В днешно време е трудно да отидеш до Манчестър и да не видиш "Олд Трафорд". Стадионът в никакъв случай не е сред най-високите сгради в града, но със сигурност е сред най-емблематичните в него.
Тетърът на мечтите е видял и преживял всичко. Изстрадал е всяка секунда от славната история на клуба. Помни бомбардировките по време на Втората световна война, изпадането, трагедията в Мюнхен. Пази спомена и за безбройните титли и триумфи, превърнали Юнайтед в гигант от световна величина.
Цялото това велико наследство обаче нямаше да е факт без помощта на едно куче.
Но всичко по реда си. Ще стигнем и до важната историческа роля на симпатичния санбернар Мейджър, а сега малко предистория.
В началото на 20 век професионализмът постепенно си проправя път в английския футбол, а спортът заема все по-важна част от обществения живот.
Блясъкът и големите пари все още са далеч от играта, но обичта към отборите расте от ден на ден.
Манчестър Юнайтед, известен като Нютън Хийт тогава, е сред по-малките клубове в региона - и като фенска база, и като възможности.
През 1898-а тимът печели Ланкашър Къп след победа над Блекбърн, което е голям успех, но в никакъв случай не облекчава финансовите му проблеми. Те датират още от присъединяването му към Футболната лига през 1892-ра, а Хийт постоянно е във финансова криза и на ръба на оцеляването.
Отборът играе на схлупения "Банк Стрийт" - стадион в близост до пушещите комини на химическия завод, на който отровите във въздуха са толкова непоносими за дробовете на футболистите и феновете, че понякога мачовете се прекъсват.
Нютън посреща 20-и век като втородивизионен отбор, а безпаричието става още по-нетеърпимо. На всичко отгоре президентът и основен кредитор Уилям Хийли иска да му бъде върнат дълг от 242 паунда и се обръща за това към съда.
В касата на Хийт обаче няма нито пени, а когато задълженията на клуба достигат 2500 лири, е обявен фалит.
Банкрутът датира от февруари 1901-ва, когато е убит окончателно ентусиазмът на футболистите и малцината му привърженици.
"Банк Стрийт" е затворен и всички очакват, че ще бъде последвана съдбата на просъществувалите кратко клубове Ню Брайтън Суифтс ФК и Бъртън Суифтс ФК, които си отиват по същия сценарий.
Капитанът Гари Стафорд обаче отказва да се предаде. Пристигнал от Крю Аликзандра през 1896-а, само година по-късно вече е капитан и безспорен лидер на Нютън.
Осъзнал безизходицата, талантливият защитник решава да се организира благотворителен базар в центъра на Манчестър, а целта му е набирането на 2670 паунда, колкото е нараснал дълга на Хийт с лихвите.
За да привлече по-голямо внимание и повече посетители, Стафорд взима на базара и кучето си - санбернара Мейджър, който вместо бъчвичка с бренди на врата си има касичка за подаяния и привързано за гърба сандъче за по-едри дарения.
Въпреки огромните усилия на Гари, инициативата му не донася достатъчно пари за избавлението на клуба, а за капак - в последния ден на базара изчезва и домашният му любимец.
Стафорд трябва да се примири не само с окончателната гибел на отбора, чиято лента носи доскоро, но и със загубата на кучето, което семейството му отглежда с любов от няколко години.
Съдбата обаче си знае работата и отчаянието е кратко.
Докато се разхожда из града, футболист на Нютън вижда обява за намерено домашно куче в един от пъбовете до манчестърската пивоварна.
Казва на Стафорд и без да се замисля капитанът тръгва към кръчмата, където му предстои срещата, която преобръща историята.
Собственик на пъба е Джон Хенри Дейвис - заможен човек с процъфтяващ бизнес, който държи редица заведения в Манчестър и Салфорд.
По това време Джон търси да купи куче за подарък за рождения ден на дъщеря си и когато се натъква на Мейджър, няма съмнение, че го иска за четириног любимец на детето си.
На срещата със Стафорд бизнесменът разбира болката му и без много заобикалки му предлага сделка, която устройва и двете страни - пивоварът ще купи Нютън Хийт и ще изплати всичките му дългове, а в замяна Мейджър ще бъде подаръкът за рождения ден на дъщеря му. Футболистът, естествено, страда за кучето си, но не се колебае нито за миг: "Да бъде!", казва защитникът и Нютън се прощава с талисмана си, но си откупува живота.
През март 1902 г. се провежда историческо събрание в Ню Айлингтън Хол, на което Стафорд обявява, че ще инвестира 2000 паунда в Хийт заедно с Дейвис и още трима местни бизнесмени от Манчестър.
Ключова част от новото начало е промяната на клубните цветове от зелено и жълто на червено и бяло. Също така, за мениджър е назначен Ърнест Магнал, под чието ръководство е спечелена и първата титла.
Месец по-късно се провежда втора среща, на която се дискутира новото име на клуба.
"Предлагам Манчестър Юнайтед", плахо прошепва 19-годишният фен на име Луис Рока, но първоначално не му обръщат внимание.
Манчестър Сентрал и Манчестър Селтик се оформят като фаворити, но отпадат. "Първото звучи като име на гара, а второто е много индустриално", провиква се някой и следват одобрителни възгласи. Така един тийнейджър става кръстник на клуба, който днес е символ на величие във футбола.
По-късно Рока заема редица отговорни длъжности на "Олд Трафорд" и отдава дните си на Юнайтед. На него се приписва и заслугата за осъществяването на контакта с Мат Бъзби, който от средата на 40-те до края на 70-те пише история с "червените дяволи".
Що се касае до Мейджър - прекарва остатъка от живота си в къщата на Дейвис, където го даряват със същата любов, с каквато и предишните му стопани.
В крайна сметка той е кучето герой, което изиграва съдбоносна роля за сбъдването на мечтите в манчестърския театър на футбола.
