Чилийската легенда Карлос Касели бе един от първите открити противници на режима
"Когато топката мине край гредата, ти можеш да се разплачеш или да се разочароваш. Но ако загубиш свободата си? Ще плачеш и хленчиш, или ще се бориш за нея?". Въпросът е от футболния революционер Ерик Кантона, който обяснява през 2000 г. защо твърде рано се е отказал от играта и е тръгнал по друг път. Към свободата.
Тук обаче ще прочетете историята на един друг футболен бунтар, за когото вероятно не сте чували. А светът знаеше за него след едни от най-бурните събития в Южна Америка от началото на 70-те.
Преди 45 години, в едни сложни времена за онзи регион, се роди легендата за човека, който не подаде ръка на Аугусто Пиночет.
Името му бе Карлос Умберто Касели Гаридо, роди се през юли 1950-а в Сантяго. Запазва като фамилно име не Гаридо, а Касели. Така решава сам, да остане с името на татко си. Баща му е унгарец, което обяснява името Caszely, нетипично за страната и тази част на континента.
Съдбата решава точно това странно за Чили име да остане изписано със златни букви в местната футболна история. И не само футболна.
Годината е 1973-та, а датата - 11 септември. Връщаме се цели 28 години преди ОНЗИ 11 септември, който промени света пред очите ни със сриването на кулите близнаци в Ню Йорк. Близо три десетилетия по-рано, пак на тази дата, Чили е разтърсен от не по-малко драматични събития.
Превратът на Аугусто Пиночет и самоубийството на президента Салвадор Алиенде смразяват обществото и света.
Държавният глава предпочита да пусне куршум в главата си, отколкото да се подчини на военните и лидера им. Настават мътни времена, неясни дни за страната. Хиляди изчезват, хиляди са убити, хиляди са измъчвани и Чили е в условия на пълна неяснота за бъдещето. Първите дни след преврата са на шок - никой не знае какво и как ще се случи. Но едновременно със страха от неизвестното, чилийците чакат един исторически футболен мач.
Три седмици по-късно националният отбор трябва да играе срещу СССР в плейоф за класиране на Мондиал 1974. Съперникът отказва да пътува за Сантяго в знак на протест срещу случващото се в Чили.
Половината футболен свят подкрепя решението на Сборная, но има и много "против". Естествено, всичко е политика. В Москва отлично осъзнават, че ходът ще има огромен отзвук.
Светът вече е научил, че Националният стадион в Сантяго се е превърнал в "политически концлагер" и над 7000 души са затворени в него. Доклади на международни организации в следващите години разкриват, че над 40 000 са минали през стадиона-лагер за няколко седмици.
Та, към футбола. СССР отказва да играе в такъв мач и пише до ФИФА, че "няма да участва в двубой на стадион, пропит с кръв". Световната централа не вижда нищо нередно и разрешава мача. Да кажем, че ФИФА се е променила много като гъвкавост и трезво взимане на решения днес, ще излъжем.
Били са същите костюмирани парвенюта, които са гледали повече лични облаги и политически изгоди, отколкото хора, които да помагат на футбола.
Нелирично отклонение, но фактите са, че неявяването на отбора от Източна Европа оставя един мач на гротеската. Чилийците излизат на терена, дриблират след първия съдийски сигнал и бележат в празната врата. Реферът свири край, а в протокола се вписва резултат 2:0. След 0:0 в Москва месец и половина по-рано, това означава, че Чили отива на Мондиал!
Един нереален мач в ненормална обстановка. Разбира се, не и за местните вестници, които прокламират "победата на своите". Феновете, които никак не са много по трибуните - около 13 000, дори не аплодират "гола" в празната врата. Някак вяло се ръкопляска на чилийците, хората си тръгват с още по-неясното усещане, че не са гледали мач и нищо не е наред. Както и в останалото, случващо се около тях в страната.
Човекът с унгарската фамилия - Касели, по това време вече е звезда на Чили. Той казва нещо, което не се приема добре от режима, но пък е прегърнато от хората: "Срам ме е. Отборът ни направи нещо, за което ще се говори 100 години, но не като велико постижение, а като за световен срам.".
Защо този човек не се радва на класирането на Мондиал? Предисторията обяснява всичко.
Още на 19 години Карлос вече е лидер на Коло Коло - най-титулувания местен отбор. Той печели две шампионски отличия, преди през същата тази 1973-та да стане голмайстор на Копа Либертадорес, като вкарва и на финала срещу адски силния аржентински Индепендиенте. Неговият Коло Коло губи след драма и трети мач за трофея, но Касели е популярен вече в целия континент.
С наболия си мустак, този набит 170-сантиметров тип е любимец на публиката. Бележи над 80 пъти в първите си 6 сезона в Коло Коло, но събитията от 11 септември 1973-а го отвращават.
