В четвъртък вечер Лудогорец посреща Милан в турнира Лига Европа. Статистически за италианците България се явява приветливо място. От пет сблъсъка с наши отбори, „червено-черните” от Милано са излизали краен победител и петте пъти. Но гостуването срещу Академик в София през есента на 1976 г., завършило с четири гола във вратата им, и всички перипетии около него и до днес остават като един от големите кошмари в клубната история на Милан.
През 1976 г. студентският тим Академик София изненадващо завършва на трето място в „А” група, зад шампиона ЦСКА и втория Левски. Отборът, който всъщност е съставен от студенти от тогавашния ВИФ „Георги Димитров”, се класира да играе в турнира за Купата на УЕФА. След като надвиват Славия Прага в първия кръг (0:2, 3:0), вифаджиите се падат да играят с Милан.
В състава на италианския треньор Джузепе Марчиоро са събрани едни от най-големите звезди на Серия А начело с носителя на „Златната топка” Джани Ривера, там са и националите Фабио Капело, Фулвио Коловати и вратарят Енрико Албертози.
Решен да се бори с Милан, треньорът на Академик Данко Роев хуква към Италия с оператор, за да заснеме поне един мач на бъдещия съперник. Само че полетът от Белград до Генуа, където Роев трябва да гледа Милан срещу Сампдория, се отменя заради мъгла. Остава му единствено да отиде до редакциите на вестниците „Старт” и „Народен спорт”, за да се осведоми от малцината компетентни по италианския футбол журналисти по въпроса как играе Милан.
Точно тогава клубът от Милано се раздиран от скандали. Босовете Виторио Дуина и Дино Армани се карат кой колко пари дава.
„Всичко това създаде изключително напрегната обстановка точно преди гостуването в София. Милан беше принуден да прави финансово „салто мортале” и да пести от всичко, дори от самолетни билети за мачовете в чужбина. Молеха се да не играят на далечни дестинации”, пише в репортажа си журналистът Джани Гаролфи от списание „Гуерин Спортиво”.
За авантюрата до София Виторио Дуина наема раздрънкан самолет, който въобще не успява да излети.
„Лошият късмет почна още от летище „Малпенза”. След това се контузи лекарят на отбора д-р Монти, а за беля във вратата на Албертози по-късно щеше да влезе и един автогол”, съобщава още Джани Гаролфи.
След смяната на самолета в Милан става нов скандал. По време на полета Джани Ривера напада репортер на „Ла Стампа”, дръзнал да напише, че се е счепкал със собствениците си заради безпаричието. Италианците кацат в София изпокарани, всеки гледа другия накриво.
В дъждовната вечер на 20 октомври 1976 г. около 10 000 запалянковци пристигат на „Васил Левски” да викат за Академик, който иначе има не повече от 300 верни привърженици. Окуражени, студентчетата на Данко Роев започват силно срещу знаменитите италианци.
18 минути след началото стадионът е на крака – 1:0!
Халфът от Пловдив Тошко Паунов се преборва за топката и я праща във вратата на Албертози. Докато италианците се чудят какво става, храбрите вифаджии им вкарват втори гол. Този път точен е друг пловдивчанин. 20-годишният първокурсник Красимир Манолов – Малкия Орел, поема топката от центъра, изскача сам срещу вратаря и прави 2:0.
Фабио Капело намалява разликата с рикошет в гредата над вратаря Георги Тиханов, но за Академик мачът едва сега започва.
Студентите се втурват в бесни атаки и малко преди почивката френският съдия Жорж Конрад им дава дузпа за събаряне на Валери Спасов-Жаната. „Тук бяхме свидетели на спорове от страна на италианците! На сцени, които, меко казано, са недостойни”, отбелязва вестник „Старт”. Да бие дузпата застава Альоша Димитров – 3:1! Народът по трибуните не може да повярва на очите си.
След почивката Коловати бързо намалява разликата след гол с глава. В 51-вата минута обаче Академик отново излиза напред – 4:2. За голмайстор българската преса обявява отново Паунов, а италианците пишат попадението като автогол на Алберто Бигон.
Остават още 40 минути, в които българският тим се хвърля в атака за пети гол срещу Милан – нещо невиждано и нечувано.
