Дейвид Бекъм погледна през прозореца и забеляза мъж в двора на къщата си, който седеше неподвижно с поглед, вперен в него. Беше късно през нощта и Дейвид беше сам в имението си в Голям Манчестър. Беше легнал да спи, когато бе събуден от лая на кучетата си и стана да види какво се случва.
Човекът стоеше пред къщата със скръстени ръце и безразлично изражение. Бекъм се втренчи в него, а човекът му отвръщаше със същото. И така пет минути! "Какво искаш?", накрая изкрещя футболистът. Но нямаше отговор. Човекът остана втренчен. В този момент през 1998 г. Дейвид бе най-мразеният човек в Англия. Толкова го ненавиждаха, че дори в собствения си дом не се чувстваше в безопасност.
Няколко седмици по-рано 23-годишната звезда бе грешникът за Англия на Световното първенство при отпадането от Аржентина. На паркинга пред стадион "Жофроа Гишар" бе ридал неконтролируемо в ръцете на баща си, докато играчите на "гаучосите" се качваха в автобуса, въртейки фланелките над главите си.
Следващата спирка за Аржентина беше четвъртфинал на Мондиала, а за Бекъм предстояха най-кошмарните 12 месеца в живота му, в които младокът щеше да бъде подложен на най-хейтърската кампания в историята на английския футбол.
Но както се оказа впоследствие, това беше опит, който му помогна да израсне и да се превърне в една от най-големите фигури на световния футбол.
В рамките на една година той се трансформира от най-презрянатата личност в страната до един от героите за Манчестър Юнайтед при спечелването на незабравимия требъл през 1999-а.
Само ден преди злополучния мач с Аржентина, Бекъм беше на върха на щастието и подскачаше върху седалката в автобуса на път за Сент Етиен. Тъкмо бе научил, че съпругата му Виктория е бременна с първото им дете и бе изпълнен с амбиция за добро представяне след трудния старт на световното.
Халфът на Манчестър Юнайтед вече се бе превърнал в суперзвезда, а седмица преди Мондиала, Дейвид и Виктория привлякоха вниманието на британските таблоиди, гостувайки в къщата на Елтън Джон на френската Ривиера.
Всички говореха за полузащитника, но английският селекционер Глен Ходъл не изглеждаше особено впечатлен от светския шум около младия футболист.
И въпреки че Бекс бе играл във всяка една от квалификациите, името му не фигурираше сред стартовите 11 за първия мач с Тунис.
"Не мисля, че си достатъчно фокусиран", мотивира се треньорът.
Бекъм бе още по-объркан, когато му беше наредено да присъства на пресконференцията преди мача, когато стартовият състав все още бе тайна за журналистите.
Няколко дни по-късно талантът на "червените дяволи" остана на пейката и срещу Румъния, но започна срещу Колумбия и помогна на "трите лъва" да избегнат ранно елиминиране.
Но срещу Аржентина в Сент Етиен всичко рухна.
Кампанията на Adidas преди мача, придружена с лика на Бекъм, се оказа пророческа, но по доста по-различен начин, отколкото им се искаше на островитяните.
"От днешния мач Англия - Аржентина ще бъде запомнено това, което ще направи един играч с краката си", беше слогънът - остроумна препратка към "божията ръка" на Диего Марадона от 1986 г.
За съжаление на "трите лъва", от концерна за спортна екипировка се оказаха прави.
Две минути след началото на второто полувреме, събореният на земята Бекъм ритна необмислено Диего Симеоне и получи червен картон. "Не мога да контролирам това, което се случва на терена - това е начинът, по който играя още от 12-годишна възраст", каза Бекъм пред "Four Four Two" преди турнира, обсъждайки сприхавия си характер и предупреждението, което му бе отправил Глен Ходъл в тази посока.
Търсейки утеха, още от съблекалнята Бекъм се обади на Виктория, която гледаше мача в бар в Ню Йорк, където бе на турне със Spice Girls. По-късно видя от тунела как "трите лъва" напускат турнира след дузпи. А ако не бе изгонен преждевременно, със сигурност щеше да е в списъка с петимата изпълнители на англичаните. Даже можеше изобщо да не се стигне до тях и Англия да победи в редовното време или продълженията.
След мача Бекъм е посрещнат с неловко мълчание от тима и в началото само съотборниците му от Манчестър Юнайтед Гари Невил и Пол Скоулс му казват няколко утешителни думи.
По-късно и Тони Адамс му дава кураж: "Каквото и да се е случило, ти си отличен млад играч. Трябва да си силен.".
И наистина трябваше да бъде. В прес залата след двубоя журналистите от Острова бяха направили атмосферата токсична. "Тези турнири са толкова важни, че всеки иска да има в CV-то си финал на Мондиал. Хората се увличат, а много от колегите смятаха, че Дейвид е провалил всичко", спомня си Стюарт Матисън, пратенис на "Manchester Evening News".
