Около Христо Стоичков винаги е интересно. Тези дни Камата спомена за една история отпреди почти 30 години по испанската телевизия. "Преди да дойда в Барселона, спечелих "Златната обувка". Поделихме я с Уго Санчес и той трябва да ми е благодарен за нея. Имах 38 гола през сезона, колкото и той, но разполагах с още един мач. Тогава обаче генералите от българската армия дойдоха и ми заповядаха да не вкарвам, за да не се говори по света, че в България има корупция и са манипулирали първенството заради мен", разказа Стоичков.
Всъщност историята не е точно такава, и в онзи последен мач Христо все пак вкарва един гол. Но какво всъщност се случва през пролетта на 1990 г., когато Камата атакува „Златната обувка”?
Оказва се, че Христо може да се бори за приза, който се връчва на голмайстор №1 на Европа. Водач в класирането с 38 гола е мексиканецът Уго Санчес от Реал (Мадрид). Но шампионатът на Испания вече е свършил заради предстоящото световно първенство. Докато у нас остава да се изиграят още четири кръга. Ако Ицо вкара осем гола, ще се изравни със Санчес. А при девет гола дори го минава и става едноличен победител.
Само за първите три мача от серията Стоичков поразява вратата на съперниците цели седем пъти.
Разписва се с два гола при победата над Локомотив (Пд) с 4:0, а след това завършва със същия актив гастрола си за ЦСКА в Русе срещу Дунав за равенството 2:2. Седмица по-късно във Враца червените бият местния Ботев с 5:3, а Стоичков си тръгва с хеттрик срещу изпадналия вече врачански тим.
Остава още един мач срещу Славия, в който може да вкара заветния осми гол и да се изравни със Санчес. А защо и да не го мине?
По онова време Христо вече е продаден на Барселона срещу внушителните 4.5 милиона долара. А вече осигурилият си титлата отбор на ЦСКА и Славия са се разбрали, че победата трябва да стане притежание на белите, които се борят да станат вицешампиони.
Всъщност преди този последен кръг от „А” група на 3 юни 1990 г. сребърните и бронзовите медали в първенството се озовават в центъра на невиждани сметки. Шансове да завършат на второ или трето място при определен развой на резултатите имат Славия, Левски, Локомотив (Сф) и Етър. Разковничето е в двете столични дербита ЦСКА – Славия и Локомотив (Сф) – Левски, които ще са по едно и също време. Ако железничарите или сините бият, твърдо взимат среброто, тъй като имат доста по-добра голова разлика от славистите.
В лагера на ЦСКА големите колебания са колко гола да вкара Христо Стоичков за „Златната обувка” в спазарения мач със Славия. Само един, или два?
Изкушението да надмине Уго Санчес, и да остане сам на върха, е твърде голямо. Но ще гръмне голям скандал. В предишните години победителите са кой от кой по-спорни. През 1987 г. например румънецът Родион Къмътару от Динамо (Букурещ) печели приза по абсурден начин, с 44 гола, от които 21 в последните шест мача. На следващата година всички се смеят при награждаването на турчина Танжу Чолак, с 39 попадения за Галатасарай. Носителят на наградата за 1989 г. Дорин Матеуц с 43 гола за Динамо (Букурещ) също е с доста спорен актив.
Затова в БФС и ЦСКА се взима решение, че Христо Стоичков ще вкара само един гол.
Така и мексиканецът Санчес ще остане пръв, а и до него ще се нареди наш Ицо. И няма да има сърдити. Още повече, че за Стоичков това е последен мач в „А” група и след месец трябва да отиде в Барселона. Как ще го гледат испанците, ако спечели с измама „Златната обувка”, макар и другият претендент да е футболист от вражеския Реал?
В шест след пладне на горещия неделен следобед съдията Любен Ангелов извежда ЦСКА и Славия на игрището пред 10 000 зрители. Двата отбора си смигат съучастнически, работата е опечена.
Първият гол за Славия пада след половин час игра. Сашо Начев пуска хубав пас към Благо Александров и нападателят извежда белите напред в резултата. Точно преди почивката Велислав Вуцов получава топката от Александров и поразява за втори път вратата на Румен Апостолов. Белите вече водят с 2:0, а след почивката вече е ред на Стоичков да се разпише. Това става в 58 минута, когато Трифон Иванов центрира след изпълнение на ъглов удар. На вратата на Славия Антонио Ананиев стои без да мърда. Ицата бие с глава и резултатът вече е 2:1.
В оставащото време двата отбора вече се ослушват какво става в другия мач между Локомотив (Сф) и Левски.
Там играта върви наравно – 1:1. Накрая в ефира долагат, че това е всичко и повече голове няма. Белите са сребърни медалисти. На трето място успява да се промъкне Етър с победа 4:0 като гост на твърдо изпадналия вече в „Б” група Черно море и един гол по-добра разлика от Левски. А Христо Стоичков триумфира като носител на „Златната обувка”, при това без да прецака Уго Санчес. И до днес двамата са много добри приятели, именно заради онази история отпреди почти три десетилетия.
