Отиде си Руди Гутендорф, една от най-странните птици в историята на футбола
Рано или късно всяка птица трябва да намери своя покой. Дори най-неуморната, обиколила далечни земи, сменила климати, континенти и начин на живот. Една от най-цветните птици, минавала някога през изумително богатото на шарки небе над футбола, сви криле и намери покой на 93 години.
В събота вечерта една новина почти не направи впечатление, освен на хората в град Кобленц. И в още 20-ина града в Германия. И още в към 80 населени места по света. Всъщност, кого заблуждаваме?
Смъртта на Руди Гутендорф си е глобална новина. Той издъхна на пределна възраст, а за живота му няма да стигне и един филм. Нито пък книга, ако не е колкото "Война и мир". Двата тома.
Руди е рекордьор, изследовател, завоевател без реални завоевания, а разказите му могат да те оставят с отворена уста. За щастие, повечето му истории са разказани преди да си отиде в събота.
Играе за родния Нойендорф - отбор от Кобленц, но кариерата му, започнала в края на Втората световна война, не е нещо впечатляващо. Но още като футболист, преди да е навършил 26 години, участва в курсове за треньор, водени от великия Сеп Хербергер. През 1954-а същият този Чичо Сеп води Западна Германия до една от най-изненадващите световни титли в историята на футбола. Вероятно най-сензационната. ФРГ бие на финала в Берн непобедимите унгарци.
Някъде тогава, Руди вече е готов да води отбор. От 27-годишен е в ролята на помощник на наставниците си. Но на 29, в средата на 1955-а, младежът от Кобленц за първи път е главен треньор. Наема го Блу Старс в Цюрих, а швейцарският футбол е в подем. И се започна една от най-великите, невероятни като хронология и географии кариери, за които сте (или, по-вероятно, не сте) чували.
Люцерн е вторият му клуб. Цели 6 години го води, преди в началото на 60-те и континентът да му се стори тесен. Заминава за Тунис.
Връща се навреме, за да хване историческия първи сезон на Бундеслигата в родината му (1963-64 г.), като успява в него да класира втори Дуисбург. Името му вече нашумява, и то не само в границите на Западна Германия.
Следващите четири десетилетия са като урок по география.
В Сейнт Луис води местния американски тим, усъвършенства английския си език и се запознава със съвсем нова култура. Следвоенна Германия и Европа, сравнена със следвоенните Съединени щати... От онези години гордо има снимка с Пеле, след като неговият скромен и полуаматьорски Сейнт Луис бие Сантос на най-великия играч на планетата в приятелски мач.
Тогава се ражда и страстта му към мотирите, а в Америка си купува и първия "Харли Дейвидсън".
Още преди да са завършили 60-те, Руди вече е национален треньор. Само на 42 години е, когато поема Бермуда. Живее си живота, както сам разказва. Изобщо не мисли за кариера, трофеи и слава в европейската игра.
Това е първият от общо 19 национални отбори, на които е бил селекционер.
Добавяме и два олимпийски. Човек направо да се чуди как не сме го видяли в София с неговата любима пура, да води българския тим!? Сигурно отговорът просто се крие в това, че човекът е работил и обикалял планетата във времената преди Боби Михайлов да стане шеф на БФС и да сменя треньорите на България по-бързо от ножчета за бръснене.
70-те го заварват с дълга коса и разгърдена риза да води авторитетно Кристал от Лима, Перу. Следва престижно назначение като национален треньор на Чили, където управлява Алиенде. Издигнат е на пиедестал, а отборът е на път да се класира на Мондиал 1974. Гутендорф нарежда да се изработи стена на националния стадион в Сантяго. В нея има дупки при ъглите на нарисувана футболна врата. Играчите от националния тим тренират, като стрелят от различна дистанция по дупките, търсейки прецизност в шутовете.
Но превратът на Пиночет променя всичко, а Руди си събира сам багажа от Чили. Времената са твърде смутни. Така и не успява да води състава на световното, а той се класира там след скандала в плейофа срещу СССР, когато съперникът отказва да играе заради събитията в Сантяго. А стената, на която играчите му тренират, е символна и фигурира на няколкото снимки, останали за историята, от кървавите събития на стадиона в Сантяго. Пред нея разстрелват стотици.
Боливия
Венецуела
Тринидад и Тобаго
Гренада
Антигуа
Ботсвана
Австралия
Нова Каледония
Непал (два пъти)
Тонга
Танзания
Гана
Фиджи
Зимбабве
Мавриций
Руанда
Самоа
Иран и Китай (олимпийски отбори).
