Един следобед през декември 2000 г., Джосеп Мария Мингея и Карлес Рексач се наслаждават на студената си бира в барселонския тенис клуб "Помпея".
На онази среща, високо на хълма Монтжуик, гледащ към каталунската столица, присъства и Хорхе Меси - баща на едно аржентинско момче на име Лионел.
Според мита, тогава Рексач взима една салфетка и на нея изписва кратък договор, който гласи, че ФК Барселона ще привлече малкия Лионел.
На следващия ден съдържанието на салфетката вече е прехвърлено върху официални документи, за да бъде убеден все по-изнервеният Хорхе да завърши сделката.
Съдбата на Джосеп Мария Мингея и неговият принос към пъстрата история на Барселона сякаш са били предопределени. Той е израснал в квартала "Лес Кортс", където се намира не само "Камп Ноу", но и предишният стадион на Барса "Камп де лес Кортс".
Както често се случва, бащата предава на сина обичта към футболния клуб и малкият Мингея става член на Барселона още от 5-годишен. Джосеп следва право и после става треньор на университетски футболен отбор, преди да получи едно неочаквано телефонно обаждане през декември 1969 г.
Тогава Барселона, само на 4 т. от дъното на испанското първенство, назначава за треньор англичанина Вик Бъкингам, който не знае нито дума испански и се нуждае от преводач.
От другата страна на телефонната линия е Ектор Карера, секретар на Барселона, който търси човек, владеещ английски, но и наясно с футболната материя.
Всъщност английският на Мингея е съвсем ограничен и е научен по време на две летни ваканции на Острова, но както всеки фен би направил, той се съгласява без колебания и смята да се учи в движение. На следващата сутрин точно в 9 Джосеп Мария Мингея влиза с уверена крачка в съблекалнята на любимия си тим и се представя на Бъкингам на английски. В началото не липсват езикови трудности, но двамата завръзват силно приятелство, а Барса постепенно намира формата си и завършва на пето място в шампионата.
Прогресът продължава през следващия сезон, когато каталунците финишират втори и изпускат титлата само заради по-слаби показатели в преките двубои с Валенсия.
Барса също така печели Копа дел Генералисимо - предшественика на Купата на краля - но впоследствие Бъкингам напуска заради здравословни проблеми.
Вместо това да се превърне в края на Мингея, всъщност се оказва едва началото на неговия бляскав престой в клуба.
Заместник на Бъкингам е холандецът Ринус Микелс, на когото предстои да се превърне в един от най-великите треньори на всички времена. Мингея не само остава като преводач, но успява да се издигне и до пост на помощник-треньор. През 1974 г. Барса най-сетне стига до титлата след 14-годишна пауза.
През следващата година клубът се разделя с Ринус Микелс, а Джосеп Мария Мингея също тръгва по нов път и започва работа като секретар в Еркулес. След години Мингея признава, че именно периодът с Ринус Микелс и пребиваването в Еркулес са го научили на всичко необходимо за футбола.
Това се оказва безценен курс, през който Мингея научава основните дейности в един клуб на терена и извън него, наясно е с тренирането на играчите и с уреждането на техните договори. Вместо да се върне при "блаугранас" или да стане секретар или треньор другаде, той решава да се превърне във футболен агент - точно когато по ирония професията е забранена от ФИФА и смятана за вредна за футбола. Забраната не отказва Мингея, който пътува интензивно, най-вече в Южна Америка, решен да открие следващата голяма звезда на световния футбол.
През 1978 за президент на Барса се кандидатира Луис Нунес, а Мингея е част от неговия доверен кръг "Тимът на десетимата". Именно Мингея има голям принос за това Нунес да включи в екипа си Карлес Рексач. Популярен сред феновете футболист, който е в края на състезателната си кариера, Рексач оказва решаващо влияние, за да спечели Нунес изборите и да оглави клуба.
Режимът на Нунес не е универсално подкрепян от всички фенове, но продължава цели 22 години (най-дългото президентство в историята на Барселона), през които са спечелени 30 трофея. Именно Луис Нунес превръща Барса във футболния титан, който познаваме днес.
Едно от важните първи решения на президента е да разшири капацитета на "Камп Ноу", а Мингея е този, който осъзнава, че за да се пълни стадионът трябва да се привличат звезди от чужбина.
