Марк Лорънсън, железният бранител на Ливърпул от 80-те години, разказва за финала с Рома за КЕШ от 1984-а, спечелен от мърсисайдци след дузпи на "Олимпико"
Няма по-голямо предизвикателство от това да излезеш във финал за КЕШ в задния двор на опонента.
Това е най-великият момент в кариерата ми - да спечелим титлата на стадиона на Рома.
Но още преди мача знаехме, че нашият тим от 1984-та ще победи римляните.
Разбрахме го още при "опипването" на терена, когато ливърпулското трио от бивши играчи на Мидълзбро - Дейвид Ходжсън, Крейг Джонстън и Греъм Сунес - започна да пее.
Пееха песен на Крис Риа, един от най-известните хора от Мидълзбро: "I Don’t Know What It Is But I Love It". Пееха толкова силно, че съперникът ни със сигурност ни е чувал в съблекалнята си.
Знаеха колко сме спокойни и разбраха, че няма да се смутим от нищо.
Останалото е история.
Дори треньорът на Рома каза, че в момента, в който е разбрал, че ще загубят, е, когато ни е чул да пеем тази песен.
Те опитаха всичко възможно, за да ни разколебаят.
По онова време не се тренираше на стадиона на съперника вечерта преди мача. Трябваше да си намерим къде, а от Рома ни изпратиха по средата на нищото и на някакъв терен покрит с кучешки... Досещате се. Няма нужда да казвам, че не се притеснихме и вместо тренировка, си направихме разходка.
Помня Джо Фейгън да казва: "Спокойно, момчета. Това показва колко се притесняват от нас."
Опитаха всичко, за да се чувстваме некомфортно преди мача, но бяхме готови. Когато казвам "ние", имам предвид най-добрия отбор на Ливърпул, в който съм играл.
Винаги можеш да вкараш с такива като Йън Ръш и Кени Далглиш за съотборници.
Кени тъкмо се бе завърнал от контузия и в европейските мачове играеше малко по-назад - зад нападателя.
Самият мач не беше нещо особено. Вкарахме щастлив гол, след което ни изравниха. Но не беше през моята зона, а през тази на Алън Хансен.
Така се стигна до дузпите, в които Гробелар показа знаменитите си "спагетени" крака.
Вероятно бяхме аутсайдери от бялата точка, защото в подготовката за мача тренирахме дузпи и загубихме от една от юношеските ни формации.
Стив Никол каза, че ще бие, само ако е пръв. Именно той започна и пропусна.
Колкото и добър да беше Гробелар, не успяваше дори да се доближи до това да им хване дузпа, но поведението му определено смути римляните и се поздравихме с трети трофей за годината.
Не вярвам тази история отпреди толкова време да дава предимство на сегашния Ливърпул в два мача срещу Рома, но нямам съмнение, че хората на Юрген Клоп ще продължат.
Имат сили да победят и въпреки че италианците създават положения и вкарват голове, на никого не му е приятно да играе срещу емоционален Ливърпул, изпълнен с енергия и желание.
Моето усещане е, че ако и двата отбора играят на върха на възможностите си, Ливърпул ще победи.
Дали Мо Салах ще се раздаде докрай срещу бившия си отбор? Единствената опасност е да не прегори.
Но магията на Салах и Фирмино е в това, че са възможно най-близкият тандем до Ръш и Далглиш.
И затова съм убеден, че Ливърпул е на финал.