Кажю има не повече от 5 гола с глава, но въпреки това в Манчестър решават, че ще играе като таран.
Дейна не успява да се впише в английския футбол. И въпреки че семейството му е до него, той е самотен и нещастен.
За 3 години в Сити вкарва 12 гола в едва 38 мача. Полузащитникът Гари Оуен, който напуска тима 6 месеца след пристигането на поляка, си спомня колко трудна е адаптацията на Кажю: „Всичко, свързано с него, бе сиво. Не в лошия смисъл, но бе така. Ние бяхме в Запада, той бе от Източния блок. За всички ни, включително и за него, ситуацията бе странна. Той носеше само сиви и черни дрехи – сякаш още беше в казармата. Това беше проблемът. Като футболист можехме само да му се възхищаваме, но не съм сигурен, че в Англия той бе истински щастлив“.
Кратък проблясък идва от неочакваната покана да се снима в лентата „Бягство към победата“ от 1981 г., където му предоставят второстепенна роля. Поне за момент Дейна възвръща крайно крехкото си самочувствие – ако не за друго, поради факта, че е сред хора като Силвестър Сталоун, Майкъл Кейн, Ози Ардилес и Боби Муур. В документалния филм от 2003 г. за баща си, Норберт Дейна разказва, че появата му в Холивуд е била вълшебен миг: „Приятелите ми не можеха да повярват, когато им казах, че татко се е снимал във филм. Разпитваха ме как изглежда Сталоун... Баща ми беше добър футболист... но да кажа, че е и кинозвезда, това вече беше велико“.
Дейна напуска Сити в посока Сан Диего Сокърс през януари 1981 г. Решава да последва вълната световни футболни знаменитости – Пеле, Бекенбауер, Джорд Бест, Кройф, поканени да променят футболния ландашфт в САЩ. Но отново изпуска правилния момент – в началото на 80-те Щатите вече не са място за играч от неговия калибър. Понася и колосален финансов удар, след като агентът му Тед Миодонски го подлъгва да инвестира в съмнително бизнес начинание. Дейна губи цяло състояние – над 1 милион долара.
Разорен и отчаян, той се променя до неузнаваемост. Посяга към чашката. През юни 1987 г. вече няма нито отбор, нито дори дом. Три пъти е арестуван за шофиране в нетрезво състояние. Бракът му е разбит.
Последният фойерверк в сгромолясващия му се живот е участието в демонстративен мач в Дания през лятото на 1989 г. Събира се заедно с Томашевски, Лато и други от „златното“ поколение. Бившите му съотборници усещат промяната у някогашния си капитан. „Той не бе на себе си. Беше нервен и угрижен. Усетих, че Полша му липсва. Предложих му да се върне. „Ще видим... Може би след година“, отвърна ми той. Не го видях никога повече“, връща се назад Томашевски.
“На летището се разплака. Не искаше да се връща в Щатите, искаше да си дойде в Полша. Но с какво?”, добавя Лато.
В ранните часове на 1 септември 1989 г. колата на Дейна се врязва в паркиран камион на магистралата в Сан Диего. Кръвната проба показва два пъти повече алкохол от допустимото. Няма следи от спирачки. Дейна е идентифициран по документите и брачната халка. Погребан е с покривало на лицето.
В джоба му са открити 50 цента, а в колата му – 22 футболни топки. Новината за смъртта му обикаля света и предизвиква вълна от скръб. Полша все още е зад Желязната завеса и братята и сестрите на Дейна разбират за кончината му от новинарските емисии.
Съпругата му Мариола, с която официално се разделят няколко седмици по-рано, го погребва в Сан Диего. Нито един от бившите му съотборници не успява да присъства на опелото.
През 2006 г. Легия оттегля завинаги фланелката с №10 в негова чест. След смъртта си Дейна се превръща в национален герой. Днес в Полша има негови статуи, трибуни и цели стадиони се кръщават на името му. По улиците се рисуват графити с образа му. Дори хора, които никога не са го гледали на живо, го издигат в култ – сякаш страната и феновете му искат прошка, макар и твърде закъсняла.
Но вероятно най-подходящият епитаф за живота на Дейна може да се открие в родното му място – Старогард Гдански. Мотото на града е “Tu rodzą się gwiazdy” – “Тук се раждат звездите“.
30 години по-късно звездата на Дейна все още не е угаснала.