Опасностите пред Албертози вървят една след друга. „Нов момент за убедителна победа, нови възможности пред Альоша Димитров, Манолов и Красимир Горанов – за жалост, пропилени. И вместо на таблото да бъде изписано пето попадение за домакините, видяхме трето в полза на гостите. Слабата реакция на Тиханов позволи на Капело да намали – 4:3”, обобщава „Старт” заключителните минути на двубоя.
След последния сигнал двама играчи се спречкват на терена. Стефан Първанов от Академик отива при Ривера с молба да си разменят фланелките. Италианецът обаче е бесен и изкрещява „Но посибиле” („Невъзможно” – б.р.). Ядосан, Първанов му тегли една. На свой ред Ривера почва да раздава ритници във въздуха.
В съблекалнята футболистите на Милан се изпокарват един с друг. Отвсякъде ехтят крясъци. Според репортажа на Джани Гаролфи, резервата Франческо Винченци се нахвърлил да се бие с Масимо Силва, а Ривера подкарал всичко живо наред с ругатни.
„В София Академик игра като Реал Мадрид с Ференц Пушкаш. Паунов не е от класата на Йохан Кройф, но беше като дявол на игрището”, пише още „Гуерин Спортиво” в репортажа си от София.
Освен че са бити, италианците си заминават с един тежко контузен. Това е лекарят им д-р Монти, който стъпва накриво в хода на мача.
Две седмици по-късно е реваншът на „Сан Сиро” в Милано. Да свири този двубой е пратен австриецът Ерик Линемайер. Реферът започва да се заяжда с българския тим още от самото начало.
Спира играта само няколко минути след началото. Абсурдната причина е, че Юлиян Иванов от Академик е излязъл с фланелка №14. Арбитърът обаче го е вписал в протокола с №4 и настоява да се преоблече. Иванов вдига рамене, тъй като в комплекта с екипите въпросният номер липсва. Линемайер заявява, че в този случай ще прекрати играта и ще присъди служебна победа за Милан. За късмет цифрите са изписани с черен цвят. Лекарят на Академик д-р Стоян Костадинов решава въпроса, като замаскира единицата с дълго парче лейкопласт.
От цялата разправия, както и от напрежението около реванша, студентите от София се объркват.
След половин час игра Милан вече води 2:0 с голове на Егидио Калони и Джорджо Морини. В 39-ата минута обаче „Сан Сиро” замлъква. Манолов извежда Илия Чалев в удобно положение. Удар и гол! Отчаяният Ривера е седнал на земята и се е хванал за главата, докато българите се прегръщат триумфално. В този момент реферът Линемайер надува свирката и анулира гола. Така и не става ясно защо. Някои твърдят, че помощникът му е вдигнал засада, други – че уж видял някакво нарушение.
След почивката Милан забърква здрав бетон, играе на контраатаки и успява да опази победата с 2:0, която го класира напред. Италианската преса обаче е бясна.
Вестник „Ил Джорнале Нуово" коментира: „Горките футболисти от София! Ако съдията не им бе отменил скандално гол и не подпираше домакините, Милан щеше да бъде елиминиран.”
И Джани Гаролфи честно признава в статията си в „Гуерин Спортиво”, че реферът Линемайер е бил сред най-силните играчи на италианците.
„И без него Милан вероятно щеше да спечели с два гола разлика. Докато в първия двубой в София Академик игра като Реал Мадрид, сега изглеждаше доста по-зле и можеше да стане лесна плячка дори за отбор от втора лига”, коментира журналистът.
Той напада Джани Ривера и Фабио Капело, че не са се представили добре в реванша.
„Капело очевидно се пазеше, тъй като на Милан му предстои мач с бившия му отбор Ювентус. За Ривера пък се разбра, че е влюбен в неизвестна дама и това го разсейва в последния един месец”, разкрива репортерът пикантните подробности от съблекалнята на „Сан Сиро”.
Най-доволен, според него, бил треньорът Джузепе Марчиоро. В случай на позорно елиминиране той щял да бъде изхвърлен още в съблекалнята.
Въпреки отпадането си Академик влиза в историята като едва четвъртият отбор, успял да вкара четири и повече гола на Милан в един мач от турнирите на УЕФА. Преди това се е удавало само на австрийския Рапид (4:1, 1958), на Реал (4:1, 1963) и на Аякс (6:0, 1973).
Историческата победа е оценена от чиновниците от просветното министерство, към което се води Академик, на 80 лева премия за всеки играч.