"Чаках в миксзоната, когато мина Гари Невил и ми каза, че едва ли Дейвид ще иска да говори. По-късно излезе и Бекъм, който разбираемо не пожела да спре. Видях, че очите му бяха червени - очевидно бе плакал", казва още журналистът.
Заглавията в английската преса по никакъв начин не накараха Дейвид да се почувства по-добре.
"Десет храбри лъва и едно глупаво момче", написа "Daily Mirror", а на следващия ден пусна цяла страница с колаж с дартс, в чийто център бе главата на полузащитника.
Бекъм щеше да прекара малко повече от час на английска земя при завръщането на отбора от Франция, летейки веднага към Ню Йорк да се срещне с Виктория. Дори за толкова кратко време у дома обаче доби представа за това, което му предстои. "Какво е чувството да предадеш страната си", тикаха му микрофони пред лицето на "Хийтроу".
Папараците бяха на челна позиция и при кацането му в Америка. "Мислех си: "Това е Ню Йорк, едва ли ще се случи", пише по-късно в автобиографията си "My Side" звездата.
За двайсетина дни в Голямата ябълка успя да се скрие от шума около него, но в Англия не можеше да се отърве.
Представители на пресата си направиха лагер пред дома на родителите му в Лондон, търсейки отзив от тях за случилото се, а когато Бекъм пристигна отново в столицата в средата на юли, полицаи го чакаха на летището, за да го ескортират.
Презокеанското турне на "спайските" продължаваше и органите на реда посъветваха майката и бащата на звездата да се преместят за кратко в имението му в Голям Манчестър, за да не е сам.
Опасенията бяха оправдани, след като Бекъм получи смъртни заплахи и плик с куршуми в пощенската си кутия.
Случката от началото на разказа с взиращия се в него непознат през прозореца е няколко седмици по-късно, когато родителите му вече са се бяха завърнали в Лондон. В един момент Дейвид решава да извика полиция, но докато пристигне патрулката, странникът изчезва...
Момчето на Фърги
На сутринта след сблъсъка с Аржентина, Бекъм получава обаждане от Алекс Фъргюсън. "Не се притеснявай, синко - казва му треньорът. Ти си играч на Манчестър Юнайтед. Ще се погрижим за теб.".
Мнозина смятаха, че Англия не направи достатъчно, за да защити Бекъм. Гари Невил разкритикува ФА за пасивността на централата, а по-късно Бекъм твърдеше, че Ходъл "е подклаждал яростта", като е прехвърлял вината за загубата върху него в интервютата след срещата.
По-късно мениджърът се опита да защити халфа, но процесът вече беше необратим.
В Манчестър Юнайтед нещата бяха различни и в клуба се дразнеха на отношението към Бекъм. "Медиите са смешни", каза Невил, а Фъргюсън също не беше много щастлив: "Едва ли щяха да го демонизират чак толкова, ако бе извършил убийство или държавна измяна.".
Клубът твърдо застана зад Бекъм до голяма степен и заради опасенията, че ще напусне Висшата лига и ще потърси футболно убежище в Испания или Италия.
Един от тях
Феновете на Юнайтед скандираха цял мач името на Дейвид по време на първата предсезонна контрола с Бирмингам, в която не игра. Заради по-дългата си почивка заради Мондиала, той се появи на терена чак на турнето в Норвегия срещу Волеренга, където местните почитатели на Юнайтед му устроиха паметно посрещане.
В откриващия уикенд на кампанията 1998/99 г. на Висшата лига пък запалянковците на домакините вдигнаха покрива на "Олд Трафорд", избухвайки след изравнителния гол на Бекъм срещу Лестър.
"Феновете на Юнайтед винаги са били анти националния отбор. За тях важен е само клубът и вярват, че много пъти са били третирани несправедливо през годините. След случката станаха още по-анти националния отбор и изцяло подкрепиха Бекъм", обяснява Стюарт Матисън.
Юнайтед го защитава и от медийните атаки. "Фърги бдеше над него и даже не позволяваше на хората да говорят с него", спомня си още журналистът. "По-късно през сезона Бекъм започна да излиза и да говори, но в началото беше пълно затъмнение. Не мога да си спомня да съм говорил с него за ситуацията. Чувахме се с Фърги всяка сутрин, но и с него не сме обсъждали червения картон.".
Юнайтед обаче не можеше да защити Бекъм от вражеските клубове в страната.
По време на мача за трофея "Charity Shield" на "Уембли" през август, феновете на Арсенал вдигнаха знаме "David Beckscum" (scum - отрепка, боклук, измет - б.пр.).
