На паркинга спира поне 20-годишно черно BMW, а от него слиза Тони Флигар. Качил е няколко килограма, но с невъоръжено око се вижда, че някога е бил във форма и е притежавал спортна осанка.
Флигар е най-добрият приятел на Златан Ибрахимович от детските години, а случката се развива в квартал на Малмьо близо до кея.
Това е и мястото, на което Златан започнал да упражнява ножичните си удари преди повече от четвърт век.
"Не боли, когато скачаш във водата и се упражнявахме с часове. Знаехме, че момичетата ни гледат и с всеки следващ опит ставахме все по-смели. Играехме на точки и винаги печелех", твърди Флигар.
Ето защо книгата му носи името "Някога бях по-голям от Златан".
По онова време Флигар и Зиге (детският прякор на Златан) са неразделни, а по-късно ще станат и съотборници в отбора на Малмьо.
Основното им занимание е да правят пакости, както подобава на всички истински момчета, а дейността им се простира от крадене на колелета до бой с пръчки в близката горичка.
Когато на били на своите (или чужди) BMX-ове, гледали видеозаписи на Ромарио и Роналдо и после усъвършенствали финтовете си. Футболните им възгледи обаче били различни още по онова време.
"Моят идол беше Шиърър, а той мразеше английския футбол, само защото знаеше, че аз го обожавам. Такъв си беше. Мечтаеше да играе в Италия и сбъдна мечтата си", спомня си Флигар.
Когато най-сетне трябвало да се отзоват на безбройните опити на майка му да се приберат вкъщи, започвала битката за джойстика на PlayStation-а.
"Бяхме като братя, а в много аспекти имах бащинско влияние върху него. Хем се съобразяваше, хем не спираше да се бори и да държи на своето", спомня си още Тони.
"Искаше да е по-добър от мен във всичко - с момичета, във футбола, на електронните игри, но бях като планина за изкачване пред него."
Ибрахимович вече дълги години е сред най-големите звезди във футбола и получава по 300 хил. паунда на седмица в ПСЖ, а преди няколко години Флигар останал на улицата без дом и без пукната пара.
"Когато Златан разбрал, че ще пиша историята си, пратил смс на един общ приятел: "Кажи на Тони да си затваря плювалника, защото ще съжалавява." Но все още го обичам."
Двамата не са си продумали вече 13 години...
Златан е обсебен от идеята да спечели Шампионската лига. "Превърна се във фикс идея", пише в автобиографията си "Аз съм Златан". През 2010-а Барселона загуби от Интер на Жозе Моуриньо на полуфинал, а с Аякс и Ювентус стигна до четвъртфинал. Сега му предстои нов такъв с Челси.
"Може би съдбата му е да не спечели никога Шампионската лига", предполага Флигар.
А бившият нападател на Малмьо знае доста за знака на Фортуна. През 1999-а Малмьо играе с Халмщад мач за оставане в елита, а в последните минути получава правото да изъплни дузпа. Флигар е само на 17, но застава на точката.
"Това наперено копеле...", пише Златан в книгата си. Шутът на Тони е спасен и Малмьо изпада за първи път в историята си.
"Тони беше замразен. Това беше моментът, в който взех предимство над него, а той никога не успя да си върне предишното ниво", твърди Ибрахимович.
Флигар губи футболна почва под краката си и се лута в отбори като Асириска, Веен Визбаден, и македонския ФК Цементарница преди да дойде истинското му падение.
"Не толкова много алкохол, колкото наркотици - трева, кокаин, и комар. Проиграх всичко. Не можех да намеря заместител на това да бележа голове на терена."
Междувременно Златан вдига титли с Аякс, Ювентус, Интер и Барселона.
"Когато играех в Германия, му пратих смс, а той ми върна: "Кой Тони?" Отговорих му с шега, която само той можеше да разбере и да бъде сигурен, че съм аз, но той повече не ми изпрати съобщение.
ОК, има си друг живот. Ако го видя сега обаче, ще му кажа: "Ела тук, копеле, нямаш право да ме унижаваш. Дори нямате представа колко близки бяхме.
Първият европейски мач, който е гледал, бе на Трелеборг срещу Блекбърн през 1994-а. Закара ни татко. Между нас имаше страхотно приятелство. Познаваме се от 6-годишни и правехме всичко заедно.
Може би кариерата му го промени. Първата му планина за изкачване бях аз, а втората - Лионел Меси."
Златан искал да играе в центъра, но Гуардиола го натикал на крилото заради аржентинския гений.
Напереният Златан не издържал и си стегнал багажа.
"Поведението му не се харесва на много от колегите му, но си е такъв. Като бяхме малки все искаше да мачка топката, да дриблира и да лъже, но му казах, че е централен нападател и работата му е да бележи", казва Флигар.
Вероятно Тони е повлиял на бившия си приятел и някои от попаденията на Златан влязоха във футболните учебници.
"Аз съм единственият човек, който наистина познава Златан", пише той в книгата си.
Със сигурност би му било приятно да грабне топката и да потренира нови финтове със Златан на старата поляна, но това повече няма да се случи. Времето е отминало безвъзвратно.
Вместо това Тони ще застане пред телевизора в апартамента на майка си в Малмьо и ще гледа четвъртфинала на ПСЖ срещу Челси и своя стар познайник.
"Можеше да напиша една различна книга, но исках да отдам дължимото на преживяното със Златан", завършва Флигар.
