Датата 28 септември 1983 г. е малко по-специална за Полша и нейния футбол. Същия ден в Гданск се играе двубоят между местния тим Лехия и Ювентус от турнирите на УЕФА. В състава на италианците, воден от прочутия треньор Джовани Трапатони, играят световни имена като Мишел Платини, Паоло Роси и голямата полска звезда Збигнев Бониек. Мачът се очертава като изключително вълнуващ, но след неговия край никой няма да говори за футбол...
По онова време комунистическа Полша е задушавана от режима на генерал Войчех Ярузелски - избил, арестувал и натикал в затворите опозицията на управляващата клика, обединена около католическата църква и профсъюза „Солидарност". Клерикалният враг на комунизма отец Попиелушко е ликвидиран, а лидерът на синдиката Лех Валенса се озовава в затвора заедно със съратниците си. В Полша цари военно положение, заплашващо повече от 10 милиона симпатизанти на „Солидарност".
Сред 30-те хиляди зрители на стадиона в Гданск, въпреки старанието на силите на реда, успява да се промъкне не кой да е, а самият Лех Валенса, излязъл от затвора няколко месеца по-рано след масов протест на международни организации и присъдена Нобелова награда за мир. Точно на полувремето профсъюзният лидер, организирал голямата стачка срещу режима в корабостроителницата в Гданск три години по-рано, се надига от мястото си, за да го видят всички. Стадионът изригва: „Солидарност! Солидарност!", напук на комунистите, обявили опозиционния синдикат извън закона.
Треньорът на Полша Йежи Ястребовски свидетелства: „Бяхме в съблекалнята, когато чухме какво става отвън. Всички викаха „Солидарност!" Побиха ни тръпки..."
Заради скандиранията държавната телевизия забавя прякото предаване на второто полувреме с шест минути. Но и през останалото време лозунгът „Солидарност! Солидарност!" ехти в полския ефир.И макар че Лехия губи с 2:3, по-старите запалянковци от Гданск казват и до днес, че това е най-великият мач, на който са присъствали.
Впрочем две седмици по-рано 80 от тях са успели да си издействат да отидат на екскурзия за първия мач в Торино. Обратно се прибират само 11 души, останалите искат политическо убежище. Но сега 30 000 техни събратя реват „Солидарност!", напук на режима на диктатора Ярузелски. „Този мач ни даде импулс за всичко, което се случи в следващите години", твърди Пьотр Адамович, друг от лидерите на профсъюза.
Именно двубоят Лехия - Ювентус, от който са излъчени в цял свят репортажи със скандиранията, е считан за окончателното публично легитимиране на „Солидарност" в Полша, чийто лидер Лех Валенса впоследствие ще стане президент на страната, преди да се окаже, че има досие като агент на полските тайни служби под псевдонима на агент „Болек". Дързостта на 30-те хиляди в Гданск да скандират името на „Солидарност" е възприета от международната общност като знак, че полският народ изцяло е на страната на опозиционния профсъюз, а не на режима на генерал Ярузелски.
Всъщност историята в Гданск е само финалът на големия футболен протест срещу комунизма в Полша.
Именно най-популярната игра влиза в помощ на борбата с болшевиките, когато се налага. Един от първите футболни опозиционери се казва Станислав Терлецки, нападател на ЛКС Лодз. Син на университетски преподаватели и национал на Полша, Терлецки завършва физическо възпитание и история. Говори свободно английски език. Вместо да чете комунистическата преса, този изумителен футболист се снабдява под масата с дефицитните „Нюзуик" и „Тайм". Твърди публично, че иска да сформира профсъюз на футболистите.
През 1980 г. става голям трън в очите на управниците от Варшава. Преди гостуването срещу Италия в Рим вратарят Млинарчик се напива кьоркютук и закъснява за летището. Терлецки лично го докарва с колата си на аерогарата, а след това заедно с останалите тартори на отбора Бониек, Смоларек и Жмуда се застъпва за него пред шефовете на федерацията. А когато „Дружина полска" стъпва в Рим, Терлецки организира аудиенция за националите при папа Йоан Павел II, който също е поляк. Срещата е голям удар срещу комунистическата пропаганда от Варшава.
Затова след завръщането полските управници раздават сурови присъди.
Терлецки и Бониек са извадени за една година от националния отбор на Полша, а Млинарчик и Жмуда - за осем месеца. В знак на протест срещу санкциите селекционерът Рихард Кулежа доблестно си хвърля оставката. А Терлецки първо участва в студентските стачки в Лодз, а след това получава политическо убежище в САЩ.
Но за останалите национали на Полша пътят продължава към световното първенство в Испания през 1982 г. Точно тогава светът живее със събитията около „Солидарност" и кървавия режим на генерал Ярузелски. В болшевишка изолация и със затворени граници, за Полша това е единственият повод да се представи пред света. В групата си „Дружина полска", предвождана от храбрия си капитан Владислав Жмуда, завършва с две нулеви равенства срещу Италия и Камерун, а победата с 5:1 над Перу праща хората на треньора Антони Пиехничек във втората фаза на турнира.
Там поляците се падат в група с Белгия и СССР. Хеттрик на Бониек носи триумфа с 3:0 срещу белгийските „Червени дяволи" начело с уважавания футболен спец Ги Тис и големия нападател Ян Кулеманс. Но съветският тим на Константин Бесков също бие Белгия, макар и само с 1:0. Така последният двубой между представителите на комунистическия СССР и раздираната от политически противоречия Полша ще трябва да определи полуфиналиста.
Стадион „Ноу Камп" в Барселона става арена на нажежените страсти между опитващата се да отхвърли комунизма Полша и СССР, стегнат в хватката на режима на Леонид Брежнев.
А картината, предавана от камерите на „Евровизия", показва трибуните с полски запалянковци и огромните плакати с надпис „Солидарност", чийто лидер Лех Валенса тогава гние в затвора. Известният коментатор Дариуш Шпаковски има честта да предава на живо този мач, в който Полша изкопчва геройско 0:0 и продължава напред за сметка на „Сборная команда" от Съветския съюз. А гласът на Шпаковски звучи в ефира със същото обаяние като този на Ян-Новак Йезорански: Куриера от Варшава, легендата на полската съпротива срещу фашизма, който след войната оглавява полската секция на радио „Свободна Европа" и информира сънародниците си за истинското положение в родината им. Сега Шпаковски предава голямата футболна битка, в която Полша излиза победител.
В крайна сметка поляците печелят бронзовите медали, а на следващата година Лех Валенса се появява на онзи мач в Гданск, легитимирал настроенията за демокрация сред народа. Ето как футболът, „най-важното от маловажните неща", понякога може да влияе на историята, макар и малко.