Това са само националните тимове, водени от Руди. Общо той успява да бъде треньор на цели 55 отбора за тези 49 години. Работи в 32 страни. Вписан е в Книгата на "Гинес", разбира се. Няма друг, който дори да е близо до такова уникално околосветско футболно пътешествие.
След Чили идва и период в испанския Валядолид. После и голямото му назначение в Хамбургер, един от грандовете в родината му.
Месец по-рано тимът е спечелил КНК, а първата работа на Гутендорф е да поиска от президента на клуба покупката на английската суперзвезда Кевин Кийгън. Руди е хитрец, има контакти навсякъде. Дочува, че асът на Ливърпул иска да опита предизвикателство в Европа, и му го предлага.
Тук идва едно от големите му разочарования. Играчите на Хамбургер не харесват никак англичанина. Те са здраво сплотена група и нямат идея защо трябва да бъде воден този самонадеян дребосък. Да не говорим, че в тази 1977 г., трансфери на чужденци в отбори от Бундеслигата са изключителна рядкост.
"Те ме предадоха - разкрива Руди. - Не понасяха Кийгън, когото аз бях привлякъл. Капитанът лично дойде да ми го каже. В първия мач на сезона те саботираха играта. Паднахме с 2:5, въпреки че бяхме много по-добри от съперника като футболисти. След три месеца бях уволнен. Разбира се, и наследникът ми пускаше Кийгън в състава, та той беше страхотен играч!".
След три месеца омразният на играчите треньор е уволнен. Писва му от Германия и Европа, заминава за Австралия. Никога между средата на 60-те и края на 80-те не остава без работа за повече от месец.
Невероятно, но изпуска класирането за Мондиал 1982 по необясним начин. В последните два мача през септември 1981 г. Австралия трябва да спечели гостуванията на Индонезия и Китайско Тайпе. Не успява. Взима само точка от тях. И на световното отива Нова Зеландия.
"Жена ми никога не ми прости, да не говорим за останалите от нацията", смееше се на стари години Руди. Съпругата му е австралийка.
Куриозни случки съпътстват двата му престоя като наставник на Непал. Не, не е опитал да качи Еверест, въпреки че вероятно, кажи-речи - само това не е правил за тези луди пет десетилетия във футбола.
Първо отказва подкупа. Става голям скандал, след като на Азиатските игри през 80-те му предлагат 500 000 долара, които да раздели с отбора, а той да загуби точно с 0:8. Представител на петролен бос (така се е представил) идва в хотела на непалците, но Руди го гони и свиква пресконференция, за да раздуха случая. После отборът му пада... с 1:9.
За класирането на същите игри, самият той прави една шмекерия... В решаващия мач срещу Индия, над стадиона се излива порой. Нещо повече - играчите едва се задържат прави, а публиката е напуснала трибуните още в първите минути. Съдията иска да спре мача на почивката и това изглежда съвсем логично.
Но Руди го подкупва с бутилка уиски на полувремето, когато той се готви да даде край. Резултатът е 0:0, но германецът знае, че в момента сменят обувките на играчите му с по-подходящи за блатото-терен, а и са по-добри. И ще бият в тези условия. И ходът успява, реферът спокойно си извежда тимовете на терена, мачът се доиграва, а Непал бие с безценно 1:0!
След 2003-а Гутендорф остана без работа и Германският футболен съюз му даваше такава, но не и като треньор. Бе посланик на Мондиал 2006 в родината му. Живееше в бивша пощенска станция над Кобленц, превърната в имение. В нея могат да бъдат видяни армагани от Катманду, Андите, Африка, Австралия. Няма континент, на който Руди да не е стъпил. И да не го помнят като "Папа" - таткото, бащинската фигура над отборите им.
ФИФА му даде Златна значка за заслуги към играта и популяризирането в по-слабо развити за футбола региони. През 2006-а, след Мондиала в Германия, в. "Билд" обяви национална анкета кой да е треньор на тима след Клинсман. 73 процента искаха Руди. Йоги Льов събра към 20 процента. Е, за щастие - може би - тази анкета си беше чисто запалянковска.
Тогава треньорът-пътешественик бе на 80 години. Но според думите му, можеше да се справи с работата.
За мястото, където би искал да завърши дните си, Гутендорф винаги сочеше Фиджи. Е, отиде си в Кобленц. Не е като Фиджи, но...
И Руди не беше като останалите. Той е виждал места, за които повечето от нас са чели основно в учебниците по география. Или са гледали по "Дискавъри".
