За братята Кличко, може би, е изписано всичко. И двамата станаха световни шампиони, легенди на ринга и продължиха с възхода си и след края на спортните си кариери. Владимир е успешен бизнесмен и филантроп, докато Виталий се насочи към политиката и в момента е кмет на Киев.
Но историята на семейство Кличко е истински трилър – от онези хубавите, старите.
Първото дете на дядо им и баба им е било разстреляно от фашистите
Предците на братята са украински казаци. Най-дълбоките познати корени на семейното дърво стигат до дядото на боксьорите – Родион Петрович. Той е роден в малко градче в Черкаска област (днешна Украйна) и работи в град Смила като полицай. Там среща съпругата си – Тамара Ефимовна Етилсон.
През 1934-та им се ражда син – Владимир, а четири години по-късно Родион е пратен да служи в Переслав. Той преминава на служба и през Волин, преди да бъде привикан в Днипропетровск за допълнителни курсове. Съпругата му и малкият Владимир пък се връщат в Смила, където ги сварва войната.
През август 1941-ва градът е окупиран, а първото нещо, което правят нацистите, е да изпратят всички евреи в гетото. Сред заточените са и Тамара Ефимовна и синът й, но разделени. Скоро са разделени и от живота и смъртта. Почти всички еврейски затворници са разстреляни, включително и седемгодишният Владимир Родионович Кличко.
Бабата на боксьорите се спасява като по чудо. Според някои източници, роднини на съпруга й са успели да я приютят и скрият в едно село – Воровинка, в Городищенския район. Дотогава, Родион Кличко вече се е бил завърнал в Смила.
Германците, на практика, не стигат до града, но работата им там се върши от полицията. В продължение на повече от година Тамара живее на тавана в онази къща и излиза да подиша чист въздух и за кратки разходки само през нощта. Иначе, е щяла да бъде разстреляна, заедно със семейството, което я е приютило.
След освобождението на Смила от нацистите през 1944-та, Кличко се завръща в полицията, където продължава да работи като следовател. Но не след дълго е назначен като един от хората, които да водят депортацията на кримските татари.
Около 200 хиляди кримски татари са били изселени от Крим през май 1944-та. Жени, деца и мъже са били натоварени във вагони за добитък и по заповед на Йосиф Сталин са били преселени в Узбекската ССР.
Искали са да кръстят Виталий Кличко Спартак – в чест на римския гладиатор
Бащата на двамата боксьори е роден в Казахстан. Владимир е кръстен в памет на разстреляното от нацистите първо дете на Родион и Тамара. Там са родени и лелите на братята – Раиса и Анна.
Владимир Родионович Кличко прави успешна военна кариера. Завършва като пилот и участва в мисии в Чехословакия, Киргистан, Казахстан и в Прибалтийските републики. Майката на боксьорите – Надежда Улянова, работи като начална учителка. Почти цялото семейство на Надежда умира по време на Гладомор (масовият глад в Съветска Украйна през 1932/33 г.).
Владимир Родионович се издига до ранг генерал-майор (командващ ВВС), работи за НАТО, като е бил и военно аташе на Украйна в Германия – където двамата братя започват пътя си към световния връх в бокса. По-големият син – Виталий, е роден в Киргистан през 1971-ва, докато Владимир – в Казахстан пет години по-късно.
През 2006-а Виталий разказа как баща им е искал да кръсти най-големия си син Спартак – в чест на римския гладиатор. Но това не се харесало на съпругата му. И двамата са избрали интересен начин да решат спора си.
„Баща ми попитал първия човек, който ги посетил в дома им: „Кажи едно мъжко име.“ „В смисъл?“ – бил отговорът. „Просто кажи едно мъжко име“, настоял Владимир. Човекът се замислил и казал: „Владимир“. И така решили“, споделя Виталий пред Sports.ru.
През 1985 година семейство Кличко се завръща в Киев.
Благодарение на доброто положение на баща им и работата на майка им като учителка, двамата братя получават възможно най-доброто образование. Като високопоставен член на армията, Владимир-старши изпраща синовете си в най-добрите училища, а майка им е натоварена със задачата да следи как се справят. Затова и братята Кличко владеят няколко езика, като и двамата имат защитени докторантури по „Спорт и наука“ в университета в Киев.
Като един от командващите военновъздушните сили, Владимир Родионович е мобилизиран при опита за справянето с една от най-големите катастрофи в историята на човечеството – Чернобил. Трагедията се случва през 1986-а, когато двамата братя са на 10 и 14 години.
„Живеехме на около 100 километра от реактора, в близост до летището в Киев, където работеше баща ни – разказва Владимир пред Grantland.com през 2011 г. – Спомням си как самолети и хеликоптери кацаха и излитаха постоянно в опит да овладеят радиацията.
Когато военните машини се прибираха от Чернобил, ги миеха с вода на базата, в която живеехме. Водата се събираше в дупки, а ние пускахме малки хартиени корабчета в тях. По онова време никой не знаеше колко сериозна е радиацията. Накрая, децата от моето училище бяха евакуирани и пратени край Азовско море в Южна Украйна. Голяма част от града бе евакуирана. Но Виталий остана.