Сред първите набелязани е аржентинският тийнейджър Диего Армандо Марадона, по онова време в Архентинос Хуниорс. Тогава Аржентина се управлява от брутална военна диктатура и естествено, това прави преговорите по трансфера изключително тежки.
Джосеп Мария Мингея заминава за южноамериканската страна и сяда на преговори с адмирал Карлос Лакост в най-известния концентрационен лагер на режима - ЕСМА. Там хиляди дисиденти са измъчвани и убивани, буквално под носа на Мингея, докато той спазарява най-скъпата сделка в дотогавашната футболна история на по чаша вино и сочна пържола.
Двете страни договарят трансфера през февруари 1981-а, но режимът решава да пусне Марадона в Испания чак след края на Мондиал 1982, като Мингея дори посредничи за преминаването на Марадона в Бока Хуниорс за един сезон преди пристигането му на "Камп Ноу".
За да осъществят трансфера, в Барселона се възползват и от кризата на песото, и от падането на военната хунта след войната за Фолклендските острови.
Сделката за 7.6 млн. долара е обвита в мъгла и от нея се облагодетелстват не един и двама, останали в сянка.
Самият Джосеп Мария Мингея твърди, че неговата комисионна за привличането на Марадона не е била кой знае колко висока, но трансферът бил много важен за репутацията му.
През следващите години от президенството на Нунес, Джосеп Мария Мингея осъществява редица ключови трансфери, оформили дрийм тима на Йохан Кройф. Агентът е в основата на привличането на Гийермо Амор, Мигел Анхел Надал и Ромарио.
През 1984-а Мингея почти договаря и Уго Санчес, но по-късно сделката е блокирана от треньора на Барса Тери Венебълс, който предпочита Стив Арчибалд на "Камп Ноу", а мексиканецът отива в Реал Мадрид и става легенда.
Разбира се, големият удар през 1990 г. е българинът Христо Стоичков, чийто трансфер напомня този на Марадона заради преговорите с армията - тогава военните ръководят ЦСКА от името на Българската комунистическа партия.
Този път обаче Мингея прибира голяма комисионна от трансфера и урежда Стоичков с изключителна заплата в Барселона, каквато би била немислима за него в България.
Тогава нападателят е приет със съмнения заради пиперливия си характер, но постига изключителни успехи и се оказва едно от последните парченца от пъзела на Йохан Кройф.
Специално внимание заслужава и трансферът на Меси - защото става въпрос за привличането не на утвърдена или изгряваща звезда, а на едно дете, което тепърва трябва да бъде изградено в Ла Масия и което има проблеми с физиката.
Лео е забелязан от Мингея още 12-годишен, но и тогава хипнотизиращата му дарба се откроява, в контраст с крехката му фигура.
В предните години Джосеп Мария Мингея е взимал аржентинци като Хавиер Савиола и Хуан Роман Рикелме, които са се представяли разочароващо.
Вложение в още един аржентинец поражда скептицизъм и затова Мингея плаща от джоба си самолетните билети и хотела на Хорхе и Лео Меси, после прибягва и до помощта на стария си приятел Карлес Рексач, тогава съветник в Барселона.
Рексач урежда демонстративен мач за Лео и сам се убеждава в гения на хлапето. Убеждава се и че трансферът задължително трябва да стане факт. Днес е трудно да си представим, че Меси можеше никога да не отиде в Барселона, но ако не беше настойчивостта на Мингея, футболната история щеше да има различен ход.
Три десетилетия след постъпването му в Барселона като преводач, Джосеп Мария Мингея се кандидатира за президент на клуба. Това стана през 2003-а, когато обаче той спечели само 5% от гласовете, а властта взе Жоан Лапорта.
Мингея обаче остава една от грандиозните фигури в сянка за каталунците, остава човекът, който от обикновен фен на Барса премина през йерархията като преводач, треньор, съветник, агент и даже пробва да стане президент.
Той е от онези агенти от старата школа, които винаги ще бъдат уважавани и които доказват, че професията на футболния агент не е задължително мръсна и вредна за футбола - а понякога допринася по чуден начин за красотата на играта и за сглобяването на някои от най-великите състави в историята.