Наследствено, заложено от родителите, Касели е с леви убеждения. Основател и главен двигател на синдиката на футболистите в Чили, който става мишена на Пиночет след преврата.
Те са твърде влиятелни личности сред народа, за да имат такава организация и свобода да говорят. Касели обаче не е докоснат и с пръст. Това би било прекалено, той е градска легенда, твърде популярен е. А как им се иска да го "докоснат с пръст"... Карлос не се притеснява да си казва мнението - както след гротеската, която уж трябва да е бараж за Мондиал.
Дни след пропадналия мач срещу СССР на 21 ноември 1973 г., нападателят прави немислимото за един чилийски играч по онова време. Подписва в Европа, отива в испанския Леванте.
Открито се обявява срещу случващото се в Чили и напуска страната. Дава голямо интервю в испански ежедневник (не спортен), в което говори за ситуацията в родината си.
Не се притеснява да нарече нещата с истинските им имена, докато в Европа информациите за случващото се са доста размити и прекривени през различни призми. В Сантяго тръгва слух, че хората около Пиночет, които всячески опитват да наложат позитивен имидж на новия режим, натискат Касели да не бъде викан в отбора за световното в Германия през 1974 г. Дори открито се говори, че лично лидерът нарежда - "без мустакатия".
Но Карлос е в състава, защото просто няма по-добър нападател.
В испанския Леванте е вкарал 15 гола в 22 титулярни мача, което стига и до феновете в Чили като информация, нищо че няма интернет и телевизионни предавания от Испания.
Той е в страхотна форма, ореолът му на суперзвезда се подсилва и политиката остава на заден план. Не можеш да не го извикаш за Мондиала, няма как. Никакво световно без Ел Чино!
Прякорът Ел Чино (Китаеца) се ражда заради ниския му ръст и леко дръпнати очи. Това е само единият от двата прякора, които го правят митична фигура в Чили.
Събитията водят до нов съдбоносен ден, като онзи през ноември с полупразния стадион и липсващия съперник.
През юни 1974-та Пиночет кани в двореца отбора, който се готви да замине за Западна Германия на Мондиал. Това е паметен ден.
"Студени вълни ме обливаха, докато този човек, приличащ на Хитлер, с неговата шапка и тъмни очила, идваше към мен. Когато застана отпред и подаде ръката си, аз скрих моята зад гърба."
Думите са на Касели, казани години по-късно. Лицето на диктатора остава непроменено. Хората около него гледат свирепо, а играчите са в тотален ужас. Не се случва нищо, разбира се, но усещането в отбора е, че Касели ще пострада много сериозно за дързостта си.
Някак историята излиза извън двореца и отива из улиците в следващите дни, седмици... Влиза в домовете, из малките кафенета, канцелариите и фабриките... Разчува се из цялата страна, че най-добрият нападател на Чили е отказал да се ръкува с Аугусто Пиночет. Това е първият акт на бунт, открит и безстрашен, срещу лидера на преврата. Дори безумно смел.
"Аз казах "не" на диктатурата. На всякакво ниво! Казах "не" на тормоза и убийствата, на страха. И те ме накараха да си платя...", спомня си много години по-късно.
Цената, която плаща Касели, е голяма. Майка му е вкарана в политически затвор и измъчвана.
В това време синът и играе за страната си на Мондиал 1974. И пише история. Но не по начина, по който би искал да го направи. Той дори не разбира за случващото се, няма телефонни линии с родината от Западна Германия, няма никаква връзка.
Отборът е като в затвор по време на първенството. Заобиколен от военни, доверени хора на Пиночет, които следят от ставане до лягане за всяка стъпка на играчите. Никой не е допускан до събития около световното, организирани за тимовете. Във всеки германски град, в който има мачове, се правят приеми за футболистите - но вместо да иде да вечеря и да поговори с бразилските национали, чилийският отбор е затворен в хотела си. Атмосферата в отбора, съответно, е ужасно тежка. На никой не му се играе, а съставът не е лош.
Касели, който е напълно несъгласен със случващото се, изпуска нервите си.
Извън терена говори открито пред съотборниците за "позорното отношение към нас", което веднага стига до началниците в Чили. Но на терена също му е трудно да се сдържа.
Още в първия мач срещу Западна Германия, нападателят с мустаците сритва съперник и е изгонен с директен червен картон. Той става и първият футболист в историята, на когото е оказана "тази чест" в мач от Мондиал. Касели опозорява чилийския футбол с това исторически първи червен картон на световно първенство - така е представена случката в родината му. Разбира се, хората разбират на какво е подложен и той, и отборът, години по-късно. И какви неща са се случвали с майка му, докато той е трябвало да "представя с чест Чили на Мондиала".
Касели не се прибира изобщо от ФРГ, остава в Испания още четири години, играейки за Еспаньол в Барселона. След това се връща в Коло Коло, който е постоянен шампион по това време, за да изиграе още 7 години за този клуб, на който се превръща в абсолютна легенда.
