Това беше легендарно.
Веднага след като реализира мачбола си срещу Серина Уилямс, Мария Шарапова направи две неща. Първо се качи на трибуните и прегърна баща си Юри, който бе зарязал всичко девет години по-рано, за да се премести с нея във Флорида със скромните 700 долара в джоба си. А когато се върна на корта, се опита да се обади на майка си. Но не успя да се свърже.
"Забравих, че е в самолета за Ню Йорк. Видяла е края на мача на телевизор на борда и е забелязала, че се опитвам да се обадя на някого. Знаела е, че търся нея. Помолила стюардесата да включи телефона си", разказва Мария години по-късно.
Шампионското си интервю Шарапова даде с мобилен телефон в ръката си, а този момент илюстрира две неща - тийнейджърска непринуденост и намек за невероятното й бизнес и делово бъдеще.
След месец и половина Мария подписа договор с производителя на мобилни телефони Motorola. Тя стана лице на легендарния модел RAZR V3 и получаваше за това около 1.5 милиона долара на година.
Така Мария се превърна в бранд още на 17.
Въпреки крехката си възраст, на Уимбълдън 2014 рускинята изненада всички с непреклонния си характер. Това впечатли онези, които не я познаваха от детството й, но за треньорите й бе нещо напълно очаквано.
Робърт Лансдроп, който работи с Шарапова от 11-годишна възраст, казва: "Аз не съм психиатър, нито психолог, но не мисля, че тежкият живот ви прави шампиони. Мисля, че психологическата издръжливост на Мария е вродено качество."
Дори Серина Уилямс я дари с комплименти: "Видях я още на 12-годишна възраст и ми направи впечатление колко упорито тренира. А аз знаех какво е да тренираш толкова много на тази възраст."
Но колкото и странно да звучи, през 2004-та Шарапова вече бе опитен състезател във веригата на професионалистите, в която се бе вляла в началото на хилядолетието. В предишния сезон бе достигнала до четвъртия кръг на "свещената трева", а месец и нещо по-късно вдигна и първата си титла на ниво WTA.
Но най-доброто предстоеше.
В първата половина на 2004-та Мария вече показваше, че ще е явление. Тийнейджърката стигна до четвъртфинал на Ролан Гарос и спечели турнира в Бирмингам. На Уимбълдан вече беше 13-а поставена и бе любимка на Борис Елцин (тогавашния президент на Русия).
Стартът й в Лондон беше мощен и в първите три кръга не отпусна повече от четири гейма на съперничките си. Първата, която й даде отпор, беше американката Ейми Фрейзър, която беше с 15 години по-възрастна и играеше в 62-рия си турнир от Шлема. На четвъртфиналите Шарапова спечели срещу Ай Сугияма с 5:7, 7:5, 6:1 и взе 20 от последните 22 разигравания. "Това беше внезапен изблик на контролирана агресия, с която рускинята може да спечели титлата на Уимбълдън. Грешките в самото начало на мача само показаха естеството на нейния талант. Те почти винаги бяха последица от нейната основна амбиция на тревата: да удари топката толкова силно, плоско и дълбоко, че противникът дори да няма време да се замисля дали да бяга", изригна кореспондентът на "Гардиън".
Шарапова стана основната сензация на турнира, а на полуфиналите я чакаше шампионката от 1999 г. Линдзи Дейвънпорт. Далеч по-опитната американка поведе със сет и пробив, но Маша изравни частите след тайбрек, а в решителната я разгроми с 6:1.
"Бях си отишла, но все пак бях доволна, защото за първи път бях стигнала до полуфинал. Тогава дъждът спря и преди да се върна на корта, татко ме погледна в очите и ми каза: "Ще спечелиш този мач". И аз го погледнах и отвърнах: "Да, разбира се."
На следващата година Дейвънпорт, която вече бе решила да сложи край на кариерата си след сезона, победи Шарапова с 6:0, 6:0 в Индиън Уелс. Но Уимбълдън си е Уимбълдън, а Маша бе постигнала най-големия успех в кариерата си.
На финала я чакаше Серина Уилямс, за която това беше трета битка за титлата от "свещената трева". Американката беше топ поставена и абсолютна фаворитка. Демострираше огромно самочувствие и постоянно повтаряше, че не проучва съперничките си, а просто излиза на корта, за да победи тази, чийто ред е дошъл. Специално за Мария впечатленията й бяха пресни. Беше я повалила няколко месеца по-рано в Маями след контузията в коляното.
Резултатът се знае от всички - 6:1, 6:4 в полза на тийнейджърката. "Изведнъж се появи съперничка, чийто арсенал опровергава убеждението, че само здравата Серина може да победи здрава Серина на всяка настилка, различна от клей", написа "The New York Times". Американката обаче се оправда, че е играла едва на 20 процента от възможностите. Едва ли...