Баща ни беше един от първите на мястото на експлозията – добавя Виталий в същото интервю. – Работеше там в продължение на месеци в опитите да ограничат радиацията и в работите по разчистване на мястото.“
През 90-те братята са свързвани с украинската мафия
Виталий и Владимир винаги са имали сериозни физически данни. Виталий започва с кикбокса още на шест години. Един от първите му успехи в бокса е бронзов медал на Спартакиадата на СССР – точно преди разпада през 1991-ва. Малко по-късно и Владимир влиза в спорта. През 1993-та става европейски шампион за младежи, а година по-късно – вицешампион на Световното първенство.
Двамата братя стават все по-добри и когато е на 17, Виталий пътува с украинска делегация за турнир в САЩ. Там се сблъсква челно с реалността и осъзнава каква пропаганда, всъщност, върви в бившия СССР.
„През целия ми живот ни бяха казвали, че САЩ е ужасна страна – казва Виталий, отново пред Grantland през 2011-а. – Че това са изключително агресивни хора и че всички се стрелят по улиците. Казваха ни, че американците искат война с Русия и че ще ни вземат за техни роби. Аз също го вярвах и в един момент осъзнах, че може да ми се наложи да защитавам страната си от американците, които искат да завладеят целия свят.
И когато отидох там, не можех да разбера защо хората са толкова дружелюбни към нас, дори повече от руснаците! Страхотна храна, прекрасни плажове... Почувствах се като дете на Коледа. Винаги съм си мислил, че има само един вид сирене и то има само едно име – „сирене“. Но в супермаркетите там имаше стотици видове сирена! Щеше да ми падне челюстта. Когато се прибрах, всички ме питаха как е било в САЩ. По онова време за един руснак беше по-лесно да отиде на Луната, отколкото да пътува до Щатите. Хората се впечатлиха от всичко, което им разказах.“
Владимир допълва: „По онова време при нас беше дошъл командир от американската армия. Един ден му обясних, че още от 12-годишен стрелям с Калашников, мятам гранати, минавам през тунели, участвам във военни подготовки и уча какво се прави при танкова атака. Той ме погледна неразбиращо и ми каза: „Моля?!? Когато аз бях на 12, ходих в „Дисниленд“, за да видя Мики Маус! За какви неща мислите вие тук?“ Какво да кажа – подготвяхме се. Бяха ни промили мозъците.
Когато Виталий се прибра от САЩ, ми донесе специален подарък – бутилка „Кока Кола“. В Съветския съюз всички бяхме чували за „Кока Кола“, но никой не я беше опитвал! Бях толкова щастлив.“
След разпада на СССР, братята растат с нарастващо западно влияние. Плакати на Чък Норис и Арнолд Шварценегер висят на стените в детската им стая, а Владимир разказва как любимите им филми са били „Конан Варварина“, „Терминатор“ и „Червена топлина“.
През 90-те обаче братята се замесват и в не особено чисти игри. Двамата са смятани за приближени на Виктор Рибалко, по прякор Рибката, син на кадрови военен. Бившият министър-председател на Украйна Николай Азаров, който през 1994-та работи към Комитета за борба с организираната престъпност, не се изказва ласкаво за тях.
„До 1999-а Киев бе разделен на няколко територии, които се владееха от различни криминални групировки – казва Азаров. – Рибката, Черепа, Киселия... Ами Кличко? Нека ме съди, ако иска! Виталий Кличко беше от хората на Рибката. Кличко знаеше как да бие здраво. Занимаваше се с кикбокс, който винаги е привличал криминалните контингенти. Той беше много близък до Рибката – едър бизнесмен и по онова време лидер на организирана престъпна група. Рибката даде 200 хиляди долара, за да промотира Кличко. Така започна кариерата му в Германия.“
Има едно видео, на което се виждат Рибката и още няколко човека как се разхождат из Ню Йорк след триумфа на Владимир Кличко на Олимпиадата в Аталнта. След това посещават дома на промоутъра Дон Кинг. Украинските боксьори така и не успяват да стигнат до договор с Кинг, но започват да работят с германския промоутър Клаус Петер Кол, с когото си сътрудничат в продължение на десет години.
Според различни източници, Рибката е прибирал процент от печалбите на братята както от дейностите им на ринга, така и извън него. През 2005-а властите в Крим застреляха мафиота и точно по същото време Виталий и Владимир спряха да работят с Кол. През 2012-а пък промоутърската компания „Юниверсум“, начело на която бе Кол, фалира.
Впоследствие всички знаем как братята се изкачиха до световния връх в бокса. За щастие, баща им също.
Владимир Родионович плаща сериозна цена за участието си в операцията в Чернобил. Умира от рак през 2011-а, на 64-годишна възраст. Но успя да види и двамата си синове световни шампиони по бокс.