Първото гостуване на Юнайтед през сезона е срещу Уест Хем на "Ъптън парк" - само на три мили от родното му място Лейтънстоун. На корицата на програмката на мача е изписано "Не ти е простено", а въоръжени гардове придружаваха звездата заради слухове, че ще бъде нападнат от членове на хулиганската групировка "Inter City Firm".
"Стоици хора ме чакаха на паркинга с изопнати от гняв лица", спомня си Бекъм, който е освиркван при всяко докосване на топката от привържениците на "чуковете". Не му прощават и футболистите на лондончани, които на няколко пъти извършват груби фаулове срещу него. Бекс обаче издържа на провокациите - постоянно търсеше топката и се опитваше да помогне на отбора си. В крайна сметка мачът завърши - 0:0 и Юнайтед записа втори пореден "хикс".
Това бе началото на един от най-паметните сезони в продължителната и успешна кариера на звездата, въпреки че не липсваха нови скандали.
През ноември Бекъм взе дейно участие в ситуация, при която бе изгонен Тим Шърууд от Блекбърн, вестниците написаха заглавия от сорта "Той си е все същият скандалджия".
Постепенно обаче забележителните му изяви започнаха да поставят основите на незабравимия требъл. С гол от запазената му марка - пряк свободен удар - халфът допринесе за 3:3 срещу Барселона и Юнайтед излезе от най-трудната група в историята на Шампионската лига, в която бе и Байерн Мюнхен.
Опонентът на четвъртфиналите? Интер с Диего Симеоне в състава си. С хладно изражение Бекъм подаде ръка на аржентинеца, а по-късно направи две асистенции за домакинската победа с 2:0 и след края се прояви като джентълен, сменяйки фланелката си с Чоло.
По-малко от 24 часа по късно Бекс вече бе в Лондон, за да види раждането на първото си дете, Бруклин. Букмейкърите предлагаха коефициент от 10 000/1, че един ден момчето ще получи червен картон с фланелката на Англия в мач срещу Аржентина.
С напредването на времето мечтаният требъл все повече започваше да изглежда като реалност.
След полуфинала за ФА къп срещу Арсенал на "Вила Парк", фенове нахлуха на терена и понесоха Дейвид на ръце, след като вкара един от головете.
Във втория полуфинал срещу Ювентус Юнайтед губеше с 0:2, когато Дейвид качи топката на главата на Рой Кийн от корнер за първия гол и англичаните обърнаха до 3:2.
В последния кръг от сезона във Висшата лига, когато Манчестър Юнайтед се нуждаеше от победа у дома срещу Тотнъм, за да вземе титлата за сметка на Арсенал, отново Бекъм започна обрата, изравнявайки за 1:1, след като преди това Лес Фердинанд бе смълчал "Олд Трафорд".
Четири дни преди последната битка в Шампионската лига срещу Байерн Мюнхен, Фърги пита Дейвид дали иска почивка във финала за ФА Къп. "Няма шанс, шефе", казва му полузащитникът и "дяволите" бият Нюкасъл с 2:0.
Бекъм започна в центъра на полузащитата срещу баварците заради отсъствието на наказаните Рой Кийн и Пол Скоулс, а след мача Фъргюсън казва, че той е бил "най-ефективният халф на терена".
Няма как да е другояче, след като и при двата епохални гола на англичаните Бекс бе човекът, който центрира от корнерите.
Допринасяйки с осем асистенции в Шампионската лига през сезон 1998/99 г., Дейвид бе избран за футболист на годината на УЕФА, а няколко месеца по-късно бе изпреварен само от Ривалдо за "Златната топка".
"Без Бекъм, Манчестър Юнайтед изобщо не би се доближил до требъла през онзи сезон", убеден е Матисън. "Той беше движещата сила на отбора, а това, което се бе случило срещу Аржентина, укрепи характера му. Футболистът Бекъм тръгна нагоре от Сент Етиен."
Час след последния сигнал на "Камп Ноу" в Барселона Бекъм стискаше купата с големите уши на паркинга пред стадиона. Там се срещна с баща си, точно както беше направил и на "Жофроа Гишар" 11 месеца по-рано. Остави трофея на земята и го прегърна. За миг двамата се върнаха към онази злощастна нощ във Франция, но тя беше минало. Моментът изискваше да се радват за това как се бяха променили нещата.
Червеният картон на Мондиала можеше да унищожи Дейвид Бекъм, но вместо това го подтикна към величието.
Скоро след това вече беше капитан на Англия и национален герой, благодарение на незабравимия си гол от фаул срещу Гърция.
Но нищо в кариерата му не може да се сравни със сезон 1998/99.
"Това беше кампанията, в която изживях кошмар и сбъднах мечтите си едновременно. В крайна сметка надделяха мечтите", връща се от събитията преди почти две десетилетия англичанинът.