Кариерата му е блестяща - през 1979-а е избран за най-добър играч на Копа Америка, но Чили губи финала в три мача от Парагвай.
Съдбата му е такава - да блести, но да не стига до паметната титла и на клубно, и на национално ниво. Големите трофеи му убягват с драматични загуби на финали.
Идва и най-големият удар в личен план на футболния терен.
През 1982-ра изпуска дузпа срещу Австрия на световното, а гол може да прати Чили напред. В родината му за първи път се обръщат срещу него. Казват, че не си дава зор с националния екип, че е твърде стар (а е на 32)... Несправедливо е, защото в това време той е нанизал 105 гола в 170 мача за Коло Коло във втория си период и има статистиката от 29 попадения в 48 двубоя за Чили. Феноменални цифри. Суперзвездата обаче пропуска онази дузпа и народът си намира жертва.
Наричат го Rey del metro cuadrado - Кралят на квадратния метър, буквално, но всъщност се има предвид наказателното поле. Това е вторият култов прякор, освен Ел Чино.
Най-важните дни от живота на Карлос Касели предстоят, те не свършват с дузпата срещу Австрия.
През 1985-а той се отказва от футбола и Коло Коло организира прощален мач на същия Национален стадион, където са се случвали онези събития от началото на 70-те, втрещили страната.
Над 80 000 се изсипват на трибуните за мача на Касели и това е огромен удар за режима. На този ден от стадиона за първи път се чува рефрен, който става символен за протести на чилийците: "Nunca mas" (Никога вече). Това е открит бунт срещу Пиночет, който още е на власт по това време. Разбира се, вдъхновен от Касели.
Влиянието на мустакатия дребосък, който никога не изоставя убежденията си, не спира дотук.
През 1988-а е свикан референдум за "да" или "не" на управлението на Пиночет, с който той иска да се бетонира за още 8 години. Резултатите се считат за формалност в негова полза в седмиците преди гласуването.
Но два дни преди референдума - чудо.
По националната телевизия върви някакво публицистично предаване, в което една възрастна жена се появява и разказва историята си. И, незнайно как нецензурирано, започва да говори за мъченията, на които е била подложена. Пиночет е подценил влиянието си в онзи момент в телевизията, където вече има свободни хора. Подценил е и на думите на тази дама. Тя се казва Олга Гаридо, а синът и е Карлос Касели.
Той също излиза и казва силни думи срещу режима, призовавайки хората да кажат "не". Майка му е била измъчвана ужасно в дните, в които той е играел в Западна Германия на Мондиал 1974. Разбрал е за това месеци по-късно, а тя е пазила тайните си от обществеността 14 години. За да ги извади пред хората преди референдума.
Пиночет губи с 44:56 процента, а това "не" на чилийците е историческо - то предизвиква първите демократични избори от началото на 70-те, след което и падането на режима през март 1990 г.
И един последен детайл, оформил митичния статус на малкия мустакат идол на Сантяго.
Месеци преди появата на Олга в телевизионното студио, обърнала вота (общоприето схващане в Чили), Касели е сред поканените над 300 гости на прием в двореца "Ла Монеда" при Пиночет. Той е призван като "много популярен" гражданин на столицата.
Отива. Слага червена вратовръзка, категоричен жест на убежденията му, на възгледите и на протест. Вече доста поостарял, диктаторът не е забравил онази скрита зад гърба ръка от 1973-та и се приближава към Касели. Кимва му, а нападателят отвръща, но пак без да подаде ръката си. Пиночет прави жест, сякаш реже вратовръзката, след което се усмихва леко и иска снимка с футболната знаменитост. В отговор Кралят на наказателното поле поклаща глава - "няма да стане". И отказва фото, което днес би струвало хиляди долари и би било символно за историята на Чили.
Но Касели няма как да се снима с Пиночет. Той не се отказва от позицията си. Днес продължава да е все така култова личност в родината. На 68 години е, в добро здраве, вечно позитивен и усмихнат. Води предаване за футбол по националното радио и никога не спестява никому нищо. Е, говори и за политика понякога, но признава, че избягва да влиза в тази тема.
През 2015-а той изнесе топката на терена за финала на Копа Америка между Чили и Аржентина на същия стадион в Сантяго, който промени съдбата на страната. И неговата. После се сля с морето от еуфория след първия трофей в историята на националния отбор на страната.
Месеци по-късно се усъмни в мотивацията на някои от звездите на отбора, без да се притеснява да критикува дори Санчес и Видал, които са със статут на божества в Чили в последното десетилетие.
Такъв си е от едно време Карлос Касели. Не му пука да си каже мнението. Защо да се притеснява от реакциите на Алексис и Артуро, след като навремето не се е уплашил от Аугусто?