На въпроса дали възприема Шарапова като реална заплаха, Серина отговори: "Мисля, че тя е сериозна заплаха. Но аз винаги казвам, че считам всеки за сериозна заплаха. Никой не трябва да се подценява."
Тогава това беше само дежурен отговор на дежурния въпрос. Но именно в онзи ден започна враждата. Конфронтацията между двете се превърна в основна тема в женския тенис за десетилетие напред. Според мнозина - заради факта, че американката така и не е могла да преглътне загубата от някаква 17-годишна тийнейджърка, и то на нейната запазена територия.
На тежестта на успеха в Лондон Мария отделя сериозно място в автобиографията си: "В съблекалнята чух Серина да плаче. Тръгнах бързо, но тя знаеше, че съм там. Мисля, че Серина ме мрази, защото аз, едно слабичко момиче, въпреки всичко, я бих на Уимбълдън. Но най-вече ме мразеше заради това, че я чух да плаче. Скоро след турнира Серина казала на свой приятел, който ми предаде думите й: "Никога повече няма да загубя от тази кучка."
Серина обаче не успя да изпълни обещанието си и Шарапова я победи и в следващата им среща. Трябва обаче да се отчете, че американката игра с травма.
След това обаче Уилямс прегази руската си съперничка - 18 от 18, отпускайки й мижавите три сета! Имаше и някои паметни разгроми, като онова 6:0, 6:1 на Олимпийските игри през 2012 г.
"Мария винаги се опитва да спечели, ако й дадеш надежда. Спечели един гейм и я видях как стисна юмрук. Мислеше си, че ще успее", подигра се с рускинята Серина.
Исторически си върна тъпкано на Маша, но както и при Дейвънпорт - Уимбълдън си е Уимбълдън.
***
Титлата на Маша от 2004-та оказа и огромно влияние в комерсиален смисъл. Като продукт на IMG целта е да й се създаде имидж на велика шампионка и да се разграничи от аналогиите с провалилата се на корта нейна сънародничка Анна Курникова. Перото на "The New York Times" Харви Аратона направи констатацията: "На така наречената Нова Анна повече й подхожда да я наричат Анти Анна. Рядко се усмихва по време на интервюта и повечето й отговори започват с дълбока въздишка. Сърди се, когато някой отбележи, че е длъжна да успее, за да оправдае семейния план."
А когато Мария беше попитана за отношението й към британските таблоиди, които непрекъснато отпечатваха нейните снимки и я сравняваха с Курникова, тя даде класически отговор: "Не обръщам внимание на това. Никога не съм считала себе си за модел. И няма да го направя никога." В същото време тя вече имаше договор с модния отдел на IMG.
Победата на Уимбълдън 2004 окончателно отдалечи Мария и Анна. Включително и в търговския смисъл.
В Лондон тогава Шарапова пристигна само с два договора: с Nike (сключен, когато е още на 11-годишна възраст) и с производителя на ракетите Prince (подписан на 14).
"Отказвахме сътрудничества с по-малки компании, защото предполагахме, че може да се случи нещо подобно", разкриват години по-късно от екипа на рускинята.
С колко контракта се обвързва след първата си титла в Шлема - вероятно не знае и самата тя.
Факт е, че агентът Макс Айзенбад получава над 700 заявки за интервюта от водещи медии от целия свят. Приблизително толкова са и комерсиалните предложения. Но Айзенбад не бързаше с тях, защото разбираше, че първите договори след победата ще засегнат марката на Шарапова и възможностите за бъдещ растеж. Ето защо той избра концепция, която щабът на Роджър Федерер разработваше по това време: броят на спонсорите да не е толкова голям, но да са големи и да носят огромна печалба. Постепенно планът сработи и отлично и в продължение на 11 години тя бе най-скъпоплатената спортистка в света.
Но шансът да се спечелят бързи пари от първия голям успех на Шарапова не е бил пренебрегнат напълно. "Сключихме няколко големи едногодишни договора, предимно в Япония, които й донесоха много пари. И те не повлияха на глобалната марка, която създадохме. Още в първите години я карахме да играе в тази страна, защото има голям пазар и обичат блондинките", обяснява Айзенбад.
***
Победата на Шарапова в Лондон я превърна в най-разпознаваемото лице в женския тенис в продължение на повече от десетилетие. Обичана и мразена, засипвана с комплименти и разкъсвана от критики, рус ангел и алчен дявол... Всеки възприема Мария различно. Което само подчертава още по-дебело каква рядкост са подобни спортно-комерсиални явления, каквото е рускинята.